Семинар, Институт и други неща, които дават резултат
Годишно излъчване за Семинар и институт, 2023 г.
27 януари 2023 г., петък
Президент Стивън Дж. Лънд: Каква радост е да бъда поканен да дам своето свидетелство на вас днес, на които така се възхищавам, и да говоря между може би двама от най-великите учители в Църквата, които познавам.
Наскоро бях на лекция на Артър Брукс, професорът в Харвард. Той каза: „Знаете ли, твърде много очакваме от нашите учители; искаме от тях да променят хода на човешката история“. Не осъзнаваше каква истина каза. Само че във вашия случай не се занимаваме с човешката история, а с вечността. И така, наистина очакваме много от вас, високо ценим това, което правите, и настояваме за този резултат.
Когато за последно говорих на обща конференция, казах как желая да сложа ръце на раменете на служил с желание завръщащ се мисионер и да му предам най-силните вълнения на сърцето си. Със задачата да ви говоря дойде предложението да направя това и сега – в известен смисъл да сложа ръце на раменете ви, да погледна в очите ви и да изразя чувствата си относно вашите възможности и трудности. Е, няма чак толкова да се доближим един до друг, но може би, предвид чувствата ми към вас, бих искал да науча какви са вълненията на вашите сърца.
Аз съм продукт на провеждания рано сутрин семинар, който беше преподаван основно в малка преносима класна стая в един университет в Калифорния. Бяхме учени първо от съпругата на обърнат във вярата швед и член на нашето епископство, след което от две възрастни жени, минали седемдесетия си рожден ден – като и трите жени бяха квалифицирани основно от вида посвещаване, което ги събуждаше преди 5 сутринта и от абсолютната си убеденост в истинността на Възстановяването. Повечето от познанията си за Евангелието – казвам това съвсем буквално – повечето от познанията си съм получил в Семинара. И повечето от новите неща, които сега научавам относно Евангелието, са просто повторно откриване на това, което те се опитаха да ме научат тогава.
Затова нека започна с най-важните думи, които мога да кажа: благодаря ви за това, което правите, и за това, което сте. Благодаря ви за проявеното желание да свършите огромната работа да промените програма си, плановете на вашите уроци и календара си, за да го координирате със Следвайте Ме, елате с Мен. Малцина в Църквата са наясно какво беше поискано от вас. Благодаря ви, че така усърдно се хванахте за греблата с цел да извършите тази промяна, като знам, че продължавате да усъвършенствате програмата. Вашите усилия започват да дават резултат.
В офиса ни наскоро получихме коментар, който наподобява много други. Той гласи: „Ако трябва да съм честен, със семейството ми обикновено не провеждаме семейна домашна вечер. Не четем кой знае колко Писанията самостоятелно или като семейство, не изучаваме заедно Евангелието. Активни сме в Църквата, но напоследък, откакто участвам в Семинара, започнах да споделям с тях нещата, които научавам там. Вярвам, че Семинарът ми помага да чета Писанията, но също така ми помага да влияя на семейството си“.
Точно на това сме се надявали, нали така? Подкрепяните от Църквата програми да укрепват домовете на членовете. Този процес е част от продължаващото Възстановяване и този подход наистина дава резултат. Църквата полага огромни усилия в опитите си да узнае какво дава резултат и какво не. Вие сте всъщност основна действаща сила за едно от нещата, за които знаем, че създават трайни взаимоотношения с Господ.
И така, докато ръцете ми са на вашите рамене, нека да изложа някои от нещата, за които знаем, че дават резултат, така че да научите кои са най-въздействащите аспекти на вашето преподаване. Изследванията показват, че първата стъпка на успеха е да се посещава Семинара. Като средна стойност, младежите, които посещават Семинара, успяват в ключови житейски показатели. По вероятно е да получат надаряване, по-вероятно е да отслужат мисия, по-вероятно е да сключат брак в храма. Посещавалите Семинара в продължение на четири години изграждат връзка с Евангелието, която рядко се прекъсва. Второ, когато плащат пълен десятък, младежите изграждат връзка с Небесния Отец, която остава трайна. Всеки път, когато се подчинят на тази заповед и извършат плащане, се създава нова връзка, чрез жертва и взаимна обвързаност.
Надявам се, че всеки учител в Семинара или Института постоянно подобрява начина, по който учи за обвързващата към Бог сила на десятъка. Когато бях на около 10 години, моят баща ме попита дали плащах своя десятък. Така беше. Не беше кой знае колко, защото нямаше много търговия по неасфалтирания път, на който живеехме. Но след това той каза: „Знаеш ли, ако вземеш това решение, можеш да бъдеш съвършен в плащането на десятък“. Баща ми каза: „Едно от нещата, за които съжалявам, е, че когато плавах във флота, на кораба нямаше как да плащам десятък и отвикнах. Оттогава съм съвършен в това. Но се срамувам от този период. Ако решиш, можеш да бъдеш съвършен в плащането на десятък“. Учениците ви също могат да бъдат.
Третото нещо, което искам да ви кажа, че дава резултат, са конференциите ЗУМ. Тези конференции са удивителни. Изминалото лято, много или повечето от около 200-те хиляди младежи от 14 до 18 години по света се върнаха с обогатено и по-мотивиращо разбиране за своята същност и защо Господ изисква това, което изисква. ЗУМ имат такъв успех, че си зададохме въпроса: „Каква е тайната?“. Какъв е този ефект на конференциите ЗУМ?
Отчасти той се дължи на изолирането на участниците от всекидневните разсейващи фактори в продължение на една седмица, като така те постигат една умствена концентрация, в която могат да бъдат учени. И докато чувстват този мир, сякаш са си у дома, те общуват с вас, учители и директори, основно от Семинара и института, като вие запалвате в тях огън с учения така чисти и полезни, че предизвикват промяна в сърцето.
Предоставяте им инструментите, от които имат нужда, когато в събота се завръщат в културния катаклизъм, който представлява животът им. Вашите уроци и примерът ви, и всяка ваша дума ще се влее в тяхното хранилище с житейски умения. За някои от тях конференцията ЗУМ ще бъде последна възможност да се помирят със себе си и с Бог. Благодаря ви за вашата отдаденост да им предоставяте най-добрите си интелектуални и педагогически резултати. Нашите църковни проучвания потвърждават, че един от най-въздействащите фактори за продължаващо цял живот ученичество е взаимоотношението с верни на Евангелието възрастни като вас, които сте открили как да преодолявате трудностите на живота и да намирате радост в Христос.
Преди около месец президент Бони Х. Кордън и аз бяхме поканени да дадем отчет пред Първото президентство относно програмата ЗУМ и как тя беше реализирана в Съединените щати и Канада. Приключихме с презентацията и отговорихме на няколко проникновени въпроси относно нашите планове за допълнителни подобрения, след което събранието изглежда приключи. Но когато започнахме да ставаме от столовете си, президент Нелсън се наведе напред и каза: „Трябва да ги учим да се молят“. Веднага седнахме обратно. Той повтори: „Трябва да ги учим да се молят, на Кого се молят и на езика на молитвата“. След което продължи, че е загрижен как може би ставаме твърде небрежни, когато се обръщаме към Небесния Отец. След което пак повтори: „Трябва да ги учим да се молят, на Кого се молят и на езика на молитвата“. И така, нека ги учим да се молят. Всеки път, когато казваме молитва, ние каним Небесния Отец да се намеси в живота ни. Всяка молитва е молитва за чудо. Дори молитвите за благодарност задълбочават нашите взаимоотношения с божественото.
Затова нека поговорим за още един инструмент за затвърждаване на свидетелството, който дава резултат. Наръчникът с напътствия За укрепването на младежите. Извинявам се: За укрепването на младежите: напътствия за правене на избори е наръчник, който ни учи да заменим съсредоточаването върху правила със съсредоточаване върху нашите взаимоотношения със Спасителя и това да ставаме като Него. Старият въпрос „Какво би направил Исус?“ все още си остава едно фантастично правило за живота. Ние вече не вземаме решения според наръчник, а според дадената ни от Бог мисия.
Президент Нелсън отново и отново ни казва, че най-важното дело в този свят и причината, поради която сме били запазени да дойдем в този свят точно сега, е събирането на Израил. И затова, когато вземаме решения как да водим живота си, следва да се ръководим от въпроса: „Това решение ще помогне или ще попречи на способността ми да изпълнявам своите цели в земния живот?“. В стремежа си да живеем живот, достоен за Господ, се опитваме да синхронизираме изборите в живота с мисията му.
Това е въпросът към всеки от нас: „Вярваме ли, че Христос разкрива Своите божествени цели чрез Своите пророци?“. И защото вярваме в това и вярваме в Него, ще искаме да вземаме добри решения. Вие в Семинара и института най-добре знаете как да им помагате да си отговорят на този въпрос. В този променящ се свят списък със стихове от Писанията няма да ни защити, но принципите на Евангелието ще направят това.
Новият наръчник За укрепването на младежите: напътствия за правене на избори подтиква нашите младежи да си изградят навика да подхождат към живота през лещите на духовната чувствителност, вместо през крайно подозрителната културна чувствителност. Този нов наръчник с напътствия е нещо различно от ценностни учения, отправени от възрастните към подрастващото поколение. Вместо това, той е ново начало за начина, по който те подхождат към живота, докато учат относно своята истинска същност като синове и дъщери на Бог – Небесният Отец, Който има работа за тях и Който ги е изпратил с конкретни цели, които ще придават на живота им жив смисъл. Нозете им ще са здраво стъпили върху Евангелието.
Тези напътствия за правене на избори се основават на даден чрез откровение десетилетен модел, който ни води към по-дълбока духовност; той е поредният етап от подновеното възстановяване, включващо успешното преминаване от преподаване в района към домашно обучение и след това към служение, от семейна домашна вечер към семейна вечер, от вдигане на летвата на запаметени мисионерски беседи от Проповядвайте Моето Евангелие към всеки член е мисионер, от скаутство и Личен напредък към програмата „Деца и младежи“, в която младежите са насърчавани да поемат контрола върху своя духовен живот.
Новите изисквания за четене в Семинара са съгласувани с този основан на принципи и воден от Духа подход. Все повече и повече клоним към по-висш и по-свят начин за духовно мотивирано вземане на решения. Все по-важно е нашите младежи, а и ние самите, да се учим да решаваме как следва да действаме чрез откликване на свещени принципи, а не да следваме конкретни забрани. Нашите младежи вече се сблъскват с морални дилеми, които не съществуваха преди десетилетие или три десетилетия. Ако днес ще губят равновесие, защото трябва да решат относно татуировките, например, просто почакайте да видите с какво друго светът ще удря и приклещва.
Президент Ръсел М. Нелсън обяснява как да се вземат такива решения. Не може просто да се отмята някакъв списък. Той учи: „Аз ви обещавам, че ако искрено и с постоянство полагате нужните духовни усилия да развивате жизненоважното духовно умение да се учите как да разпознавате нашепванията на Светия Дух, вие ще получавате всичките ви нужни в живота напътствия“1.
Има една история за 14-годишно момиче, което казало на майка си в деня след обща конференция, че в новата книжка не се забраняват повече от един чифт обици, затова планирала да закичи допълнително количество метал на ушите си в четвъртък. Майка ѝ поела дълбоко въздух и отвърнала: „Добре, знаеш какво е отношението ни към това, но тук не става въпрос какво ние искаме да направиш; това е възможност за теб да попиташ Небесния Отец какво Той желае да направиш. Трябва да положиш усилия, да проучиш нещата, да се молиш и да почакаш отговора“. И 14-годишната дъщеря получила своя отговор, а майката променила живота си.
След като се завърнах у дома от мисията ми, се записах в армията на САЩ. Един ден бях приет в Центъра за начална подготовка в Оукланд, където бях внедрен в новото си военно семейство. Новоназначените ми приятели бяха толкова различни от мен и един от друг, колкото можете да си представите. Но 24 часа по-късно всички бяхме с еднакви прически и облечени в еднакви униформи. И когато излязохме от казармите онази вечер, всички изглеждахме тип-топ. През следващите няколко месеца обучение така и не можах да кажа кой кой е в тази менажерия в центъра за начална подготовка. Обучавахме се заедно, оплаквахме се и се доверявахме един на друг, нямаше „-ити“ сред нас. Научих доживотен урок относно важността на униформите: това, което носим, може да ни разделя или обединява. Дрехите са индикатор на коя страна сме и какво може да се очаква от нас.
Наскоро прочетох за медик от военноморските сили, участвал в битка в Близкия Изток, където пренесъл няколко ранени морски пехотинци в евакуационен хеликоптер, след което пак отишъл на бойното поле и се върнал с още един войник. Някои от присъстващите войници му подвикнали: „Ей, моряко – това обръщение трябвало да е обидно – ей, моряко, не забеляза ли, че носиш войник на врага?“. Той просто отговорил: „Ей, моряк съм; а ти не забеляза ли, че той също е ранен?“. Униформата му имала значение, надхвърлящо военните му задължения.
Пророкът е поканил тези младежи в Господните батальони. Когато се присъединиш към армия, носиш униформа. Когато има опасност или бедствие, униформата на батальона показва на населението, че е дошла помощ; праведните армии освобождават угнетените, цветя се полагат на пътя им, има сълзи, защото е дошла помощ. Мисионерите носят униформи; армията на Бог прави най-добре това, което е изпратена да прави, когато се откроява малко от тези, които е изпратена да въздига и освобождава.
В новия наръчник се казва: „Той знае – става дума за Небесния Отец – Той знае, че можете да дадете своя принос на света, а това изисква, в много случаи, да бъдете различни от света“2.
Докато все още бях в армията, с моя приятел Рич си взехме отпуска и посетихме Йерусалим. И докато се разхождахме по улиците в дънки и тениски, един магазинер арабин каза, че изглежда сме от Центъра Йерусалим на Университета Бригъм Йънг. Отрекохме и казахме, че сме само американски войници.
„Но също така сте от Центъра Йерусалим“.
„И защо мислите така?“
„Можем да го видим във вас от 100 метра“.
Погледнахме се един друг; изглеждахме точно като израелските войници, които ни задминаха и носиха същите дрехи като нашите, със същите прически. Но явно имаше и нещо различно.
През вековете последователите на Господ са живели основно сред други народи с различни култури, ценности и приоритети. Следователно, как уважаваме своите съседи, докато също така целенасочено живеем според уникалната култура на Евангелието? Поканени сме да бъдем светлина на света, докато Господ събира Израил за последен път в подготовка на Своето завръщане. Ние, членовете на Църквата, често носим светлина, която не виждаме, но другите я различават. Предполагам, че това е светлината на Христа, която те могат да видят, макар и прозираща през падналото ни състояние. В края на краищата Христос е силата на младежите. Всяко нещо, което разсейва, намалява, замаскира или скрива тази светлина, пречи на целите на нашето раждане в този период.
Наръчникът За укрепването на младежите може да ни помага да носим тази светлина, докато търсим вдъхновение как нашата уникална божествено постановена цел може най-добре да бъде изпълнена чрез нашия живот и решенията ни. Да бъдеш изпратен като част от Божия различаващ се народ е комплимент. Това означава да се отличаваме в тълпата чрез своите избори Кого да следваме. Нашата задача в църковното образование, в програмата „Деца и младежи“ и в царството Божие на земята е не само да предпазваме това поколение от загуба на вярата или приемане на начин на живот, който не е достоен за тях – пророкът призовава младите мъже и жени да приемат способността да обновят света.
Господният пророк отправя призив за жени, които могат да се изправят и да водят в един свят, в който мнозина ще настояват те да заемат полагащото им се място в света, с намерението да имат своето влияние, но за които религиозността изглежда е пречка за техните стремежи. И въпреки това, жените на Сион ще се облекат в силата на божествеността и ще преместят центъра.
Той също така изисква да изградим мъже с голяма сила, придобили всички качества на синовете Божии, описани в Писанията. Да не би на света да е необходим само един капитан Мороний? Не това казва президент Ръсел М. Нелсън, когато говори за това благородно поколение. Той казва: „Нашият Небесен Отец е запазил много от Своите най-благородни духове, дори (…) (Своя) най-елитен отбор, за този заключителен етап. Тези благородни духове – тези най-добри участници, тези герои – сте вие!“3.
Затова отново ви благодаря, че сте така незаменима сила за трайно обръщане във вярата на нашите младежи в Църквата и царството на Господ. В името на Исус Христос, амин.