ИЗБОР И ОБЕЩАНИЕ
Духовно послание за пълнолетните младежи по света
12 Януари 2020 г.
Благодарен съм на моя Небесен Отец за привилегията да бъда с всички вас тази вечер. Благодаря също на съпругата ми; подкрепям казаното от нея. Специални благодарности и към този чудесен хор. Те са още едно доказателство за ценността на Института. Обичам Института. Надявам се, че всички, които имат тази възможност, са не само записани в Института, но и присъстват и участват активно по време на уроците. Това е едно от най-добрите неща, които вършим в Църквата. Някои от вас може би знаят, че химнът, който хорът изпълни преди малко, е написан от президент Ръсел М. Нелсън. Думите са негови; чувството и изразите докосват не само моето сърце, но сигурно и вашето. Изпращам ви неговата обич и поздрави. Бих искал да благодаря и на президент Астрид Туминез, администрацията и персонала на Университета Юта Вали за топлото им гостоприемство.
Преди няколко години старейшина Л. Том Пери и аз изпълнявахме заедно задача в Ню Йорк Сити. Докато бяхме там посетихме една историческа синагога в Бруклин. Тя представляваше величествена сграда в квартал, който е бил и все още е един от най-изисканите там. Жената, която служеше там като равин в конгрегацията на евреите реформатори, ни поздрави любезно и ни разведе из историческата сграда. В разцвета си тя е представлявала елегантна постройка, а сега явно се нуждаеше от основен ремонт. Служителката ни каза, че броят на членовете им намалял и средствата за поддържането на синагогата и нейните програми, включително дневното училище, не бяха достатъчни.
По време на разговора тя отбеляза, че като цяло пълнолетните младежи са отдадени на еврейското си потекло, но поради някаква причина те не желаят да се присъединят и да станат отдадени членове на синагогата. Въпреки това, те редовно запазват сградата за социални събития. За тях тя изпълнява ролята на място за събирания и те периодично правят дарения, за да помагат с покриването на свързаните с използването ѝ разходи, но малко от тях желаят да станат членове на конгрегацията, която се покланя там.
Старейшина Пери и аз обсъдихме с равина каква може да е причината. Тя забелязала от разговорите си с много от тези пълнолетни младежи, повечето от които несемейни, че не давали голям приоритет на религията в живота си. Други просто не искали да се ангажират с тази или друга синагога. Старейшина Пери се чудеше дали това не е проява на ширещия се „синдром СОИВ“ - страх от изпускане на възможности, а именно, че ако се отдадат на едно нещо, те ще изпуснат нещо друго.
Това всъщност е темата, по която бих искал да ви говоря тази вечер – избор и обещание.
Нека обърнем внимание на това, че „страхът от изпускане на възможности“ е доста рационално чувство. Дотолкова доколкото е възможно, всички ние искаме да изпитаме най-хубавите неща и да постигнем най-хубавото във всеки аспект от живота. Но да отлагаме възможно най-дълго да направим избор или дадем обещание, само защото бихме изпуснали нещо друго, вероятно по-добро, не е рационално. Всеки избор поставя ограничение на други възможности: ако изберете да ходите на работа или на училище сутрин, няма да можете да гледате някой филм по Netflix (или греша?); ако отидете на училище и учите гражданско инженерство, ще изпуснете възможността да учите история, или изкуство, или биология или каквото и да било (освен ако учите цял живот); ако отпътувате до Виктория Фолс в Африка сега, няма да можете да пътувате до никое друго място по същото време и ще изпуснете посещението на други места; ако изберете да служите на мисия, вие изпускате редица социални събития за дадения период и т.н. Но освен ако не направите избор и дадете обещание да следвате определена посока, животът ви като цяло ще бъде хаотичен и в крайна сметка ще изпуснете най-хубавите неща.
Както съпругата ми отбелязва от време на време „Не можеш да имаш всичко – къде би го съхранявал?“ Не можем да имаме всичко хубаво, което съществува, нито пък можем да правим всичко, което е хубаво или интересно. Дори и да ограничите изборите си само до неща, които са „хубав(и) или достойни за похвали“1, вие не можете да имате или да изпитате всичко. Просто няма достатъчно време, средства или място, в който и да е живот в смъртността. И така, ние трябва да се посвещаваме на конкретни избори, със съзнанието, че като правим това, ние определено се отказваме от други, колкото и добри да са те. Също така трябва да сме наясно, че отлагането на даден избор само по себе си може да е избор.
Бракът е основен пример. Като изберем един брачен партньор, ние се отказваме от всички други. Господ казва: „Обичай жена си с цялото си сърце и се привързвай към нея и към никоя друга“2. Поради същността на подобен краен избор, някои избягват да се отдадат на човек, който им е скъп и много обичат, и с когото биха могли да се развиват щастливо и вечно, като се притесняват, че може да има някъде там още по-съвършен партньор, който не е за изпускане. Сещам се за един такъв млад мъж, който познавах преди години, и който отхвърли възможността да бъде с едно прекрасно момиче, само защото смяташе, че тя има прекалено много пломби на зъбите. Реакцията ми беше от типа на „Търсиш съвършенство, което не съществува, и, между другото, замислял ли си се, че ти самият си много далеч от съвършенството?“
Това е събрание за пълнолетни младежи. И за повечето от вас фокусът е върху думата „пълнолетен“. Вие имате отговорности на зрял човек, стремите се към зрели постижения и принос, което е противоположното на отлагане на пълнолетието и стремеж към непрестанни забавления. Преди десет години Чарлз Мъри, който е автор и учен, коментира значението на „добре изживяния живот“. Той казва: „Говоря за нещата, към които се връщаме, когато остареем, и които ни помагат да знаем, че можем да се гордеем със себе си и това, в което сме се превърнали“3.
Мъри споделя за една своя реч пред група в Цюрих относно истинското удовлетворение, следствие на един „добре изживян живот“. Той казва: „След речта няколко присъстващите на двадесет и няколко години дойдоха и заявиха, че изразът „добре изживян живот“ няма смисъл за тях. Споделиха, че си прекарват страхотно със своя секс партньор, с новото си BMW и вилата си в Майорка, както и че нямат празнини за запълване в живота си. Беше удивително – споделя Мъри – да ги чуя как ми казват в лицето това, но не беше изненадващо. … Този вид начин на мислене е равностоен на следното: Човешките същества са сбор от химични елементи, които се активират и след време – деактивират. Целта на живота е да прекараме настоящото си време възможно най-приятно“4.
В края на речта си Мъри направил следното проницателно изказване: „Древната човешка мъдрост разбира, че един „добре изживян живот“ изисква да си взаимодействаме с хората около нас“5. Истински зрелите хора разбират това. Те си дават сметка, че личното удоволствие не е адекватна като житейска цел, нито пък е достатъчно да даде смисъл на живота. Тази истина е в основата на двете големи заповеди: да възлюбим Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум и да възлюбим ближния си, както себе си6. Както казва Исус: „На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците“7. Заветът на Евангелието,8 с обещанието си за вечен живот, се основава на тези две големи заповеди, според важността им: първа и втора. Неотлъчното придържане към тези две големи заповеди определя един добре изживян живот и същността на пълнолетието.
В крайна сметка, не съществува неутрална, освободена от обещания пътека, която да следваме, или поне, когато става на въпрос за вечни последствия. Алма отбелязва това, когато учи, че Христос, Добрият Пастир, ни вика да Го следваме по пътеката на ученичеството и щастието:
„Ето, аз ви казвам, че добрият пастир ви зове; да, и Той ви призовава в Своето собствено име, което е името на Христа; и ако не се вслушате в гласа на добрия пастир, в името, чрез което сте призовани, ето, вие не сте овцете на добрия пастир.
И сега, ако вие не сте овцете на добрия пастир, от кое стадо сте? Ето, аз ви казвам, че дяволът е ваш пастир, и вие сте от неговото стадо; и сега, кой може да отрече това?“9
Алма учи за реалността на това, че има само два варианта, както и че Христос е Единственият добър вариант. Ако не избирате Христос, вие автоматично следвате някакъв фалшив бог, погрешна пътека, водеща до последвало и дори вечно разочарование. Ако не следвате Спасителя, вие Го отхвърляте10.
Като знаем това, не трябва да се колебаем дали да се посветим на Господ и да се стремим да станем едно с Него. Така се моли Той по време на последната вечеря за апостолите Си и всички, които повярват в думите им: „Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, Си в Мен и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас“11. Не искаме ли именно това за себе си? Защо тогава се колебаем да бъдем напълно и безусловно отдадени? Какво ни възпира да вземем върху си Неговото иго, знаейки че то е „благо и (Неговото) бреме е леко“12.
Страх от провал
Да отговоря на собствения си въпрос, аз си давам сметка, че въпреки логиката и умоляването на Духа, има няколко причини, поради които човек може да се колебае. Една от тях е притеснението дали ще можем да спазим подобно простиращо се във времето обещание. Наистина ли можем да го изпълним и не е ли по-добре да не се заемаме с него, ако ще се провалим?
Това е разбираемо притеснение, но в отговор бих искал да отбележа по важен начин, че донякъде вие вече сте направили тази крачка. Когато сте избрали в доземния живот да приемете плана на спасение и възвисяване, подготвен и изпълнен от Сина, вие сте избрали Христос. Физическото ви раждане е свидетелство, че вече сте взели това решение. Запазили сте „първото си състояние“13 и сега въпросът е ще спазите ли това обещание във „второто си състояние“, за да ви се „прибави слава върху главите во веки веков“?14 Не трябва да се страхуваме да затвърдим даденото от нас обещание в доземния живот, особено, когато имаме предвид колко злочест е алтернативният вариант.
Не трябва да се страхуваме от провал. Ние не сме сами. Не сме лишени от помощ. Всеки, който истински се отдава на Христос, до пълно ученичество, не може да се провали. Ако се свържем с Този, Който е слязъл под всички неща, преодолял е всичко и Който вече има цялата сила, ние не можем да се провалим15. Нашият Небесен Отец и Спасителят не са само безпристрастни наблюдатели, любопитни да видят дали ще успеем или не. Можете ли да си Ги представите да гледат от небесата и да казват: „Погледни го Сам. Оплеска се миналия път в подобна ситуация, и със сигурност и сега ще го направи“ или „Хей, гледай. Приятелите на Сандра добре са я подредили. Ще е интересно да видим как ще се оправи в случая“. Разбира се, това е абсурдно. Те активно действат за нас и ни предоставят постоянна помощ, напътствие и източници, и вероятно ще ни дават и още, ако ги приемаме.
По-рано казах, че като почитаме свързващите ни с Христос и с Неговата сила завети, няма как да се провалим. Така става в крайна сметка, но признавам, че понякога всички ние се проваляме – поради собствените ни греши и грехове, както и влиянието на грешките и греховете на другите. Но с даровете на покаянието и прошката, всички тези провали и неуспехи са само временни. Никой от тях не може да ни лиши от вечен живот, без доброволното ни съгласие. Защо? Защото, когато правим всичко възможно да се възстановим, ние получаваме достъп до милостта на Христос да решава и поправя всичко, което ние сами не можем. Помнете, че изкупващата сила и милост Христови не само премахват вината от греха и грешките, но и ни освещават и пречистват, правейки ни достойни да живеем в Божието присъствие16.
Сега, не твърдя, че всичко това е лесно. Вие и аз знаем, че животът е пълен с трудности и някои наистина много тежки неща, дори трагедии. И да бъдеш верен последовател на Исус Христос е много по-лесно на думи, отколкото на дела. Далеч не е било лесно за Исус да бъде последовател на Своя Отец и да отпие от „горчива(та) чаша“17. Но го направил и Той знае как да ни помага успешно да вървим по пътеката на ученичеството. Освен това, Спасителят има силата и желанието да помага. Той ще ни дава колкото сила ни е нужна и ще бъде с нас докато е нужно. Той казва: „Да, и всеки път, когато Моят народ се покайва, Аз ще прощавам простъпките им против Мене“18. Страхът от провал не е причина да избягваме да следваме напълно и изцяло Христос. Продължавайте да се покайвате и да полагате усилия да бъдете добри – това е достатъчно.
Жертва
Мога да се сетя за още една причина, поради която човек може да се колебае да откликне на призива на Добрия Пастир и да се присъедини към стадото Му: страх от изискващата се жертва. Всички си спомняте младежа, който искрено попитал Исус: „Какво още не ми достига?“, за да се подготви за вечен живот19. В книгата на Марк се казва: „А Исус, като го погледна, възлюби го (намирам това за особено важно) и му каза: Едно ти не достига; иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай“20. Спомняте си реакцията: „Но лицето му посърна от тези думи и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот“21.
Надявам се, че като е размислил, този богат младеж е изпитал промяна в сърцето си и по-късно е приел поканата на Спасителя. Във всеки случай, всички разбираме, че отдадеността на Христос включва правенето на жертви. Едно от нещата, които ще пожертваме, е „страхът от изпускане на възможности“, защото знаем, че всъщност ще изпуснем много неща. Толкова много избори в живота не са в унисон с ученичеството, а дори много добри неща може да не са вариант, поради изискванията на ученичеството по отношение на нашето време и източници за неща, които са по-добри или най-добри.
Искреният младеж, който попитал Спасителя: „Какво още не ми достига?“ е мъртъв. Каквито и богатства да е имал, вероятно вече не съществуват, и със сигурност не са при него, нито ще му трябват. Колкото и да му се е струвала голяма жертвата по онова време, имал ли е по-добър вариант от това да приеме поканата на Учителя? Имало ли е нещо, което е могъл да придобие с богатствата си, което да се сравни с това, което Господ му предлага накрая? Знаем, че каквото и да поиска от нас Спасителят, включително живота ни, то е незначително в сравнение с възвисяването. Дори не можем да си представим: „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го обичат“22.
Вместо да се страхуваме от свързаните с ученичеството жертви, трябва да приветстваме възможността да увеличаваме духовната си сила, да изпитваме по-дълбока радост и всеки един от нас да намира истински смисъл в живота. Жертвата, особено, когато жертваме за каузата на Христос, показва зрялост – че наистина ще спазваме двете големи заповеди да обичаме Бог и ближния си. Да жертваме означава, че наистина ще правим добро в света.
Да обичаме нашия Небесен Отец и Неговия Възлюбен Син със сърце, мощ, ум и сила потвърждава в душите ни какви сме и кои сме. Това ни носи увереност, която ни позволява да спрем да се съсредоточаваме единствено върху себе си, а да гледаме отвъд себе си – наистина да виждаме другите, техните нужди и обстоятелства, с желанието да ги разбираме и да им помагаме. В притчата за добрия самарянин свещеникът и левитът забелязали ранения пътник край пътя, но не го виждали истински. Единствено самарянинът истински видял наранения странник и в резултат се „смили, приближи се и превърза раните му“23. Толкова много хора живеят в непрекъсната самота. Със сигурност жертвите ни може да са от значение.
Отдаденост
Всеобхватната отдаденост, която осигурява радост тук и след това, е отдаденост към Бог, нашия Вечен Отец, и Неговия Син, Господ Исус Христос. В Омний откриваме следната красноречива молба:
„Аз бих желал да дойдете в Христа, Който е Светия Израилев, и да участвате в Неговото спасение, и в силата на Неговото изкупление. Да, елате при Него и Му принесете изцяло душите си като приношение; и продължавайте в пост и молитва, и устойте до края; и тъй както жив е Господ, вие ще бъдете спасени“24.
Има една история за баща, който сложил своето малко момченце да спи и, докато излизал от стаята, чул нещо да се строполява. Върнал се и видял сина си на пода, и го попитал как се е озовал там. Момчето отвърнало: „Не бях легнал изцяло на леглото“. Бъдете уверени в отдадеността си към Бог, като го правите изцяло.
Вие сте част от Христовото тяло25. Принадлежите. Участвайте изцяло, като давате и получавате щедро. Наистина оглеждайте се за тези около вас и нека и те ви видят, така че да изживеете добре живота си – живот, изпълнен със служение, благословии и удовлетворение. Живот, благославян и освещаван от Спасителя, Който преодоля всички неща и чрез Чиято благодат вие също може да преодолеете всички неща.
В концерт за Деня на пионерите миналото лято на Хора на Табернакъла и Оркестъра при Храмовия площад се включи много талантливата норвежка певица Сисел. Публиката, в това число и аз самият, бяхме дълбоко трогнати от благоговейното изпълнение на песента със заглавие „Намали“, която ми напомни за стиха в Псалми „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог“26.
Бих искал да ви пусна запис на изпълнението на Сисел от онзи ден, и, докато слушате, ви моля да размишлявате върху посланието, че можем да имаме пълно доверие в Бог и в чудната Му обич и желание да ни благославя и подкрепя, във всичко. Размишлявайте и върху светостта на това да посветите живота си и себе си на Него във всичко.
Когато съм смутена,
когато съм в отчайваща нужда,
когато мислите ми са объркани,
се обажда един нежен гласец
Поспри, поспри и затихни
Поспри и почакай Господния Дух
Поспри и чуй Неговия глас
И знай, че Той е Бог
Когато страдам,
Когато се чувствам твърде несигурна,
Когато нещата ме притискат,
Идва един толкова нежен, тих и чист глас
Поспри, поспри и затихни, чедо Мое
Затихни и почакай Господния Дух
Поспри се и чуй Неговия глас
И знай, че Той е Бог
И знай, че Той е Бог 27
Поспрете за миг. В ума и в сърцето си решете да избирате Бог. Намерете тих момент, в който да коленичите в усамотение и да кажете на Небесния ви Отец, в името на Исус Христос, че сте Негови, че сте отдадени, тялом и духом, на Него, на Неговия Син и в пътеката на Евангелието. След което Го следвайте където и да ви поведе, сега и завинаги в живота си. Не се колебайте или отдръпвайте повече, а се отдайте на целите и мисията си в живота. Земният живот е толкова кратък. Възползвайте се от времето си тук, така че вечността ви да е изпълнена с радост, а не със съжаление. Чувствате ли Духът да ви казва, че това е истина? И вървете напред с увереност.
Аз ви обещавам, че Господната награда за това, че давате всичко, ще бъде всичко, което Той има да ви даде „добра мярка – натъпкана, стръсквана, препълнена“28. Реалността на Неговото Възкресение е доказателство, че Той притежава цялата сила, че може да извърши обещаното от Него и че Той наистина избавя. Той е живот и е дошъл, за да можем да имаме живот и да го имаме „изобилно“29. Казвам ви това като човек, който знае, че Исус Христос е възкресеният Изкупител. Този факт осмисля всичко в този свят и във вечността. Оставям ви Неговата благословия и моето свидетелство в името на Исус Христос, амин.