Брейдън ни води по пътя
Авторката живее в щата Калифорния, САЩ.
Тази история се случва в щата Луизиана, САЩ.
Животът във фермата за алигатори беше страхотен. Но едно нещо липсваше.
„Бъди на вярващите пример“ (1 Тимотей 4:12).
Брейдън и Татко носеха тежки кофи с гранули за алигатори към дока за хранене. Главите на алигаторите изплуваха на повърхността и се насочиха към тях. Когато Брейдън и Татко стигнаха до мястото за хранене, някои от алигаторите бяха отворили уста.
Но Брейдън не се страхуваше. Да работи с Татко във фермата за алигатори беше най-забавното нещо.
„Време за хранене!“ – каза Брейдън. Той гребна гранули и ги хвърли във водата.
Хрус. Хрус. Пляс.
Някои от алигаторите уловиха гранулите във въздуха. Други ги хванаха, когато докоснаха водата. Брейдън и Татко продължиха да хвърлят храната, докато кофите им се изпразниха.
„Благодаря, че ми помогна – каза Татко. – Да тръгваме. Мисионерките ще дойдат скоро“.
Брейдън и семейството му бяха започнали да общуват с мисионерките преди няколко месеца. На Брейдън му беше приятно да прекарва време с тях! И му харесваше да учи за Църквата. Татко беше член на Църквата, но не беше много активен. Мама и Брейдън никога не бяха кръщавани.
„Миналата седмица си поставихте за цел да прочетете Мосия 18“ – каза сестра Кокс същата вечер. – Успяхте ли?“
Мама и Татко се спогледаха и за миг не казаха нищо. „Бяхме заети тази седмица“ – отговори Мама.
„Аз я прочетох!“ – каза Брейдън.
„Страхотно! – каза сестра Блъд, давайки му пет. – Как се почувства след като прочете главата?“
Брейдън се усмихна широко. „Много добре. И се молих дали да бъда кръстен. Наистина искам“.
„Това е страхотно! Знам, че това прави Небесния Отец много щастлив“ – добави сестра Кокс. Тя се обърна към майката на Брейдън. „Как се чувствате по отношение на този въпрос?“
„Все още не съм сигурна. Мисля, че ми трябва още малко време“ – каза Мама.
Брейдън беше малко тъжен през останалата част от урока. Искаше му се и двамата му родители да бъдат членове на Църквата. И той също имаше желание да бъде член на Църквата!
Когато мисионерките си тръгнаха, той каза на родителите си, че е сериозен по отношение на казаното от него по-рано. „Наистина искам да бъда кръстен. И… – Брейдън пое дълбоко дъх. – Много искам Татко да ме кръсти“.
След малко Татко се обади. „И аз наистина искам това“.
Мама не каза нищо. „Нека се помолим за това“.
Брейдън коленичи със семейството си и попита Небесния Отец дали той и Мама трябва да бъдат кръстени. Почувства топлина и обич.
През следващите няколко седмици Брейдън четеше Писанията и се молеше всеки ден. В началото той винаги беше този, който питаше родителите си дали ще се молят и четат с него. Но скоро те започнаха да го питат. Докато заедно с Татко хранеха алигаторите, те обсъждаха Писанията или това, което бяха научили на църква. Двамата с Мама обсъждаха уроците от мисионерките. С всеки изминал ден Мама и Татко изглеждаха малко по-щастливи.
Един ден, по време на урок с мисионерките, Мама изрече думите, които Брейдън дълго очакваше: „Искам да бъда кръстена“.
През следващите няколко седмици Брейдън имаше чувството, че се носи в облаците.
Най-накрая настъпи денят на кръщението на Мама и Брейдън. Когато Брейдън излезе от водата, той почувства обичта на Небесния Отец към него и семейството му. Той силно прегърна Татко.
Татко притисна Брейдън до себе си и прошепна: „Благодаря ти за добрия пример и помощта. Обичам те“.