Планиране и баланс в живота
Духовно послание за пълнолетните младежи по света
19 ноември 2023 г., неделя
Старейшина Кларк Г. Гилбърт: Благодаря ви, старейшина и сестра Гилбърт, за отличните напътствия. С Кристин се вълнуваме да обсъдим първия въпрос относно планирането и баланса в живота.
Сестра Кристин Гилбърт: Семейството ни е доста заето. От съпруга ми винаги се е очаквало много на работа – като професор в Харвард, като главен изпълнителен директор на медийна компания и като президент на две университетски организации. През цялото това време ние служехме в натоварващи църковни призования. Но най-важната ни отговорност винаги е била към брака и децата ни.
Старейшина Гилбърт: Беше ми напомнено за това, когато ръководех вестник Deseret News. Колко от вас пълнолетни младежи реално четете печатен вестник всеки ден? Вдигнете ръце. Както си и мислех – почти никой. Беше ми възложена отговорността да помогна за прехода на вестник Deseret News от традиционен печатен вестник в дигиталната му бъдеща форма. Беше изключително натоварен период. По това време имахме вече седем от общо осем деца, а аз служех като епископ.
Един ден президент Бойд К. Пакър ми се обади неочаквано и ме попита: „Брат Гилбърт, интересувам се от семейството ви. Обръщате ли достатъчно внимание на съпругата си?“. Спрях се и отговорих: „Вероятно не“. Тогава той ми каза: „Брат Гилбърт, ще ръководите тази медия за известно време, но ще бъдете съпруг и баща цяла вечност“. След това ми възложи задача да излизам всяка седмица на среща с Кристин.
След това ме попита в колко часа си лягам, на което отговорих с 1:00 или 2:00 часа сутринта всяка вечер. Отговорът му ми се видя нелогичен. Той каза: „Мислите си, че всичко зависи от собствените ви усилия. Не се уповавате на Господ“. След това президент Пакър ми определи апостолски вечерен час, който и досега се стремя да спазвам.
Сестра Гилбърт: Ако имате вечерен час и планирана вечер за срещи всяка седмица, как се справяте с другите важни отговорности?
Започва се с планиране. От ранните години на брака ни със съпруга ми провеждаме ежеседмична сесия за планиране на календара всяка неделя вечер. За нас това е ангажимент, който никога не пропускаме, независимо колко сме заети.
Второ, балансирането на отговорностите в живота изисква и общи цели. Дори когато трябва да сме на различни места, пак се чувстваме сплотени, когато имаме обща цел. Така че, когато съпругът ми пътуваше по работа или бях станала да преподавам семинар рано сутрин, или той бе някъде по работа, свързана с района, ако бяхме вписали в календара тези отговорности и бяхме в съгласие с целта ни, бяхме заедно, дори когато трябваше да сме на различни места.
Старейшина Гилбърт: И пак имаше случаи, когато трябваше да се поставят ясни граници относно някои избори.
Клей Кристенсен, скъп приятел от Бостън, веднъж сподели как негов шеф го попитал дали събота сутрин или неделя сутрин е по-подходящо време за ежеседмично редовно планирано събрание на екипа. Клей отговорил: „Преди години реших да отделя съботата за съпругата ми Сюзън, а неделя – за Бог, така че ако искате някой от тези дни, ще трябва направо с тях да говорите за разрешение“.
Някои ангажименти трябва да не подлежат на предоговаряне в живота ви. За семейството ни това включваше ходенето на църква в неделя, провеждането на семейна домашна вечер всяка седмица, семейни духовни послания сутрин и вечер и отделяне на време за нас като двойка всяка седмица.