Отличителна черта на истинната и жива Църква на Господ
Вечер със старейшина Патрик Кийрън
Духовно послание за пълнолетни младежи по света • 6 май 2018 г. • Университетът Бригъм Йънг – Център Айдахо
Толкова съм благодарен за Джен, която винаги живее според това, на което учи. Тя знае коя е и се радва за това познание. Тя смело споделя това с другите, където и да се намира. Толкова съм благодарен, че се срещнахме две години, след като се присъединих към Църквата. Оттогава тя е била пример за мен и продължава да бъде.
Прекрасно е да мисля за всички вас, събрали се навсякъде по света. В духа на красивата откриваща молитва на Ландън се моля да получите това, от което се нуждаете и ако се нуждаете от вдъхновение, да го получите. Ако се нуждаете от нещо необикновено, да го получите. Има голяма сила, когато се събираме заедно и се подготвяме за моменти като този. Има сила в молитвата. Ако имате нужда от изцеление, нека го получите. Ако се нуждаете от утеха, нека да я получите. Ако имате нужда от мир, нека усещате мир. Ако имате нужда от помощ с изпитите, а предполагам, че за повечето от вас е рано за това, но когато времето дойде, нека получите и тази вид помощ.
Моля се, когато получавате подтик, и разпознавате послание, предназначено за вас, да имате силата и убеждението да действате съобразно него, а не просто да се завърнете към вашите сегашни навици, каквито и да са те. Ако имате нужда от момент на промяна или на подновяване на силите и вярата ви, нека това да бъде вашият дар.
Когато бях на 15 или 16 години, бях дълбоко самовглъбен и преминавах през редица типични за един юноша чувства – неспокойство, несигурност и уязвимост. Някои от тези чувства продължиха дълго, като бяха най-силни през тийнейджърските ми години. Чувствах се объркан, бях свит и притеснителен. За това допринасяше и фактът, че учех в пансион на един самотен бряг в Англия. Родителите ми живееха в далечна Саудитска Арабия. А по отношение на учението, дори училището за магии на Хари Потър заедно с професор Снейп биха били за предпочитане пред моето.
За крайбрежието беше характерно лошото време, но една зима се разрази особено силна буря над Ирландско море, с ветрове от около 70 км/ч. Вълните се блъскаха в преградите, а на моменти и преминаваха през тях. След което около 5 000 домове бяха наводнени в покрайнините, а хората останаха без електричество, отопление или осветление, а запасите им от храна се изчерпваха.
Когато нивото на водата започна да спада, училището ни изпрати да помагаме. Не бях виждал природно бедствие от подобен мащаб и бях удивен да го видя отблизо. Имаше вода и кал навсякъде. Лицата на хората с наводнени домове бяха бледи и измъчени. Не бяха спали в продължение на дни. Съучениците ми и аз се захванахме за работа, като премествахме наводнени вещи на по-горните етажи, за да съхнат, и разчиствахме унищожени от наводнението мокети. Спомням си колко тежки бяха прогизналите мокети, а домовете воняха нетърпимо.
Най-много ме порази породилото се задружие между оказващите и получаващите помощ. Съществуваше просто едно прекрасно, добронамерено чувство между обединени в достойна кауза хора, при трудни обстоятелства. По-късно осъзнах, че всички онези погълнали голяма част от тийнейджърското ми съзнание чувства на неувереност, ме бяха напуснали, докато полагах големи усилия да помагам на ближните си.
Иска ми се тази равносметка да беше траяла по-дълго, но не стана така. Откритието, че да помагам на другите е противоотровата за състоянието ми на тъга и егоцентризъм, можеше да бъде преобразяващо. Но не беше, защото това откритие не ми повлия по достатъчно въздействащ начин и аз не успях да вникна в случилото се. Разбирането дойде по-късно. Вероятно сте осъзнали тази истина в собствения си живот. Може да ви е от полза да си спомните за момента и начина, по който се е случило това.
Поканата за служение по време на общата конференция
Размишлявах над това по време на общата конференция. За мен наистина е голяма привилегия да ви говоря толкова скоро, след забележителната конференция преди само няколко седмици. Получените впечатления, мирът и притокът на енергия са все още с мен.
Основното послание в речите от конференцията бе повтарящото се призование да служим като Спасителя, да правим това с любов, осъзнавайки, че ние и всички около нас сме чеда на нашия Небесен Отец. Ще служим не, защото някой ще измерва и оценява службата, която сме извършили, а защото обичаме нашия Небесен Отец и сме задвижвани от по-висш и по-благороден стремеж да помагаме на нашите приятели да намират и остават на пътеката, която води обратно към Него. Ние обичаме и служим на ближните си, както би правил Исус, ако беше на наше място, искрено опитвайки се да подобряваме живота им и да облекчаваме бремето им. Това е източникът на радост и дълготрайно удовлетворение, както за даващия, така и за този, който получава, като споделяме плодовете на това да знаем и чувстваме безкрайната си ценност и вечната Божия любов към всеки от нас.
Това послание бе обобщено от президент Нелсън по следния начин: „Отличителна черта на истинната и жива Църква на Господ винаги ще бъдат организираните усилия, насочени към служба на отделните Божии чеда и техните семейства. Тъй като това е Неговата Църква, като Негови служители, подобно на Него, ние ще служим на всички един по един. Ще служим в Неговото име, с Неговата сила и власт, с Неговата любяща доброта“1.
Докато размишлявах над това, на което бяхме учени, аз осъзнах, че ако се вслушваме в призива да служим, ние ще имаме възможността да преодолеем егоцентризма си, вярата, увереността и щастието ни ще растат и ще преодоляваме чувствата си на празнота и тъга, които съпътстват нашето самовглъбяване. Иска ми се да бях осъзнал това много по-рано в живота си. Но все пак съм много благодарен, че съм го научил малко по малко през годините, както и че тази истина ни се напомня непрекъснато.
Ползите и благословиите от този вид служение
Красотата на този вид служба, служение и ученичество се крие в това, че помага на другите по безброй начини, но също променя и нас, като ни разсейва от нашите грижи, страхове, безпокойства и съмнения. За начало, като служим на другите, ние се разсейваме от собствените си проблеми, но това мигновено се превръща в нещо по-възвишено и по-красиво. Започваме да чувстваме светлина и мир, почти несъзнателно. Чувстваме се успокоени, оживени и утешени. И изпитваме радост, която не идва по никакъв друг начин. Тези дарове ни се дават в много по-голяма степен от оказаната от нас помощ към другите.
Президент Спенсър У. Кимбъл донякъде обяснява това така: „Посоченият в Писанията изобилен живот е духовното произведение, до което се стига, като се умножи нашата служба към другите и влагането на талантите ни в служба на Бог и на човека“2. „Животът ни става по-смислен, като служим на другите – всъщност, става ни по-лесно да „преоткриваме“ себе си, защото в нас има много повече, което може да бъде открито!“3
Примери за изпитваните от нас промени, когато служим, и какво се случва, когато не го правим
За новопристигналите мисионери тези промени настъпват, когато спрат да се притесняват за себе си и вместо това попитат: „На кого мога да помогна и как?“. Става така, че те спират да мислят за себе си и се насочват към целта си да довеждат души при Христа. Това откритие често коства на мисионерите големи усилия. Те могат да бъдат толкова погълнати от това да са на ново място с различни хора, храна, обичаи и често труден език, че да им е много трудно да гледат отвъд себе си и да служат. Но когато го направят, за тях всичко се променя. Спират да се притесняват, залавят се за работа и се отдават на безкористната задача пред тях, като откриват съвсем нов аспект на своите мисия и живот, придобивайки мир и целеустременост.
За съжаление, противоположното на това откритие твърде често повлиява на мисионерите, когато се завърнат у дома и се заемат със следващия етап от живота си – било то образование, работа или лични и семейни грижи. Прекарали са между 18 месеца до 2 години, научавайки, че сме най-щастливи, когато не се съсредоточаваме върху себе си, или, според думите на президент Хинкли, когато забравяме за себе си и се отдаваме на работа. Често, когато се върнат към изоставения преди мисията живот, те се връщат и към множество от егоцентричните си навици, които са били част от него. По-конкретно, личното „аз“ отново обсебва живота им – как се справят, как изглеждат или как се изразяват и какво е мнението на другите за тях.
Точно както това да гледаме около нас и да помагаме на другите носи светлина, мир и радост, така, това да гледаме към себе си ни носи съмнения, безпокойство и тъга.
Преди няколко месеца имах едно преживяване – лежах буден с часове, опитвайки се да заспя, но не можех. Най-накрая, станах и се разходих из къщата, след което отново си легнах и се опитах да заспя. Докато сънят продължаваше да ми убягва, ми хрумна нещо ново: „Спри да мислиш за себе си“. След което последва въпросът: „На кого мога да помогна?“. Лежах си там и се молех ревностно: „На кого мога да помогна сега и как?“. Получих впечатлението да се свържа и насърча един приятел. Не беше кой знае какво, но на следващата сутрин го направих и се надявам да е било от полза. Това, което знам със сигурност е, че като се помолих по този начин, питайки на кого бих могъл да помогна, аз получих убягващия ми преди това мир и най-накрая успях да заспя.
Примери от служението на Спасителя
Спасителят обикаля „да прави благодеяния“4, като винаги се е стремял да помага и „да изцелява всички угнетявани“5. Той непрекъснато благославя, учи и напътства другите да променят начина си на мислене, а оттам и живота си. Поучителен е фактът, че когато призовава Петър, Андрей, Яков и Йоан да Го последват, промяната в техния курс и интереси е мигновена: „И те веднага оставиха мрежите и тръгнаха след Него“6.
По-късно, след като бива разпънат, бидейки им отнет по най-жесток начин, те се връщат към риболова – нещото, което им било добре познато. Веднъж, възкресеният Спасител им се явява, докато се опитват напразно да ловят риба. „А Той им каза: Хвърлете мрежата отдясно на лодката и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби“7. Това показва, че Той не е изгубил и частица от силата Си, но също и ясната картина, че те търсят на погрешното място и отделят внимание на погрешното нещо. Докато заедно ядат риба на брега, Спасителят пита три пъти Петър дали Го обича. Всеки път и все по-притеснен, Петър отговаря положително. Всеки път, след отговорите на Петър, Исус му казва да храни овцете Му.
Защо Спасителят го пита три пъти дали Го обича? Петър и преди е бил призоваван да следва Исус и е откликвал мигновено, загърбвайки риболова. Но когато Исус е взет от тях, Петър скърби; той се изгубва. Връща се обратно към действието, което познава най-добре – да лови риба. Сега Исус иска Петър наистина да се вслуша в Него и този път да вникне във важността на поканата; Той желае Петър да разбере какво означава да бъдеш ученик и последовател на възкресения Христос, сега, когато Той физически вече няма да бъде до тях. Какво иска Господ от Петър? Той иска Петър да храни овцете Му, Неговите агънца. Това е задачата, която трябва да бъде свършена. Петър вниква в този нежен и директен призив от страна на Своя Господ, и като главен апостол той отвръща, като доблестно и безстрашно отдава останалата част от живота си на служението, за което е призован.
Как това е приложимо за нас
Чрез Възстановяването имаме друг главен апостол на земята днес. Президент Нелсън отправя към вас и мен поканата да пасем овцете на Исус. Чухме я по време на общата конференция по възможно най-ясния и любящ начин. Ние бяхме докоснати и вдъхновени, но в резултат настъпи ли промяна в нас? Предизвикателството насред всички разсейващи ни фактори и безброй изискващи вниманието ни незначителни неща е да откликваме на тази покана и да действаме – наистина да го правим, да бъдем промяната и да живеем различно.
Въпросът ви в отговор на призива да служите може да бъде: „Откъде да започна?“. Започнете с молитва. Президент Нелсън ни отправи предизвикателство: „Призовавам ви да увеличавате настоящата си духовна способност да получавате лични откровения, защото Господ е обещал: „Ако поискаш, ще получаваш откровение след откровение, знание след знание, та да може да узнаеш тайнствата и миролюбивите неща, това, което носи радост, това, което носи живот вечен“ (У. и З. 42:61)“8.
Питайте Небесния си Отец какво можете да правите и за кого. Дори и най-малката проява на доброта ни кара да се вглеждаме около себе си и ни носи благословии. Откликвайте на каквито и подтици да получавате, колкото и незначителни да изглеждат. Действайте според тях. Подтикът може да бъде да напишете нещо мило за някого, който не го очаква. Може да е някакъв вид послание. Може да е цвете, някакви сладки или мила дума. Може да бъде нещо по-значимо, като да почистите нечий двор, да изперете дрехите на по-слабо подвижен човек, да измиете нечия кола, да окосите тревата, да почистите снега или просто да изслушате приятел, докато ви споделя трудностите си.
Както го формулира сестра Джийн Б. Бингъм: „Понякога си мислим, че за да може нещо да се счита за служба към ближните, то трябва да бъде нещо голямо и героично. Но малките жестове на служба може да имат дълбоко влияние както върху другите, така и върху нас самите“9.
Може да ви е трудно да направите първата стъпка, убедени, че нямате време или че няма да промените кой знае какво, но ще се изненадате какво може да постигне дори и едно малко усилие.
Ако се притеснявате за приятел затова, че се отдръпва от Църквата и губи своите навремето силни вяра и надежда, поканете го/я заедно с вас да участва в някакъв вид служба или служение. Няма по-добър начин да смекчим сърцата си за Божиите неща и да преоткрием любовта Му в живота си, от това да участваме в смислена служба за някого в нужда.
Причините да служим
Трябва непрекъснато да си напомняме защо служим. Ние сме чеда на нашия Небесен Отец, тук сме на земята, за да се учим и израстваме посредством безброй преживявания, така че да станем по-съвършени, когато се завърнем при Него. Да се учим да гледаме около себе си, а не към себе си, и да си служим един на друг, е част от целта ни тук. Всъщност, това е целият смисъл. Чудото от това да гледаме около себе си и да служим на друг човек в нужда се изразява в способността да забравяме за себе си и за собствените си проблеми.
Президент Нелсън установява един по-висш и свят образец на служба за вас и мен. Когато откликваме, ще си даваме сметка колко удовлетворяващо, освобождаващо и успокояващо е това за нас, и как можем да сме движещата сила за промяна и утеха в живота на другите.
Когато сте били надарени в храма и сте служили на мисия, вие се сблъсквате с изкушението да си кажете: „Ами, аз си свърших работата. Не спирах да служа за 18 месеца или 2 години. Сега е ред на някого другиго“. Можем да си кажем същото и след като сключим брак. Може да си мислим: „Ами, ожених се. Сега е време за почивка“. Но този вид служение не знае умора. Това е начин на живот. Можем да си почиваме от обичайните си дейности и да си вземаме отпуск, за да отмаряме и да се възстановяваме, да „отпускаме леко вратовръзката“, както се изразява Джозеф Смит10. Но не можем да си вземем почивка от отговорността да се обичаме един другиго както Той ни възлюби и да пасем овцете Му.
Аз съм се радвал както на ползите от подобен вид служение, така и съм откривал мира и радостта, които идват от това да съм инструмент в Божиите ръце в полза на друг човек.
Джен описа борбата, която водихме за живота на нашия малък син. След неговата загуба, се чудехме дали изобщо ще можем да продължим напред. През това време ние бяхме обсипвани с невероятно много обич, доброта и помощ от роднини и приятели, както и от едва познати за нас хора. Една двойка, които обичахме и вече бяха наши скъпи приятели, не спираха да ни служат през цялото време. Те останаха до нас, молиха се с нас и за нас, даваха ни благословии, храна, утешителни думи, както и моменти на тишина. Някак си винаги бяха там, когато получавахме някаква важна новина или когато затъвахме в изтощение и след това в скръб. През годините те ни доказаха, че това е техният начин на живот. Те продължаваха да служат тихо и постоянно.
Служението на световната Църква
Докато служех в област Европа през последните няколко години, живеехме в Германия и бях свидетел как този принцип се прилага с удивителни резултати, докато членове на Църквата и наши приятели от други вероизповедания се отправиха в служба на безброй бежанци, които бяха изгубили всичко, бягайки от войната и разрухата, все още вилнеещи в Средния Изток. Те идваха, понякога изминали хиляди километри, носейки със себе си само малки торби с лични вещи. Виждайки нуждите, виждайки братя и сестри, виждайки Неговите агънца, хората ни се отправяха да помагат, обличат, хранят, приютяват и утешават изгубилите всичко бежанци. Като правеха това, даряващите помощ се преобразяваха. Бяха благославяни със светлина, сили и радост, които не бяха изпитвали никога до този момент или които бяха избледнели, съсредоточавайки се върху личното „аз“ и върху рутината на живота. Нашите членове продължават това дело на взаимопомощ навсякъде по света.
Бежанците имат спешни и явни нужди, но има хора около нас, чиито трудности може и да не са така явни и които се нуждаят от помощта ни, а и ние, подобно на тях, се нуждаем от помощ. Нашето служение и служба не изисква да пътуваме до далечна точка в света. В повечето случаи е по-добре да правим това близо до дома.
Толкова съм горд да принадлежа към Църква, която прилага всичко това на практика. Само през последната година, над 7 милиона часа на доброволен труд се вложиха в отглеждането, събирането и разпределянето на храна за бедните и нуждаещите се. Отново миналата година, Църквата е предоставила чиста вода на половин милион души, които нямаше иначе как да я получат. Четиридесет и девет хиляди души са получили инвалидни колички в над 41 страни. Доброволци са възстановили зрението и са обучили 97 000 болногледачи за хора с проблеми в зрението в 40 страни. В 38 страни са обучени тридесет и три хиляди доброволци в оказване на грижи след раждане за майката и бебето. А да не говорим и за организацията „Помагащи ръце“, чрез която хиляди от нашите членове продължават да даряват милиони часове работа в служба. Те се отзовават на хората, засегнати от малки и големи бедствия, както и се опитват да подобряват квартали и общности.
В друга набираща все повече популярност инициатива на Църквата „JustServe“, която е страхотна опция за намиране на възможности за служба, ако съществува като вариант във вашия район, вече има над 350 000 регистрирани доброволци, които са служили в продължение на милиони часове, за да помагат в своите местни общности.
Това е църква на действието. Това е нашата същност. Това е вашата същност. Нека това бъде най-определящата ви черта на характера. Това е начинът, по който намираме радост и мир, защото това е един от най-възвишените, успешни и осезаеми начини, по които да следваме примера на Спасителя.
Президент М. Ръсел Балард казва: „Велики неща произлизат от малки и прости неща. Подобно на малки зърна злато, които с течение на времето се събират в огромно съкровище, нашите малки и прости постъпки на доброта и служба ще се съберат, образувайки живот, изпълнен с обич към Небесния Отец, отдаденост към делото на Господ Исус Христос и чувство на мир и радост всеки път, когато си помагаме взаимно“11.
Три вида служба
Бих искал да обърна внимание на три вида служба, в които всеки един от нас може да участва.
Първият вид е службата, която ни се възлага и сме канени да извършваме като отговорност в Църквата. За нея се говори красиво и вдъхновяващо по време на общата конференция. Трябва да се стремим към служение, което е ценно, но не се отчита – служение, чрез което помагаме, мислим и се молим за онези, за които ни е възложена отговорността да се грижим.
Вторият вид е службата, която си избираме по собствено усмотрение. Тя е по-висше ниво от първия вид – тя става част от ежедневието ни и от взаимоотношенията ни, като все по-усърдно се стремим да забравяме за себе си и да се обръщаме към тези около нас. Нямаме официална задача, но сме мотивирани от желанието да следваме Христос, като започваме да бъдем по-мили и съобразителни с хората около нас. Жестовете на човечност и тиха щедрост променят сърцата и водят до по-близки и съдържателни взаимоотношения.
Служба в обществото е третият вид. Дори на вашите години, можете да служите в борда на училището, в благотворителни фондации, както и в местното, регионално и национално управление. Бих насърчил нашите верни мъже и жени да участват по този начин. Когато е подходящо, вземайте участие в политиката, като наблягате на службата и изграждането на отделните личности и общества. Избягвайте политическия трибализъм, който е станал толкова поляризиран, остър и разрушителен в общества, страни и континенти. Присъединете се към политиците, които се обединяват в общи усилия да изцеляват угнетения живот на хората, които са под тяхна юрисдикция и извън нея. Вие можете да бъдете глас на равноправие и разум, като се застъпвате за справедливост във всички аспекти на обществото. Има нарастваща нужда да допринасяте с енергията си към този вид достойна гражданска ангажираност.
Когато четем новините, може да чувстваме, че обстоятелствата в света се влошават. Ако всеки от нас полага малки и големи усилия всеки ден, ние можем да променяме собствения си свят и този около нас. Като служите на ближните си и заедно с тях в своята общност, ще намирате приятели, които споделят желанието ви за служба. Тези приятелства ще укрепват, като изграждат мостове между култури и вярвания.
Антоан дьо Сент-Екзюпери казва: „Животът ни е научил, че любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока. Приятелство има само тогава, когато се обединяваме в общи възвишени усилия. Дори и в дните ни на материализъм, това трябва да важи, иначе, как бихме обяснили щастието ни от това да споделяме последния си къшей с другите в пустинята?“12.
Заключение
Ако всеки от вас откликне на поканата да служите както Христос, вие ще бъдете преобразени – ще ставате все по-безкористни и по-малко егоистични. Ще откриете радостта, която идва от служение подобно на това на Спасителя, като загърбвате както вашите притеснения и неувереност, така и тъгата, породена от личната ви представа за вашите несъвършенства.
Вероятно, докато слушате сега, в ума ви ще изплува някое име или кауза. Това е може би покана от Духа, която най-вероятно сте получавали и преди. Помагайте, търсете и повдигайте. Изберете да откликнете на тази покана и започнете да се молите днес, за да знаете какво може да правите. Когато видите и усетите благословиите, които носят тези усилия на вас и на тези, на които служите, ще пожелаете да го превърнете в ежедневен модел на действие.
Нашият най-възвишен и голям стремеж е да споделяме светлината, надеждата, радостта и целта на Евангелието на Исус Христос с всички Божии чеда и да им помагаме да намират пътеката към дома. Помощта и службата на другите са проявленията на Евангелието в действие. Като превърнем това в начин на живот, ние ще осъзнаем, че то ни носи удовлетворение както нищо друго, и че по този начин можем да намираме мира и радостта, които са ни убягвали.
Нека повторя задачата на президент Нелсън към нас: „Отличителна черта на истинната и жива Църква на Господ винаги ще бъдат организираните усилия, насочени към служба на отделните Божии чеда и техните семейства. Тъй като това е Неговата Църква, като Негови служители, подобно на Него, ние ще служим на всички един по един. Ще служим в Неговото име, с Неговата сила и власт, с Неговата любяща доброта“13.
Така и за това е живял Спасителят – да предоставя съвършения балсам и върховно изцеление чрез Своя велик, безпределен, единителен дар за вас и за мен. Нека да следваме живия Христос с още по-голямо желание, още по-успешно, като се стремим да ставаме Негови истински ученици, служейки така, както Той би го правил.
В името на Исус Христос, амин.
© 2018 на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Одобрено на английски: 2/18. Одобрено за превод: 2/18. Превод на “A Hallmark of the Lord’s True and Living Church.” Bulgarian. PD60005340 112