Вашата безкрайна ценност и Божията безкрайна любов

Сестра Дженифър Кийрън

Вечер със старейшина Патрик Кийрън

Духовно послание за пълнолетни младежи по света • 6 май 2018 г. • Университет Бригъм Йънг – Айдахо

Благодаря на хора за този красив химн във възхвала на нашия Създател.

Изключително се радвам да съм с вас по време на това послание. Ценим всяка възможност да сме с пълнолетните младежи на Църквата. Обичаме ви! Толкова e вълнуващо да сме активни участници с вас в този енергичен период на продължаващото възстановяване на Евангелието на Исус Христос.

Млади или възрастни, ние всички обичаме хубавите приказки, особено когато са любовни истории. Трябва да кажа, че нашата любовна история бе красива и съвсем неочаквана приказка. Израснах в Калифорния; съпругът ми – в Англия и Саудитска Арабия. Отгледана съм в Църквата от раждането си; съпругът ми се е присъединил към Църквата на около 25 г. Бяхме събрани от два отделни континента в големия град Лондон. Той бе член на Църквата от две години и посещаваше района за несемейни младежи в Лондон, когато пристигнах там, за да изучавам история на изкуството и английска литература в продължение на шест месеца. Никога не съм имала за цел или очаквала да се влюбя безумно, докато учех в Англия, но животът може да поеме някои непредвидими и великолепни обрати.

Толкова съм благодарна, че Господ ни отведи един към друг. Сключихме брак в храма Оуклънд Калифорния и аз веднага се преместих обратно в Англия, където живяхме следващите 19 години, докато не призоваха съпруга ми през 2010 г. за висш ръководител.

Благословени сме с четири деца. Загубихме първото си дете, син, при сърдечна операция, когато бе на 19 дни. Неговият сърдечен дефект бе открит по време на моята бременност и нашата жестока и непоколебима борба за краткия му живот ни научи на чудеса, на Божията воля и по един личен начин на действителността на Единението и Възкресението на Исус Христос.

След нашия сладък син ни се родиха три скъпоценни дъщери, които обожаваме, уважаваме и от които се учим всеки ден. Те са нашите съкровища. С рядко срещана вяра те с готовност се местеха, през тийнейджърските си години, от дома си в Англия до Юта, до Германия и сега обратно в Юта, докато баща им бе назначаван да служи на различни позиции в Църквата.

Вашата безкрайна ценност и Божията безкрайна любов

Сега, има ли неща, които не обичахте особено като деца, които обичате сега като пълнолетни? Следобедния сън? Сигурно никога не сте искали да спите следобед, когато сте били деца. Аз не исках! Но сега е лукс да намеря време за малко допълнителен сън! Обичам да си подремвам. Добре. Ами броколите или другите храни, които не обичахте като деца? Добре, обичате ли ги сега?

Независимо какво мислите за следобедния сън или за броколите, има неща, които не сте харесвали като деца, много от които все още не харесвате като пълнолетни. Никога не сме харесвали да падаме и да си ожулваме коленете. Никога не сме харесвали да се опитаме да влезем в спортен отбор и да не успеем. Никога не сме харесвали да ни се подиграват, да странят от нас или умишлено да ни нараняват. И все още не обичаме това.

Помня, че в началното училище бях доста добра в уроците, но бях танцьорка и пълен провал по физическо. Можех да правя пируети, но не можех да подавам или целя, хвърлям, ритам, хващам или замахвам. Някои деца ме обиждаха и ми се подиграваха за кльощавите ръце. Ръцете ми наистина бяха кльощави, но пак ми бе обидно! Ясно си спомням, че ако избирахме наши отбори за учебни състезания, бях сред първите, които бяха избирани от съучениците ми. Но ако избирахме отбори за спортно състезание, винаги бях последната избрана. Беше ужасно!

Защо споделям това с вас няколко десетилетия по-късно? Защото, както виждате, тези неща ги помним. Помним чувството на отхвърляне или неодобрение от страна на връстниците ни и вероятно, за съжаление, от най-близките. И това не се променя само защото сме пораснали и станали възрастни. Може да сте се чувствали така съвсем скоро. Връстниците, родителите, братята и сестрите, брачните партньори, учителите, колегите, приятелите – всички те могат да казват и вършат неща, които дълбоко нараняват. Често това е неумишлено. Но понякога може да е съвсем умишлено. И понякога си отмъщаваме.

Да се научим да намираме, чувстваме и разбираме личната си ценност, независимо от това какво мислят или казват за нас другите хора, е важно, за да се чувстваме добре в емоционален и духовен аспект през целия си живот. Когато позволяваме нечии думи, действия или мнения да диктуват какво мислим за себе си, ставаме лесни жертви, никога неподозиращи кога нечие одобрение ще се превърне в презрение към нас.

Аналогично, ако основаваме ценността си само на нашите успехи, постигнати резултати или на видимите ни таланти, ние си гарантираме провал и разочарование винаги, когато не достигаме някакво ниво и не сме на първо място.

Знаете го, но онези от вас, които имат проблеми с това, трябва да го чуват често и да бъдат уверявани за безкрайната им ценност, която въобще няма връзка с техните постижения, а само с връзката им с Бог. Какво означава безкрайна? Без ограничения и граници, без край. Всеки от вас има безкрайна, неограничена ценност. За кого? За човека, който метафорично ви обижда на детската площадка? Не. Вие сте с безкрайна, неограничена ценност за вашия Отец в Небесата, Този, Който ви познава най-добре, независимо какво мислят или казват за вас другите. Само помислете за момент за красотата и сериозността на тази истина. Вие сте „скъпоцен(ни) пред очите (Му)“¹.

Когато някой ви нарани или се провалите в нещо, отправете се там, където никога не ви отхвърлят и никога не ви се подиграват. Вашият Небесен Отец ви обича, независимо кои сте, независимо какви са трудностите ви. Това, което вършите, е достатъчно. Това, което сте, е достатъчно. Той ви обича точно каквито сте, точно сега, в този момент, в прекрасната ви разхвърляност. Но Той също така ви обича толкова, че да не ви позволи да останете точно каквито сте, в този момент. Той има много по-големи планове за вас! Вие сте „наследници на Бога и сънаследници с Христос“² и затова трябва да продължавате да се учите да спазвате заповедите, да правите грешки, да израствате, да ви е трудно и да се променяте, докато достигнете божествения си потенциал, подобрени и пречистени – а някой вечен ден и усъвършенствани – чрез благодатта на Христос³.

Ако ние планирахме живота си, може би щяхме да планираме да имаме щастлив, успешен и сравнително лесен живот, вероятно с няколко леки трудности, които да можем да преодолеем с минимални усилия. Кой иска да търпи провали, трудности или какъвто и да е вид загуба или страдание? Кой иска да върши трудни неща? Ако водехме живота, който ни се искаше, винаги щяхме да сме приемани в най-желаните от нас бакалавърски или магистърски програми, да получим работата на мечтите си и да сключим брак с перфектната за нас половинка, без неразбирателства помежду ни. Никога нямаше да ни е трудно дадено църковно призование; хората, които обичаме, щяха да останат изцяло обърнати в Евангелието на Исус Христос и всички, с които споделяхме вярата си, щяха да се кръщават в рамките на седмица. Майките ни нямаше да се разболяват от рак, бащите ни нямаше да ни напускат, а братята и сестрите ни нямаше да умират млади при трагични катастрофи. Нямаше да губим бебета при сърдечни операции и никога нямаше да чакаме да се случи нещо според Господните планове. Разбирате ме. Но също така нямаше да развиваме никакво търпение, състрадание, смирение, дълготърпение, любяща доброта, издържливост, дисциплина, безкористност или вяра, надежда и милосърдие. Щяхме да се върнем при нашия Небесен Отец точно такива, каквито бяхме, когато напуснахме присъствието Му, защото нямаше да сме изпитали нищо, което да изисква промяна или израстване, или нашето пълно упование в Бог.

Но ние не водим лесен, планиран от нас живот. Ние водим живота, който Бог е планирал, за да изпитаме максимална радост и да постигнем най-голям напредък. Може да бъдете сигурни, че в Своята безкрайна и нежна любов Бог ще ви кани да правите промени в живота си чрез това, което ви се случва, както горчивото, така и сладкото. Но Той винаги ще кани за промяна по любящ, насърчаващ, утвърдителен начин. Не слушайте гласовете в ума си – които може да са били там от детството ви – които ви казват, че не можете да се промените, че не сте достатъчно добри и че пак ще се провалите. Слушайте само нашепванията на Светия Дух и „приятното Божие слово, … което изцелява ранената душа“⁴. Те потвърждават безкрайната ви ценност и Божието любящо уверение, че можете да се справите.

Когато се изтощите от живота и се чувствате сякаш всички ваши усилия да живеете праведно не водят до нищо добро, не се отказвайте. Не правете компромис с мечтите и целите си. Увеличавайте вярата си, че винаги си струва да чакаме нещата да се случват според Господното време и начин.

И когато в живота ви се случват ужасни, болезнени, трагични неща и наистина не знаете как ще оцелеете по пътеката през собствената ви Гетсиманска градина, помнете, че Христос, Помазаникът, вече е понесъл печалта ви и със скърбите ви се е натоварил⁵. Той е бит поради вашите беззакония и с Неговите рани вие се изцелихте⁶. Той познава, искрено и лично, болката, която понасяте. Той е Първородният на Отца и Той пръв понася страданията ви в тяхната цялост – умствени, физически, емоционални или духовни. Никога не се съмнявайте в обещанията Му за надежда и изцеление. Създадени сте за радостно и изобилно съществуване. Ценността ви е безкрайна, каквато е и Божията любов към вас.

Заключение

Вълнувам се, че ще чуете речта на съпруга ми. Искам да знаете, във връзка с вашата възраст и етап от живота, докато излизате на срещи и сключвате брак, че този мъж, когото обичам силно, бе винаги мил с мен в продължение на 27 години брачен живот. Нито веднъж не ме накара да се чувствам маловажна или необичана и нито веднъж не ми се е подиграл. Надявам се да се поучите от това.

Искам да изразя вярата си в живия Христос, който наистина е „светлината, животът и надеждата на света. Неговият път е пътеката, която води към щастие в този живот, и към вечен живот в идния свят“⁷. Това е Неговата църква, ръководена от Неговия пророк.

В святото, спасително име на Исус Христос, амин.