„Не се бойте… в Мен е пълна радостта ви“ (У. и З. 101:36)
Вечер със старейшина Куентин Л. Кук
Духовно послание за пълнолетни младежи по света • 11 септември 2016 г. • Колов център във Вашингтон, окръг Колумбия
Благодарен съм да бъда с вас, пълнолетни младежи, които гледате това духовно послание от места по целия свят. Както беше отбелязано, то се излъчва от сграда за събрания, разположена непосредствено до храма Вашингтон, окръг Колумбия. Избрах това местоположение нарочно, поради близостта му до храма. Толкова съм благодарен да живея във време, в което храмове се строят навсякъде по света. Нуждаем се от благословиите на храма в тези изключително тежки времена.
Светът буквално се намира в размирици1. Достигнали сме до невиждано до сега ниво. Усещането за мир и сигурност може да изглежда далечно и непостижимо. Посланието ми към вас тази вечер е да не се страхуваме дори и в един опасен и размирен свят. Писанията ни уверяват, че благодарение на Спасителя можем да имаме пълна радост2.
Съществуват определени прекрасни събития, които по един наистина положителен начин са се запечатали в сърцата и умовете на много от вас. Вие можете да си спомните и най-малката подробност, свързана с даденото събитие. Подобни примери може да включват: отваряне на плика с призованието за мисия, запечатването към брачния партньор в храма, разпознаването на Светия Дух, който свидетелства на вашата душа за истинността на Книгата на Мормон. Тези събития са скъпоценните събития, които ни носят не само удовлетворяваща, но и вечна радост. Интересното е, че личните събития, свързани по някакъв начин със Спасителя, са онези, които обикновено ни носят най-голяма радост.
Но има и събития, които са толкова разтърсващи, или травмиращи, че оставят дълбока следа в нас.
Падането на Берлинската стена, убийството на американския президент Джон Ф. Кенеди и терористичните атаки от 11 септември, са примери за разтърсващи събития, при които всеки може да си спомни къде точно се е намирал и какви чувства е изпитвал, когато е научил новината.
Повечето от вас сте били доста малки, когато бяха взривени Световния търговски център в Ню Йорк Сити и Пентагона, тук в столицата Вашингтон, именно на тази дата, преди 15 години – на 11 септември 2001 г. Предполагам, че повечето от вас (без значение в коя част на света живеете) можете да си спомните къде сте се намирали и чувствата на шок и ужас, които сте изпитали вие и хората около вас. Случилото се погреба чувството на мир и изостри усещането за уязвимост на мнозина. Както съм го описвал и преди, за мен и съпругата ми Мери, случилото се има особено значение.
Най-големият ни син и неговата съпруга очакваха първото си дете и живееха на три пресечки от Световния търговски център в Ню Йорк Сити, когато първият самолет, отвлечен от терористи, се вряза в Северната кула. Те се качили на покрива на жилищната си сграда и били шокирани от последвалата гледка, за която предполагали, че е някакъв ужасен инцидент. Виждайки вторият отвлечен самолет да се врязва в Южната кула, те си дали сметка, че това не е инцидент и били убедени, че долната част на Манхатън се намирала под продължителна атака. Когато Южната кула се срутила, техният блок бил погълнат от облака отломки, който се спуснал над долен Манхатън.
Объркани и ужасени от видяното и страхувайки се от по-нататъшни атаки, те се отправили към по-сигурно място, а след това към сградата на Църквата на кол Манхатън в Линкълн сентър. Когато пристигнали, открили, че десетки други членове от долен Манхатън са взели същото решение да се съберат в сградата. Бяхме облекчени, когато ни се обадиха, за да ни кажат къде се намират и че са в безопасност. Не бяхме изненадани да разберем къде са, тъй като съвременно откровение ни учи, че коловете на Сион са „отбрана и убежище от бурята и от яростта, когато те ще се излеят без смесване върху цялата земя“3. Не им беше позволено да се върнат в апартамента си за повече от седмица и бяха съкрушени от загубата на живота на невинни хора, но те лично останаха невредими.
Врязването на самолета в сградата на Пентагона, намираща се близо до нас тази вечер, в столицата Вашингтон, също бе терористична, самоубийствена атака, с подобни пагубни резултати.
Целта ми тази вечер не е да ви накарам да се връщате към тези ужасяващи събития от миналото. Искам да обърнете внимание на радостните събития, които описах в началото. Но искам и да ви помогна да размишлявате върху изпитанията, премеждията и грозящите ви опасности, с които може да се сблъсквате сега или в бъдещ момент от живота ви. Някои събития може да засегнат огромен брой хора, други ще бъдат много лични за вас. Реших да говоря за три вида събития: онези, свързани с физически опасности; събития, включващи особени предизвикателства, някои от които ще са уникални за нашите дни и най-накрая, събития, свързани с духовни опасности и предизвикателства.
Физически опасности и предизвикателства
Физическите опасности могат да бъдат най-лесно забелязани и разпознати. Независимо как или откъде черпите информация относно новините за деня, за физическите опасности, насилието и трагедиите се съобщава най-напред, особено по телевизията и в Интернет. Една причина за това е фактът, че насилието и смъртта са изключително драматични и обикновено е лесно да бъдат обрисувани както визуално, така и писмено. Насилието и смъртта, случващи се близо или надалеч от нас, улавят вниманието ни и са в състояние да унищожат нашия мир и спокойствие. Когато не се чувстваме в безопасност физически, ние изпитваме лична уязвимост.
През изминалия март, на 22-ри, терорист-камикадзе детонира бомба на летището в Брюксел, Белгия. Четирима от нашите мисионери се намираха на гишето за заминаващи на Делта. Всички те претърпяха големи наранявания, някои от които много сериозни. Нараняванията на един възрастен мисионер, старейшина Ричард Норби, бяха много сериозни. Наскоро той отбеляза, че въпреки че животът никога няма да бъде същият, „той е избрал да се осланя на Господ и да не се страхува“. Той продължава: „Ще живея живота си и ще уча моите деца и внуци, че трябва да се доверяваме на Бог“4.
Господ подчертава, че онези, които изгубят живота си, бидейки верни на своите завети, „ще го намер(ят) отново, тъкмо живот вечен“5.
Бях трогнат от коментара на Фани Клейн, една сестра от другите мисионери, ранени от взрива на летището в Брюксел. Тя казва: „Подобни преживявания ме карат да разбирам по-добре хората, защото те преминават през големи трудности в живота си; и сега, след случилото ми се, мога да разбирам по-добре“. В усилията си да се възстанови, тя заявява: „Когато избираме да се осланяме на Бог, можем да виждаме как Той ни помага и колко невероятно е това! Сега Му се доверявам повече от преди“. Тя е особено благодарна, че е могла да продължи мисията си6.
В доземното ни съществуване, ние сме знаели, че свободата на избор и противопоставянето са били необходими, за да можем да израстваме, да се развиваме и накрая да постигнем възвисяване.
В доземния съвет в небесата, основен елемент в плана на Отца била свободата на избор. Луцифер се разбунтувал „и поиска(л) да унищожи свободата на избор на човека“7. Съответно, Сатана и тези, които го последвали, били лишени от привилегията да получат смъртно тяло.
Други доземни духове упражнили своята свобода на избор да следват плана на Небесния Отец. Духовете, благословени да се родят в този земен живот, продължават да имат свобода на избор. Ние сме свободни да избираме и действаме, но не сме свободни да избираме последиците от действията си. Поради това, нашите избори водят до щастие или страдание в този и в идния живот. „Избори на добро и праведност водят до щастие, покой и вечен живот, докато избори на грях и зло водят рано или късно до душевна болка и нещастие“8.
Не можем да виним обстоятелствата или другите хора за дадено решение да действаме противно на Божиите заповеди. Всички ние носим отговорност пред Бог за това как развиваме Христови качества, таланти и умения, и сме отговорни за начина, по който използваме определеното ни време тук на земята.
Учението за противопоставянето е тясно свързано и понякога считано като част от учението за свободата на избор. Но тъй като противопоставянето често произтича от външни източници или трети лица, е добре да го разглеждаме отделно. Това учение е ясно и на кратко обяснено от пророка Лехий във 2 Нефи 2:11: „Защото нужно е да има противопоставяне във всички неща. Ако ли не, … праведността не би могла да съществува, нито нечестието, нито святостта, нито окаяността, нито доброто, нито злото“.
Лехий също добавя, че това учение е толкова важно, че без него „нямаше да има никаква цел в … сътворение(то)“ и „мъдростта Божия и вечните Му цели, също и силата, и милостта, и правосъдието Божие“ биха били разрушени9.
Лехий продължава: „Затова Господ Бог даде на човека да действа за себе си“10.
Ние сме знаели в доземното съществуване, че упражняването на свободата на избор може да доведе до противопоставяне и конфликт – войната в небесата е доказателство за тази истина. Знаели сме, че освен войни и насилие, ще е налице и зачестило греховно поведение по целия свят. Знаели сме и че Исус Христос желае да заплати цената за нашите грехове. Неговото страдание, надминаващо всяко разбиране, ще доведе до победа над греха и духовната смърт. Възкресението Му ще преодолее физическата смърт. Били сме уверени, че след физическата си смърт, ще живеем отново. Както можем да прочетем в Проповядвайте Моето Евангелие:
„Тази победа на Исус Христос над духовната смърт, чрез Неговите страдания и над физическата смърт, чрез Неговото Възкресение, е наречена Единението. …
Когато се уповаваме на Единението на Исус Христос, Той може да ни помогне да издържим на изпитания, болести и болка. Можем да бъдем изпълнени с радост, мир и утешение. Всичко, което в живота е несправедливо, може да бъде поправено чрез Единението на Исус Христос“11.
Ужасните преживявания на нашите членове, скоро след като Църквата бива установена в Мисури, дават ясна представа за действието на тези принципи на Единението. Ценностите на нашето учение били в пълна противоположност с тези на заселниците от Мисури, непринадлежащи на нашата вяра. Мнозина граждани на Мисури смятали местните индианци за безскрупулен враг и искали да ги прогонят от земята. Освен това, мнозина от заселниците в Мисури притежавали роби и се чувствали застрашени от хора с виждания, противопоставящи се на робството. Много от заселниците преследвали земи, богатства и дори власт.
За разлика от това, нашето учение уважавало местните индианци и желанието ни било да им проповядваме Евангелието на Исус Христос. По отношение на робството, нашите Писания са красноречиви, че никой човек не трябва да бъде под робството на друг. По това време нашият значително малък брой ранни чернокожи светии присъствали на богослужение заедно с белите членове, както се случва и днес. И най-накрая, нашата цел не била да се сдобием с богатства, а да установим общества от братя и сестри, проявяващи взаимна обич и живеещи според преподаваните от Спасителя принципи. Други заселници от Мисури се чувствали застрашени, когато след получени от Господ откровения голям брой светии се преместили в Мисури12.
Това предизвикало значително неразбирателство и преследване на членовете на Църквата. Противниците на светиите унищожили техните реколти и някои сгради, разграбили техния добитък и лични вещи и ги прогонили от домовете им. Някои светии били намазани с катран и оваляни в перушина, налагани с камшик или бити. В писмо до Джозеф Смит, който живеел в Къртланд, щата Охайо, Уилям У. Фелпс пише: „Това са ужасяващи времена – мъже, жени и деца бягат, може да се каже, във всички посоки, или се подготвят да го сторят“13. Насред суматохата на това да бъдат прогонени, понякога семействата бивали разделени и множество светии оставали без храна и други провизии. На членовете на Църквата им било трудно да проумеят защо биват прогонени, след като Господ им заповядал да се съберат в Мисури. След като получава съкрушителната новина, Джозеф Смит се моли за прозрение. Господ отговаря с носещото утеха послание, сега записано като Учение и завети 101:35–36:
„И всички тези, които са подложени на гонения заради Моето име и устояват във вяра, макар и да са призовани да отдадат живота си заради Мен, все пак те ще споделят цялата тази слава.
Ето защо, не се бойте дори и от смъртта, защото радостта ви на този свят не е пълна, но в Мен е пълна радостта ви“.
Господ също ни е обещал, че наградата за праведност е „мир в този свят и вечен живот в идния свят“14.
Така, Единението на Спасителя прави възможно за нас да се радваме на мир и спокойствие, дори когато са налице физически опасности.
Особени предизвикателства, някои от които са уникални за нашите дни
Като пълнолетни младежи, освен физическите предизвикателства, вие се сблъсквате с особени предизвикателства, някои от които са уникални за нашите дни. Притеснени сте относно решения, свързани с образование, работа, брак и семейство. Доктриналната страна на тези решения е била обсъждана в множество речи и тя е добре разбирана. Заплащайки цената за нашите грехове, Спасителят не ни е освободил от личната ни отговорност, свързана с начина, по който живеем живота си. Още от началото, почти навсякъде в Писанията се набляга на това колко ценно е да се трудим, да бъдем праведни, да полагаме усилия, да усъвършенстваме нашите таланти и да осигуряваме прехраната за семействата си. В Битие Господ заявява: „С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята“15.
Вярвам, че тези теми от ученията са широко приемани от членовете. Обаче, съществува толкова голямо объркване относно приложението на тези принципи в един сложен свят.
По време на първото ми обръщение на обща конференция преди 20 години, споделих донякъде смешна лична история, която е директно свързана с тези въпроси16.
Когато децата ни бяха малки, съпругата ми Мери и аз решихме да продължим традиция, на която бях учен аз като дете от моя баща. Той се срещаше лично с мен и моите братя и сестри, за да ни помага да си поставяме цели по отношение на различни области от живота ни и за да ни учи как Църквата, училището и допълнителните дейности ще ни помагат за постигането на поставените цели. Той имаше следните три правила:
-
Трябваше да имаме стойностни цели.
-
Можехме да променяме целите си по всяко време.
-
Трябваше усърдно да се трудим за постигането на избраните от нас цели.
Опознали ползите от тази традиция, Мери и аз решихме да продължим тази практика и с нашите деца. Когато нашият син, Лари, беше на пет години, аз го попитах какъв би искал да стане, когато порасне. Той отвърна, че желае да стане лекар подобно на своя чичо Джо17. Лари беше претърпял сериозна операция и беше развил дълбоко уважение към лекарите, особено към чичо си Джо. Продължих, обяснявайки на Лари как всички стойностни неща, с които се занимава, ще му помогнат да се подготви да работи като лекар.
Няколко месеца по-късно, отново го попитах какъв иска да стане, когато порасне. Този път той ми отговори, че иска да стане пилот. Нямаше проблем в смяната на целта и така, аз започнах да обяснявам как различните дейности ще му помогнат да постигне тази цел. След като се замислих, аз казах: „Лари, последния път когато разговаряхме, ти каза, че искаш да станеш лекар. Какво те накара да промениш решението си?“ Той отвърна: „Мислех си, че ще е добре да стана лекар, но забелязах, че чичо Джо работи и в събота сутрин, а аз не искам да изпускам детските филмчета в събота сутрин“.
От този момент насетне, нашето семейство нарича „детски филмчета в събота сутрин“ всеки разсейващ фактор от стойностна цел, която сме си поставили.
Има два принципа, на които искам да наблегна от тази истинска история. Първият е как да планирате и да се подготвяте да постигате в днешния свят цели, които си заслужават, а вторият е влиянието на Интернет и социалните медии върху нашите праведни цели. Всеки един от тях може да бъде „детско филмче в събота сутрин“, което да ни отклонява от желаната от нас радост.
Особено съм загрижен за броя на пълнолетните младежи, които не успяват да си поставят праведни цели или им липсва план, водещ към тяхното изпълнение. Загрижен съм и за мнозината, които подценяват и омаловажават собствените си таланти и способности. Като решим тези два проблема, в живота ни ще настъпи голяма радост.
Една наскоро излязла книга от професор Анджела Дъкуърт, озаглавена „Grit“, представя впечатляващ пример за това, че много хора, ако не и по-голямата част, надценяват така наречените „вродени умения“ и подценяват прилежния труд и упоритостта. Тя спори, че всеки вид успех се дължи най-вече на добра работна етика, а не просто на интелигентност и умения. Тя отбелязва, че хората, които са целенасочени и устремени (което също оприличава с отдаденост и упоритост) редовно се справят по-добре, отколкото онези, които имат естествени умения, но им липсва упоритост18.
Когато бях млад съвсем случайно разбрах за резултата на един студент от изпит по умствени умения, който беше малко под средното ниво. Наблюдавах го по време на образованието, без да споделя нищо с никого. Той взимаше трудни класове и учеше упорито. В колежа понякога беше част от две или три групи за подготовка по един и същ предмет. В крайна сметка получи висока степен в трудна и взискателна професия и направи големи научни пробиви в своята специалност.
Сега, не искам да кажа, че всеки трябва да се реализира академично, но твърдя, че можете да постигнете много от праведните си и стойностни цели, като планирате, проявявате упоритост и отдаденост, особено ако се отървете от „детските филмчета в събота сутрин“. Можете също да намирате по-голяма радост и щастие в живота си.
Мога да ви уверя, че можете да се справяте с трудни неща. Старейшина Джон Б. Диксън, един прекрасен седемдесетник, сега вече почетен член, който служи с отличие по целия свят, показва това по един забавен и необикновен начин. Старейшина Диксън бива призован да служи като мисионер на Църквата в Мексико през 1962 г. Преди да замине, той получава диагноза рак на костите в дясната си ръка. Не се очаква да живее повече от месец. Обаче, 10 месеца по-късно той отива на отредената му мисия, като преди това му ампутират ръката19. Никога няма да забравя как учеше мисионерите в Центъра за обучение на мисионери, че могат да се справят с трудностите. Той покани четирима от тях да излязат на подиума и да се състезават по връзване на вратовръзка. Представете си само да връзвате вратовръзка с една ръка! Наскоро помолих старейшина Диксън да ни покаже. Нека погледаме.
Старейшина Джон Б. Диксън: (връзва вратовръзка.) Знаете, че всички срещаме предизвикателства в живота ни. Понякога те са физически, емоционални, икономически или от друг характер и ако само сме позитивни, спазваме правилата, имаме вяра в Господ и вяра в себе си, можем да понесем всичко, което ще ни сполети. Предполагам, че дори можем да завържем вратовръзката си. Някой иска ли да участва в надбягване или в мач по борба?
Благодаря ти, Джон.
В Центъра за мисионери старейшина Диксън победи и четиримата мисионера, като използва зъбите си, рамената си и гръдния си кош по един необикновен начин. Моля знайте, че можете да преодолявате несгодите и да правите трудни неща.
Професор Дъксъурт отбелязва, че „ентусиазмът се среща често, издръжливостта рядко“20.
Едно от проучванията, които цитира тя, набляга на важността от подготовката за живота, която включва упоритост, издръжливост, способността да не се отказваме и тенденцията да не „обръщаме гръб на задачите насред трудности“21.
Също и възхвалява това да имаме по-висша цел, която да допринася за благосъстоянието на околните22. Тя заявява:
„Какви щастливци са онези, които имат възвишена цел, значима за света, вдъхваща смисъл на всяка тяхна постъпка, без значение голяма или малка. Помислете си за притчата за зидарите.
„Попитали трима зидари: „Какво правите?“
Първият отвърнал: „Редя тухли“.
Вторият казал: „Строя църква“.
Третият заявил: „Строя Божия дом“.
Първият зидар имал работа. Вторият преследвал кариера. Третият бил отдаден на призование“23.
Предизвикателството ми към вас тази вечер е да направите преоценка на целите си и да решите кои от тях ще ви позволяват да изпълнявате семейните си задължения, ще ви поддържат на пътеката на завета и ще ви позволяват да изпитвате радостта, която Господ желае за вас. Помнете, да имате цел ви позволява да пестите време и усилия, като планирате предварително и не изпускате важните изисквания и срокове.
Сега ще обсъдя влиянието на Интернет и социалните медии върху нашите решения.
Интернет и социалните медии допринасят за толкова много добро в нашето съвременно общество. Те са толкова ценни! Но могат и да бъдат „детски филмчета в събота сутрин“, които да ни разсейват от изпълнението на нашето истинско призование в земния живот.
Моята искрена молба е всички ние да осмислим как и кога използваме Интернет и социалните медии. Нашето златно правило следва да бъде: Това спомага ли за останалите ни достойни и важни цели или сериозно възпрепятства нашето развитие? Обсебени ли сме от социалните медии, опасявайки се, че ще „изпуснем“, ако не се информираме постоянно? Самоизтъкването в някои социални медии кара ли ни да се съмняваме в себе си и да се чувстваме крайно несъвършени? И в по-лошия случай, Интернет подтиква ли ни към образи и съдържание, които са нечисти, неподходящи или съдържат половинчати истини, унищожаващи нашата вяра? Прикриваме ли понякога самоличността си и излагаме ли околните на низки коментари и мнения? Социалните медии пречат ли на времето ни, което обикновено бихме посвещавали у дома на религията си или времето, прекарано с нашето семейство? Времето, което прекарваме онлайн в играенето на игри и четенето на любопитни факти, възпрепятства ли нашето ефективно преследване на сериозни цели? Това са решенията, върху които каня всеки един от вас да се замисли, да направи промени и да се покае, ако е необходимо, за да може животът ни да бъде благославян.
Споменавайки нещата по-горе, напълно съзнавам огромните ползи на социалните медии, когато те биват използвани както подобава. Техният принос към семейната история сам по себе си ми дава да разбера, че Господ е вдъхновил тази технология.
След като свърша речта си, ще публикувам част от нея в страницата си във Фейсбук. Бих искал да споделите с мен вашите притеснения относно социалните медии, но и как животът ви бива благославян благодарение на тях.
Бих искал и да ви оставя с една допълнителна мисъл по този въпрос. Чуваме често за това да бъдем неподправени в социалните медии. Да бъдем наистина подобни на Христос е дори по-важна цел от тази да бъдем неподправени. Нека повторя това отново: Да бъдем наистина подобни на Христос е дори по-важна цел от тази да бъдем неподправени.
Духовни предизвикателства
Сега ще обсъдя духовните предизвикателства.
Една от най-съществените отговорности в този живот е да сключваме и спазваме свещени завети с Бог. Това изисква от нас да правим преценка на недостойни желания и да ги избягваме. Също така ние трябва да правим преценка на неподходящите очаквания, които съзнателно или не отправяме към Божеството. Трябва редовно да търсим Божията воля за нас. Непрестанно трябва да се съсредоточаваме върху вярата, покаянието и спасителните обреди. Спасителят, Който плати цена за всички нас, отвъд това, което можем да проумеем, не извърши Единението, за да можем да се съсредоточаваме върху материалистични цели, лишени от вечна перспектива, нито пък върху лекомислени, самовглъбени удоволствия и игри. Помислете за Господната цел, когато казва: „Защото ето, това е делото Ми и славата Ми – да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека“24.
Някои хора понякога си казват или имат предвид: „Един любящ Отец в Небесата не би ли бил доволен дори и да съм по-малко от това, което трябва да бъда? Наистина ли би ме лишил от благословии, само защото ми харесва да пия алкохол или кафе?“ За съжаление, това е неправилният въпрос и показва липсата на разбиране на плана на Отца. Правилният въпрос е: „Как мога да бъда праведният, любящ човек, който моят Отец и Спасителят желаят от мен да бъда?“ Писанията заявяват: „Защото от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква“25.
В един свят, където често се раздават награди и трофеи за обикновено участие, стандартите и очакванията може да изглеждат несправедливи или дори жестоки. Това се отнася особено за хората, които упорстват в следването на своя собствен път, без да се съобразяват с плана на Отец, независимо от последствията.
Мнозина оправдават греховното поведение и използват в своя защита: „Исус ни учи да обичаме всички“. Това, разбира се, е истина, но често пъти хората, които се застъпват за тази позиция, изглеждат склонни да пренебрегват еднакво важния съвет: „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“26.
Не е уместно за нас да преговаряме условията по взаимоотношенията ни с Божеството. Да имаме „съкрушено сърце и каещ се дух“ е началното изискване, за да поемем по пътеката на завета, започваща с кръщението. Изисква се смирено умоляване на Божеството. Както ни учи цар Вениамин: „Защото ето, нима не сме всички ние просяци? Не зависим ли всички ние от същото Същество, тъкмо Бога, за всичко, което притежаваме… от всякакъв вид… ?27“
Предизвикателствата ни могат да бъдат трудни, а някои дори и несправедливи. Те карат сърцата ни да страдат и да проявяваме съчувствие. В това число се включват немощите и болестите, които въздействат на самата ни същност. Там попадат и хора, които са невинни и малтретирани. В това число се вписват бедността и насилието, които просмукват средата, в която сме се родили. Предизвикателствата включват импулси и склонности, които вероятно не сме си избрали. Оплакваме пристрастявания, които следват само от един лош избор; има толкова много неща, които могат да бъдат нечестни или несправедливи в този свят.
Каква е нашата реакция? Трябва да бъдем мили и състрадателни и да се отнасяме с уважение към всички, дори когато те избират пътека, за която ни е ясно, че е в несъответствие с плана на Отца и ученията на Спасителя. Но ако действително желаем да бъдем мили, ние трябва да учим и на покаяние. Не е проява на доброта и не вършим никому услуга, когато избягваме да насърчаваме хората, които обичаме, да променят живота си и да приемат Единението на Спасителя. Съществуват неописуеми, вечни благословии, които очакват покайващите се.
Самият Спасител дава ясно да се разбере тази истина, говорейки на нефитите относно хората, които се покайват: „Него ще считам за невинен пред Моя Отец в него ден, когато ще застана да съдя света“28. И след това продължава: „И нищо нечисто не може да влезе в Неговото царство; ето защо, нищо не влиза в покоя Му, освен онези, които са очистили одеждите си в Моята кръв, поради тяхната вяра и покаяние за всичките им грехове и верността им до края“29.
Моля ви знайте, че можете да се очистите. Можете да намерите радостта, която желаете в живота си. Никой от вас не трябва да си тръгва от това събрание, считайки изкуплението си за невъзможно. Това не е вярно. Дълбоко в себе си вие сте Божие чедо. Можете да имате надежда и радост. Можете да промените сърцето си и да се покаете. Можете да простите и да ви бъде простено.
Покаянието е от съществено значение за плана на Отец. В Книгата на Мормон научаваме за връзката между милостта и правосъдието. Христос определя връзката помежду им30.
Обичам думите на оптимизъм, записани от Илайза Р. Сноу:
Величественият план на щастие е справедлив и милостив. Ние знаем откъде идваме, защо сме тук в този живот и къде ще отидем, след като умрем.
Вие сте прекрасно поколение. Писанията ясно сочат, че в последните дни ще има „безчести(е) и мерзост(и)“32. Въпреки това, светиите, малко на брой и разпръснати по лицето на земята, ще бъдат „въоръжени с праведност и със силата Божия във велика слава“33. Господ обещава, че ще „запази праведните“ и ние „няма защо да се страхува(ме)“34.
Не трябва да се страхувате, въпреки опасностите и предизвикателствата, с които ще се сблъсквате. Ще бъдете благославяни и защитавани, когато се стремите към праведност, към поставянето на стойностни цели. Планирайте и се трудете усърдно и отдадено, избягвайте неподходящата употреба на социалните медии и Интернет, разчитайте и се съсредоточавайте върху вярата, покаянието, спасителните обреди и единителната жертва на Спасителя, докато издържите до край. Като се съсредоточавате върху храма, това ще ви помага да постигнете тези цели.
В Римляните 12:12 се казва: „Радвайте се в надеждата, в скръб бъдете твърди, в молитвата – постоянни“. Можете да избягвате житейските „детски филмчета в събота сутрин“ и да се наслаждавате и постигнете всяко дадено от Спасителя обещание.
Тържествено свидетелствам за божествеността на Исус Христос. Благодарение на Него не трябва да се боим, защото в Него е пълна радостта ни. В името на Исус Христос, амин.
© 2016 by Intellectual Reserve, Inc. All rights reserved. Одобрено на английски: 6/16. Одобрено за превод: 6/16. Превод на „Fear Not … in Me Your Joy Is Full“ (У. и З. 101:36). Bulgarian. PD60002153 112