Помнете, помнете

Коледно духовно послание на Първото президентство, 2023 г.

Трейси Й. Браунинг

Втори съветник в Общото президентство на Неделното училище за деца

3 декември 2023 г., неделя

Там, където живея, някъде около месец ноември, природата около мен сякаш изпада в една безразлична дрямка. Шумолящите зелени листа, нежно повявани и тананикащи ми през пролетта и лятото, отстъпват място на оголени дървета и на пукащия звук от изсъхнала и нападала шума под краката ми. Сладко чуруликащите птички утихват, а нежният аромат на цветчета вече не се носи из въздуха. Всичко в природата, което свързвам с раждането на живот, изпада в известно затишие, а насред цялата тишина и последвала празнота – докато годината върви към своя край и точно преди да изпадна в меланхолия – пристига дарът на Коледа.

И в моето кътче от създадения от Бог прекрасен свят, аз си спомням. Спомням си да обръщам внимание на вечнозелените дървета, от които лъха жив и земен аромат на дървесина. Спомням си да търся цветя и горски плодове, наситени в червено или удивително бели, и да се вслушвам в познати коледни песни, изпълващи сърца, домове и сгради за поклонение и кънтящи с думите: „Господ е тук, ликувайте!“, докато търся коледните символи, които небесата и природата възпяват заедно с мен и ме канят да си спомня.

Едно от чудесата на този сезон е фактът, че хората от целия християнския свят, а и много извън него, прекарват това време в целенасочено търсене и изпълване на живота си със символи, помагащи ни да си спомняме по Коледа.

Коледата е мостът, който ни прекарва в новата година. И докато преминаваме по него, ние биваме канени да се замислим над чудото на „вечни(я) Бог Йехова, Създателят на земните краища“¹, Който е роден при скромни обстоятелства в Давидовия град и е „повит и лежащ в ясли“². Докато извършваме коледното си пилигримство, бихме могли да гледаме на себе си като на съвременни мъдреци, вглеждащи се в звездите над вечнозелените дървета и в мъждукащите навсякъде около нас светлинки, „(радвайки се) твърде много“³ на знаците пред нас, които имат за цел да ни водят и напътстват по пътя към Исус Христос, Който е „светлината на света“⁴. Ако доловим носещ се из въздуха характерен за сезона аромат, може би това е с цел да ни се напомни да принесем дарове на „Син(а) на живия Бог“⁵ – не „злато, ливан и смирна“⁶, а изпълнена с поклонение жертва на нашето „съкрушено сърце и разкаян дух“⁷. А онези сред нас, които обичат и се грижат за деца, може да наподобяват съвременните пастири, които „стоя(т) на нощна стража около стадото си“⁸, ослушвайки се за изпратени на земята ангели от Господ, насърчаващи: „Не бойте се“, защото те идват да ни дават насоки къде може да се намира нашият Спасител⁹. Не си ли спомняме да прошепваме тези добри вести за „голяма радост“ в ушите на нашите деца като свидетелство? Така че, когато те, с присъщото си детско удивление, забелязват коледните цветове от червено и зелено, златно и бяло, да си спомнят съвършената и чиста единителна жертва на своя Изкупител, Исус Христос, Който им предлага дара на спасението, както и нов и вечен живот.

Коледният сезон ни позволява да се отправим на едно духовно пътуване до Витлеем, за да получим свидетелство за себе си за нашия Спасител Исус Христос, след което да споделяме това свидетелство, като развързваме езиците си и сме готови чрез действия да „разказ(ваме)“¹⁰ и свидетелстваме за всичко, което сме узнали за Него. Можем да направим това поклонение пред Спасителя, като си спомняме.

Бог ни дава дара да си спомняме, така че да не забравяме Този, Който дава, за да можем да почувстваме безкрайната Му любов към нас и да се научим от своя страна да Го обичаме. Древният пророк Мороний ни насърчава да си спомняме, че „всяка добра дарба идва от Христа“¹¹. Нашият Спасител ни дарява дарове не както светът дава – временни, непълни и склонни към износване с течение на времето. Исус Христос ни дава устояващи на времето дарове, дори важни такива, включващи:

Даровете на Духа, като знание, мъдрост, свидетелство и вяра¹².
Дара на Светия Дух.
Дара на вечен живот.

И докато размишляваме в течение на живота си над големите и малките „добри неща“, които сме получавали, даваме ли си сметка за Господната ръка, която ни спасява, подсилва и облекчава?

Въпреки че на моменти умът и сърцето ни може да се лутат и да се отдалечават от Него, Неговото постоянство ни дава уверението, че Господ не ни забравя – по Коледа или когато и да било. Господ е провъзгласил, че сме врязани на дланите Му¹³. Той винаги спазва Своите обещания. Той не забравя сключените с нас завети, както и тези с нашите бащи. Той чува и си спомня нашите молитви към Небесния Отец, независимо дали ги отправяме на колене, от скришните си места или ги таим в сърцето си. Той си спомня, както учи президент Ръсел М. Нелсън, „да докосва живота на онези, които вярват в Него“¹⁴. Той си спомня да ни прощава, колкото пъти се покайваме. Той си спомня да ни говори чрез Писанията и пророците, за да ни помага винаги да намираме пътя си обратно към дома – без значение колко далеч сме се отклонили и за колко дълго. И Той си спомня да ни изпраща Своя Дух, Който да обитава в нас, когато полагаме усилия да спазваме свещеното обещание да „си спомн(яме) винаги за Него“¹⁵.

Президент Спенсър У. Кимбъл учи: „Когато потърсите в речника най-важната дума (…) тя може да е спомням си. Тъй като всички ние сме сключили завети (…) нашата най-належаща нужда е да си спомняме“. Той продължава: „Поради тази причина всички отиваме на събранието за причастие в Господния ден – за да вземем от причастието и да слушаме как свещениците се молят: „… Да „си спомнят винаги за Него, и спазват Неговите заповеди, които Той им е дал“. (…) Да си спомняме е ключовата дума. Да си спомняме е планът за действие“¹⁶.

Това да си спомняме за Бог ни вдъхновява да „запалим фитила“ на духовната инерция и ни кани да действаме по божествени начини. Замислете се над следните учения на президент Нелсън, който ни кани да си спомняме:

„Позволява(йте) на Бог да надделява във вашия живот“ и „Отдавайте Му справедлива част от времето си“.
„Търсете и очаквайте чудеса.“
„Прекратете конфликтите в (…) живот(а) (си)“¹⁷ и бъдете миротворци¹⁸.

Коледа може да бъде възможност да действаме според тези покани и щедро да се отдаваме на склонността си да си спомняме повече за Исус Христос, да размишляваме над чудото на Неговото раждане и да изпитваме и действаме според едно по-възвишено чувство на приятелство с Божиите чеда. Характерните за коледния сезон символи, които ни помагат да си спомняме, често се проявяват, като:

Си спомняме да отправяме коледни приветствия към приятели, близки и непознати.
Си спомняме да даваме дарове в израз на любов.
Си спомняме да проявяваме щедрост към хората в нужда и да сме гостоприемни към тези, които влизат в дома ни.
Си спомняме да наблягаме на важността на семейните събирания и традиции, които правят Коледата различна и отличаваща се.

За много хора по това време на годината, голямата любов, с която приготвяме същите ястия, разказваме отново надлежните семейни истории и украсяваме коледните си дръвчета с играчките, които окачваме всяка година, са важни дейности, които съхраняват естественото ни желание да си спомняме важни за нас преживявания. Специалните ястия, определените истории и празничните украси могат да служат за създаване на спомени. Дори нашето нараснало желание да бъдем по-щедри по това време на годината може да ни накара да се замислим дали си спомняме да бъдем благодарни. Този специален вид любов, която чувстваме с настъпването на Коледа, е и възможност, която ни се дава да съсредоточим стремежите и действията си върху Исус Христос: „Помнете, помнете, че върху канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, вие трябва да градите основите си“¹⁹. Помнете, че с наближаването на края на старата година, ние преминаваме по моста към новата – като мъдреци, като бдителни пастири – чрез силата на Господната десница²⁰.

В която и част от света да живеете, спомняйте си да обръщате внимание на разнообразието от символи, които ви канят да търсите Христос. Във всичко, на което наблягаме по това време на годината, с всеки поздрав, за всеки човек в мислите ни, нека да не забравяме да си спомняме Този, Който дава истински – Този, Който никога не ни забравя и ни дава силата да си Го спомняме чрез Неговия Дух, по коледните празници и винаги. Той носи радост на света и ни кани да направим място в сърцата си²¹, за да посрещнем нашия Цар. Той е сигурната основа на нашето пътуване. Той е Светлината на света и Синът на живия Бог. Свидетелствам за това в Неговото име, тъкмо Исус Христос, амин.