Господ ще ни помага да изграждаме Неговото царство
Духовно послание за пълнолетните младежи по света
12 януари 2020 г.
Благодаря на хора за този прекрасен химн. Той ни е любим. Благодаря ви, че пеете толкова красиво. Скъпи мои братя и сестри, щастлива съм да мога да говоря пред вас тази вечер. Напоследък доста размишлявам за нещата, които са укрепвали вярата ми през целия ми живот. Още по-задълбочено осъзнах, че нашият Отец в небесата наистина ни помага, особено когато се стараем да спазваме Неговите заповеди и да изграждаме Неговото царство тук на земята.
Пророкът Нефи проявява тази вяра през целия си живот. Макар и да претърпява много страдания и трудности, той винаги остава непоклатим и винаги благодари на Бог за Неговите благословии. Той казва следното след осем години скитане из пустошта:
„Ако… чедата човешки спазват заповедите Божии, Той ги храни, и ги подсилва, и им дава средства, чрез които те могат да изпълнят това, което Той им е заповядал, и затова Той ни даде средства, докато живеехме временно в пустошта“1.
Знам, че този принцип е истинен. Ще разкажа нещо от Църковната история. В края на 30-те години на 19-и век повечето членове на Църквата се събират в щата Мисури, където се надяват да установят Сион. Но през 1839 г. тълпи ги принуждават да напуснат щата. След като къщите им са унищожени, а добитъкът и притежанията им са откраднати, те заминават на североизток за Илиноис, където се настаняват на една мочурлива земя по поречието на река Мисисипи. Те пресушават мочурището и изграждат прекрасен град, който наричат Наву. Обаче отрицателните настроения към Църквата продължават, а само пет години след това Пророкът Джозеф Смит е мъченически убит заедно с брат си Хайръм. След като храмът им е едва построен, през февруари 1846 г. те са принудени отново да напуснат, прекосявайки река Мисисипи посред зима. Сред тях е един мъж на име Бенджамин Ф. Джонсън, моят прапрадядо, заедно със съпругата му и малките им деца. Той описва това време в автобиографията си:
„Ето ни и нас, насред зима, без един долар, на път, без идея колко ще е дълъг той или колко ще продължи… с провизии, които да ни стигнат най-много за няколко седмици, и с влошено здраве, което през изминалата година и нещо бе станало доста крехко. Често ме мъчеше остра, пронизваща болка в стомаха, която понякога ме караше да се обливам в пот. … Това, заедно с други храносмилателни проблеми, ме направи негоден за такова натоварване. Дори само задълженията по грижата за впряговете и другите задачи в лагера ми се струваха твърде тежки. …
След няколкодневен престой някои започнаха да се оплакват от трудностите и че им е зле, но президент Бригъм Йънг им изреваваше като лъв и им казваше, че всички, които не могат сега да започнат да живеят на варен боб и царевица, трябва да уповават на Бог и да бъдат благодарни за това, което получават, или трябва незабавно да се върнат, защото лагерът на светиите ще бъде неподходящо място за тях. Приех това като Господни слова, но какво можех да направя? От доста време не можех да ям царевичен хляб, нито боб, тъй като ми причиняваха непоносими стомашни болки. Как тогава можех да продължа, след като повечето от храната ни бе царевица и боб? Почувствах, че това за мен е въпрос на живот и смърт“.
Спирам до тук с тази история, за да кажа, че малко преди това неговата 22-годишна сестра е умряла от подобни стомашни проблеми, затова той вероятно не преувеличава страховете си. След това продължава:
„Поговорих за това със семейството ми. Казах им, че съм там, за да уповавам на Господ и ако Той не е с нас, Той определено не е зад нас и аз не трябва да се връщам. Щях да ям каквато храна имаме и щях да съм благодарен за нея. И ако Господ не се погрижи за нас сега, щеше да е добре да умрем колкото може по-скоро, защото нямаше да може да се грижим за себе си или да защитаваме живота си на това пътуване“.
Месец по-късно той пише следното в дневника си:
„Бобът и царевицата, които преди не можех да ям, сега ям с наслада и от този момент нататък през пътуването не се появи предишната реакция. Бях казал на Господ какво е казал неговият служител, че с Негова помощ ще мога да изпълнявам всяко изискване и ако е волята Му да живея, за да бъда Негов служител, Той трябва да направи така, че храната да се нагоди към състоянието на стомаха ми, което знам и че Той направи“.
Вярата на моите предци и примерът на пророците са ми давали сила през живота ми и са ми помагали да уповавам на Господ дори и в трудни времена. Спомням си за началото на брака ни, когато финансите ни бяха много ограничени. През трите години на магистратурата на старейшина Кристофесън имахме две малки деца. Бяхме решили, че след като имаме деца, няма да работя извън дома ни, затова правех каквото мога вкъщи, за да печеля малко пари, които да са ни от помощ. Съпругът ми също работеше две почасови работи, както и през лятото, като това осигуряваше по-голямата част от доходите ни. Но пак нямахме много. Казвахме си, че ще плащаме само за храна, наем, бензин и за старата ни кола и за нищо друго.
Една неделя, само два месеца преди дипломирането на старейшина Кристоферсън, нашият епископ представи план за сграден фонд, за да се ремонтира нашата остаряла църковна сграда. Изискваше се всяко семейство да плати определена сума, за да покрие разходите. Вече няма плащания за сграден фонд, но по онова време районите и коловете помагаха за покриването на част от разходите по строежа или ремонта на църковните сгради, които са отделно от десятъка, който също плащахме.
Подобно на останалите членове на района, ние седнахме с епископа, за да обсъдим какво можем да дарим, предвид нашия доход. Предложената от нас сума не бе висока, но тогава имахме много малко излишни пари. Някои студенти, които бяха в нашата ситуация и скоро щяха да завършат, не мислеха, че бе справедливо да платят за сграден фонд, тъй като нямаше да са там, когато приключи ремонтът. Обаче ние решихме да платим дарението за сградния фонд, въпреки че не знаехме как ще оцелеем до края на учебната година. Вероятно си мислите, че можеше да извадим кредитната си карта и да плащаме с нея разсрочено месечните си разходи, обаче времената бяха други. По онова време не можеше да имаш кредитна карта, ако нямаш доказателство за постоянна работа, а и доходът трябваше да е над определено ниво. Затова нямахме кредитна карта. Може да изглежда жестоко, но ако имаше по-стриктна политика относно получаването на кредитна карта днес, това е могло да предпази мнозина от бедите на дълговете, в които са затънали.
Така или иначе, само две седмици по-късно, след като една вечер шофирахме по спокойна улица, ние спряхме на знак стоп. Точно тогава чухме скърцане на спирачки и старата ни кола бе ударена отзад. Старейшина Кристоферсън излезе, за да види какво се случи, а аз останах в колата. След малко той влезе в колата и аз го попитах какво е станало. Каза, че само бронята е повредена. Мъжът, който ни е блъснал, е пътуващ търговец и живее в друг град. Знаел, че спирачките му не са добре, но не знаел, че са толкова зле. Той използвал колата си за работа и се надявал да уредим нещата между нас, за да не повлияе това на застраховката му, а и за да избегне глобата, която ще получи и трябва да плати. В крайна сметка, никой не бил ранен. Мисля, че и той е бил на доста скромен бюджет. Той казал, че ако можем да му донесем в мотелската му стая в края на града в писмен вид преценката си за стойността на ремонта, той щял сам да ни плати.
Не съм вчерашна. Помислих, че скъпият ми съпруг, на който имах пълно доверие, бе много наивен в тази ситуация. Наистина ли мислеше, че този човек ще спази обещанието си? Каква бе вероятността той да напусне града? Старейшина Кристоферсън наистина описа стойността на ремонта, отиде до този мотел и намери мъжа. Той написа чек за сумата и познайте! Чекът бе с покритие!
Ето и останалата част от историята. Този чек бе на почти същата стойност като сумата за сградния фонд, която бяхме заплатили. Определено можехме да изчакаме, докато имаме стабилни доходи, за да се погрижим за ремонта, а междувременно можеше да свържем двата края, за което бяхме имали съмнения. Това ни беше свидетелство, че както казва Нефи, Господ действително „дава средства, чрез които (можем) да изпълн(им) това, което Той (ни) е заповядал“2. Научила съм, че вярата често предполага да стъпим в тъмнината, но когато го направим, знам, че Господ ще освети пътя пред нас. Благодарна съм за любящия Небесен Отец, Който бди над нас и се грижи за нас. Знам, че това е Неговата Църква и че нашият Спасител е жив. Благодаря на Господ за благословиите, които Евангелието е донесло в живота ни. В името на Исус Христос, амин.