Да намираме радост във всекидневния живот

Мери Г. Кук

Вечер със старейшина Куентин Л. Кук

Духовно послание за пълнолетни младежи по света • 11 септември 2016 г. • Колов център във Вашингтон, окръг Колумбия

Голяма благословия е да съм с вас тази вечер.

Идвайки на тази земя, ние носим със себе си нашата божествена същност на Божии чеда. Нашата лична значимост произхожда от небесата. Когато разбираме божествената си същност и целта ни да бъдем тук, ние можем да преодоляваме предизвикателствата и изпитанията и да оставаме верни на нашите завети. Начинът, по който гледаме на себе си, определя нашия успех в земното ни пътуване. Нашето самочувствие нараства, когато биват удовлетворявани определени основни човешки нужди. Ще спомена три от тях: нуждата да бъдем обичани, нуждата да бъдем приемани и нуждата да успяваме или да се реализираме.

Когато тези нужди не биват удовлетворявани, ние се чувстваме необичани, неприети и че сме се провалили. Това ни кара да се самосъжаляваме, да се чувстваме разстроени, обезкуражени, изолирани и самотни. Всички се борим с подобни чувства.

Бях на гости на една приятелка онзи ден, която ми сподели едно проучване, проведено с млади студенти. На въпроса кое е най-голямото им притеснение, мнозина бяха отбелязали „самотата“. Можем да се чувстваме самотни независимо дали сме семейни или не.

Всички ние изпитваме самота през определени моменти от живота си. Президент Гордън Б. Хинкли казва: „Аз вярвам, че за повечето от нас най-доброто лекарство срещу самотата е работата и службата в полза на другите“¹.

Смятам, че това е добър съвет.

Президент Томас С. Монсън изразява това по следния начин: „От време на време обезсърчаването може да помрачава нашия път; притеснението може да бъде наш постоянен спътник. … Доверявайки се на Господ, нека… се стремим нозете ни да са здраво стъпили на пътеката на службата и сърцата и душите ни да са посветени на следването на примера на Господ“².

Бъдете активно и ревностно заети в делото на Църквата. Стойте близо до Небесния Отец, като се молите и изучавате Писанията. Осланяйте се на примери от Писанията за хора, които са преодолели или са се справили със самотата. Спомнете си за Мороний и неговата самота при написването на разказа за унищожението на неговия народ. Той пише:

„Ето защо, ще напиша и ще скрия летописите в земята; и няма значение къде ще отида след това.

… защото съм сам. Баща ми беше убит в битка, както всичките ми роднини; и аз нямам приятели и не знам къде да отида; и колко време ще ме остави Господ да живея аз също не зная“³.

Смятам, че е важно да помним, че никога не сме напълно сами. Спасителят ни е обещал утеха. Ако сме достойни, Светият Дух ще е наш постоянен спътник. Неговото присъствие ни помага в моментите на самота. Може да сме сами, но не трябва да се чувстваме самотни. Обичам химна „Със Тебе всеки час“⁴.

Нуждата да бъдем обичани и приемани е толкова истинска.

Стойте близо до семейството си, там, където сте обичани и приемани по начин, който не може да бъде изразен с думи. Вземайте участие в случващото се във вашия район или клон. Винаги бъдете достойни за храма. Ако не сте семейни, излизайте с достойни за храма хора. Не се отчайвайте от несъвършенствата в хората, с които се запознавате; нашите умения се увеличават и ние се усъвършенстваме, докато преминаваме през живота.

Нуждата да успяваме е въздействаща и мотивираща.

Всеки притежава дар от Бог.⁵ Открийте своите лични дарове и ликувайте. Развивайте ги. Обръщайте се към патриархалната си благословия и се учете от съдържащите се в нея съвети, предупреждения, дарове и обещания.

Родителите ми посетиха храма, чак след като вече бях омъжена и се бяха родили нашите деца. Не смятах, че ще се запечатаме като семейство за вечността. Трябваше да проявявам търпение и да очаквам Господ за тази благословия.

Замислям се за търпението като качество и за това по колко много начини Господ ни учи да бъдем търпеливи. Харесва ми начина, по който то е описано в Проповядвайте Моето Евангелие: „Търпението е способността да се устои на забавянето, трудностите, противопоставянето или страданието, без да се ядосате, разстройвате или тревожите. То е способността да се върши Божията воля и да се приеме Неговото време за изпълнение. Когато сте търпеливи, издържате на трудностите и сте в състояние да се изправите срещу противника със спокойствие и с надежда. … Трябва да изчакате обещаните благословии от Господ да бъдат изпълнени“⁶.

Винаги съм обичала Псалми 27:14: „Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти. Да! Чакай Господа“.

Независимо в каква ситуация се намирате в момента, намирайте радост във всекидневния живот. Не би ли било прекрасно да се събуждаме всяка сутрин и да си казваме: „Чувствам се обичан, чувствам се приеман и успешен“. Ние всички можем да правим това!

Нека намирате радост и щастие в това земно пътуване. Нека живеете достойно живота си, за да може Светият Дух да бъде ваш постоянен спътник и нека да получите всяка благословия, която Господ е приготвил за вас; моля се за тези неща в святото име на Исус Христос, амин.