Пратеници с благи вести
Годишно излъчване за Семинар и институт, 2023 г.
27 януари 2023 г., петък
Брат Чад Х Уеб: В древността се е считало за огромна чест човек да бъде избран като пратеник с добри новини, особено когато става дума за вест за победа в битка. През 490 г.пр.Хр. млад мъж на име Фидипид получил честта да занесе до разтревожените граждани на Гърция вестта, че техните армии са спасили народа, като са победили персийските нашественици. Според легендата Фидипид е пробягал целия път от долината на Маратон до Атина, за да оповести добрата новина. Повече от 2500 години по-късно хора, които физически са много по-издържливи от мен, продължават да отбелязват това, като пробягват свои собствени маратони.
Исайя загатва идеята за това да носим благи вести, когато казва:
„И те са онези, които са проповядвали мир, които са носили благовестия за добро, които са проповядвали спасение и са казали на Сион: Твоят Бог царува! (…)
О, колко прекрасни бяха техните нозе на планините!
И (…) колко прекрасни са върху планините нозете на онези, които все още проповядват мир!“1
Тези стихове от Писанията промениха всичко за мен, когато бях млад обезсърчен мисионер, тъгуващ за дома. Духът на тези стихове разкри на сърцето и ума ми факта, че ми е поверена отговорността да нося посланието за най-великите новини, които светът ще чуе някога. Отчаянието и самосъжалението бяха заменени от надежда и благодарност и никога не забравих онази сутрин, когато за пръв път разбрах чрез Светия Дух, че трябва да представлявам Спасителя при разнасянето на благата вест за Неговата несравнима любов, Неговата Единителна жертва и победата Му над греха и смъртта.
Всеки ден, когато влизате в класна стая, вие споделяте благата вест на Евангелието на Исус Христос. Благодаря ви, че провъзгласявате мир в един свят на разделение и разногласия, че внасяте светлина и истина в един свят, който може да изглежда мрачен и изпълнен с объркване. Това е истинната Църква на Исус Христос. Вие сте били подготвени и избрани да бъдете посланици на мир за младежите и пълнолетните младежи от Господната Църква. Каква чест е да представлявате Исус Христос, да преподавате Неговото Евангелие и да се стремите да правите това, следвайки Неговия пример!
Миналата година имахме възможността да бъдем учени от старейшина Дитер Ф. Ухтдорф, когато той представи новия наръчник Да преподаваме като Спасителя. Много ми харесва, че този нов наръчник се съсредоточава върху примера на Исус Христос, Който е Великият Учител. Както каза старейшина Ухтдорф: „Най-добрият начин да ставаме по-добри учители е да се превръщаме в по-добри последователи на Исус Христос“2.
След като наръчникът Да преподаваме като Спасителя е наличен, ще спрем да използваме Преподаване и изучаване на Евангелието. Наръчникът Да преподаваме като Спасителя не е предназначен да бъде материал за обучение. Целта му е да предостави определения и обяснения за ефективно изучаване и преподаване. Материали за обучение са били и ще продължат да бъдат създавани, за да ви помагат да прилагате принципите, описани в Да преподаваме като Спасителя. Тези източници включват някои елементи на Преподаване и изучаване на Евангелието, които са били благословия за учениците в продължение на години.
Знам, че мнозина от вас вече са прекарали значително време в изучаване на Да преподаваме като Спасителя и в обмисляне на въпросите за лично оценяване. Благодаря ви за всичко, което правите, за да преподавате възстановеното Евангелие подобно на Спасителя.
За да подобрим материалите за обучение още повече, бих искал да обявя промяна на официалната формулировка на целта на Семинар и институт. Преди да споделя с вас новите думи на нашата цел, нека малко обясня какъв е контекстът. През последните две години фокусът беше да предоставяме възможности за изучаване, които водят до обръщане във вярата, имат практическо приложение и пораждат чувство на принадлежност, а също и да правим тези възможности достъпни за повече млади хора. Задължително е да осъзнаваме, че тези принципи имат различна тежест. Основната цел е да предоставяме възможности за изучаване, които канят нашите ученици да изучават Евангелието и да задълбочават своето обръщане във вярата в Исус Христос.
Приложимостта и принадлежността са важни, но те са непреки резултати. Те са спомагателни средства, които, ако се използват ефективно, могат да водят към основната ни цел – обръщането във вярата. Приложимостта, която води до обръщане, е нещо повече от това просто да говорим за неща, от които учениците са интересуват. Нищо не е по-свързано с нашия вечен напредък и щастие от Исус Христос и Неговото възстановено Евангелие. Планът на спасение е планът на Бог за всички Неговите чеда. Той има непосредствено приложение и вечна значимост за всяко Божие чедо.
Приложимостта, която води до обръщане във вярата, се установява, докато Светият Дух помага на учениците да разбират Божия план, централната роля на Исус в този план и значимостта на Евангелието в ежедневието ни. Приложимостта, която води до обръщане във вярата, помага на учениците да виждат как Писанията и ученията на съвременните пророци се отнасят за техните нужди и настоящи обстоятелства. Тя им помага да осъзнават как Евангелието дава отговори на въпросите на душата. Това се случва, когато се чувстват вдъхновени да действат с вяра в Исус Христос и да виждат осъществяването на обещаните от Небесния Отец благословии. Тази приложимост води до обръщане във вярата.
Това се отнася и за чувството на принадлежност, което само по себе си не е крайна цел. Всъщност, тъй като думата принадлежност се използва по толкова много начини, тя може често да бъде погрешно разбрана, когато се търси смисъла ѝ в евангелски контекст. Много от нас са изпитвали чувство на принадлежност при различни обстоятелства. В моето детство и младежки години изпитвах такова чувство, когато бях в спортни отбори. Съотборниците ми бяха най-близките ми приятели и аз със сигурност бях отдаден на нашата кауза да постигаме успехи. Този вид принадлежност е полезна и дори важна. Но има и друг вид принадлежност, която води до обръщане във вярата.
По време на последната обща конференция старейшина Д. Тод Кристоферсън учи, че учението за принадлежността се състои от три части: събирането на Господния заветен народ, служба и жертва и основната роля на Исус Христос за принадлежността3. Тези идеи стоят в основата на това, което искаме да кажем, когато говорим за принадлежност, водеща до обръщане. Принадлежността със сигурност включва да се обичаме и да се уважаваме един друг. Тя включва и принципи, които ни водят към Спасителя и ни включват в Неговото дело, докато си помагаме един на друг, за да вървим по заветната пътека обратно към Него.
Благословиите на истинската принадлежност, съсредоточена върху Евангелието, включват връзки, установени чрез завет. Принадлежността, погледната през призмата на възстановеното Евангелие, ни помага да опознаваме истинската си същност и вечната си връзка с нашия Отец в небесата. Заветите са достъпни за нас благодарение на Неговата любов към нас и те ни свързват с Него, с нашите семейства и с общност от вярващи, които са дали обещание да носят един другиму тегобите си. Този тип принадлежност води до обръщане във вярата в Исус Христос и Неговото възстановено Евангелие.
Сега, нека се върна към промяната във формулировката на нашата цел, която е била одобрена от Борда по образованието на Църквата. В усилията си да поставим обръщането във вярата за пряка цел на всички наши възможности за преподаване и изучаване, формулировката на нашата цел вече ще бъде следната: „Нашата цел е да помагаме на младежите и пълнолетните младежи да задълбочават своето обръщане към Исус Христос и Неговото възстановено Евангелие, да се подготвят за благословиите на храма и да подготвят себе си, своите семейства и другите хора за вечен живот с техния Отец в небесата“. Тази промяна ни помага да организираме обучението и усилията си така, че да създаваме възможности за изучаване с надеждата, че ще можем да помагаме на учениците да следват Исус Христос през целия си живот. Ролите на учителя, посочени в Да преподаваме като Спасителя, ще продължат да ни помагат да разбираме по-добре ролята на учителя в това да помага на учениците да задълбочават своето обръщане във вярата. Също така сме актуализирали свързаните с нашата цел абзаци „Живеем според Евангелието“, „Преподаваме“ и „Ръководим“, които можете да намерите на уебсайта на Семинар и институт.
Каквото и да се промени и върху каквото и да наблягаме в усилията си ефективно да преподаваме Евангелието, никога няма да се промени това, че винаги Христос ще има централна роля, фокусът ще е върху учениците, а Писанията ще са в основата. И винаги ще се стараем нашите възможности за преподаване и изучаване да бъдат изпълнени с вдъхновение и свидетелство от Светия Дух. Всичко, което правим, трябва да задълбочава нашето обръщане във вярата в Исус Христос и Неговото възстановено Евангелие, тъй като Той е отговорът на трудностите и въпросите на учениците. Той е Богът на тяхното избавление и изкупление.
Сега бих искал да обявя още нещо, също одобрено от Борда по образованието на Църквата. Отново, преди да направя обявлението, бих искал да обясня контекста, като този път използвам принцип, преподаден от Спасителя. Наскоро забелязах, че в притчата за сеяча Исус казва, че някои семена принасят плод стократно, някои шестдесет, а други – тридесет. Това, което беше значимо за мен при този прочит, беше, че всяко от тези семена израства от така наречената от Спасителят „добра земя“. Тези семена не падат край пътя, на скалисти места или сред тръни, а – на добра земя.
Замислих се дали настоящият ни подход към изискванията за кредит от курса не е аналогичен, като даваме признание само на тези, които са дали плод стократно, а пропускаме да отчетем и да сме благодарни за усилията и приноса на тези, които принасят шестдесет и тридесет. Всеки ученик получава различна подкрепа от семейството си, има различно разбиране за Евангелието и лична отдаденост. Със сигурност трябва да имаме високи очаквания, но трябва да сме много внимателни да не обезсърчаваме тези, които правят най-доброто предвид обстоятелствата си.
Тази стихове ни накараха да се замислим дали е възможно да поддържаме високи стандарти и да намираме начин да персонализираме подхода си. Можем ли да намираме начини да насърчаваме и изразяваме признание за израстването и напредъка на всяко ниво по заветната пътека и да помагаме на всички наши ученици да имат успех? Можем ли да ги подкрепяме в усилията им да изучават Писанията и Евангелието със самостоятелно мотивирани цели, така че учениците да развиват навици и модели, които ще останат част от живота им, много след като са напуснали нашите класни стаи?
Имайки това предвид, бих искал да обявя следното за Семинар: Оценяването на знанията ще премине от самостоятелна оценка към групов преглед, като така ще се грижим учениците да са усвоили съдържанието, което е било представено. Тези, които добре са усвоили съдържанието, могат да помагат на другите, така че всички да имат възможността да задълбочат разбирането си. Частите от оценяването, свързани с вяра и приложение, все още ще бъдат самостоятелни упражнения с цел да се даде възможност за индивидуално размишляване. Изискването за четене също се променя и няма вече да се изисква четене през 75 процента от дните на всеки срок.
Отсега нататък, за да получат кредит за завършване от курса, от учениците в Семинар ще се изисква да са прочели избрани откъси от изучаваната през съответния срок книга от Писанията. Например през първия срок от изучаването на Учение и завети и история на Църквата учениците ще четат Джозеф Смит – История. След това от тях ще се изисква да си поставят допълнителна самостоятелно мотивирана лична цел за четене с високи очаквания за все по-голямо израстване. Тези лични цели трябва да отразяват способностите на учениците и да отчитат личните усилия и напредък.
Учителите също ще насърчават учениците да отчитат напредъка по личните цели и да продължават да работят по тях. Те ще насърчават учениците да четат (самостоятелно или със семействата си) определените в Следвайте Ме, елате с Мен откъси от Писанията за съответната седмица от Семинар. Те също така ще насърчават учениците да са последователни в изучаването на Книгата на Мормон самостоятелно или със семействата си. В близко бъдеще ще ви бъде изпратена повече информация относно тези две промени, включително подробности за прилагането, графици и как промените ще засегнат предишни срокове, когато учениците може да не са отговорили на изискванията.
Сега бих искал да споделя с вас нещо, което президент Хенри Б. Айринг каза при обсъждането на тази промяна. Думите му бяха: „За да правят това добре, ще се изисква повече лично и индивидуално внимание от учителите. Това ще добави допълнително бреме, но това е бреме, което учителите трябва с радост да понасят, защото тяхното лично служение е точно толкова важно, колкото уроците им в клас. Ако някой може да го направи, това са учителите. Те са прекрасни“.
Съгласен съм с президент Айринг, вие сте прекрасни. Също така осъзнавам, че преходът от строги стандарти към индивидуални цели ще изисква повече време и внимание от ваша страна. Но какво можем да правим, което повече би благословило нашите ученици от това да им помагаме да си създадат личен навик да изучават Писанията ежедневно, мотивирани от правилните причини?
Последно, изискванията за присъствие ще останат същите. Молим ви, помагайте на учениците да разбират, че преживяванията им в клас ще увеличават разбирането им за Евангелието и ще задълбочават вярата им. Поради тази причина трябва да желаят да присъстват, а не просто, за да получат кредит. Ученик, който разбира това, ще иска да присъства на 100 процента от уроците.
В Институт ще продължим със същите изисквания за кредит, но ще наблягаме на самостоятелно мотивираните причини за присъствие и участие в процеса на изучаване. Причини, между които задълбочаване на вярата, доближаване до Спасителя и изучаване на Неговото учение, помагат на учениците да разбират основата, да си поставят цели, които ги доближават до Него и ги насърчават да се чувстват отговорни пред Него.
Много от нашите ученици са в началото на своето пътуване и може би за пръв път в живота си са поканени да направят място за семето на вярата в живота си. Вместо да се притесняваме, че все още не са изпитали всичко, което е изпитал някой по-зрял от тях, трябва да сме благодарни за желанието им да вярват. Когато видят, че плодът е добър, трябва да се радваме заедно с тях и да ценим този дар от нашия Отец в небесата. Тогава можем заедно търпеливо да очакваме деня, когато семето ще се превърне в дърво, прорастващо към вечен живот.
Каня ви да продължавате да изучавате внимателно Да преподаваме като Спасителя и да обмисляте какво още Господ би ви научил за обръщането във вярата, приложимостта и принадлежността. Моля ви също да обмислете внимателно принципите, които стоят зад промените във формулировката на нашата цел и изискванията на курса. Внимателно въведете тези промени по начин, който ще вдъхновява и благославя всички ваши ученици.
Накрая ви каня да продължавате да се съсредоточавате върху Исус Христос във всички свои усилия. С молитва обмисляйте как бихте могли да се учите от Него, учете се как да следвате примера на Великия Учител и се осланяйте повече на Неговата благодат и любов, докато се стремите да благославяте тези, които обичате. Свидетелствам, че Той е пътят. В името на Исус Христос, амин.