Пионери във всяка земя
Джулия Мавимбела
Обществен деятел в Южна Африка
„Любовта идва само, като прощаваме на другите“.
Джулия избърсала челото си. След това вдигнала лопатата си и започнала да копае. Сега около нея имало едно необработено парче земя. Но то скоро щяло да се превърне в красива градина.
Времената били трудни за чернокожите в Южна Африка. Законите там разделяли чернокожите и белите. Много чернокожи хора били принуждавани да напускат домовете си и да живеят в определени райони, далеч от белите хора, и не можели да гласуват. Съществувало насилие в градчето, където Джулия живеела, и поради това училищата били затворени. Понякога било опасно да си навън.
Но това не спряло Джулия. Тя искала да направи нещо, което да внесе доброта в нейната общност. Затова тя започнала да прави градина.
Няколко деца видели Джулия да работи. „Може ли да помагаме?“ – попитали те.
„Разбира се“ – казала Джулия. Тя им подала по една лопата. Показала им как да разрохкват почвата и да изкопават плевелите.
„Нека изкопаем почвата на горчивината, да посадим семето на любовта и да гледаме какви плодове ще ни донесе – казала тя. – Любовта идва само, като прощаваме на другите“.
Минали седмици и още растения пораснали. Други хора идвали да работят в градината. Те изскубвали високите плевели. Засаждали още семена. Поливали растенията. Джулия се радвала, като вижда толкова много хора да помагат.
Един ден тя срещнала двама млади мъже. Изненадала се, защото белите хора рядко идвали в нейния квартал. Те казали, че са мисионери. Тя ги поканила да споделят послание в дома ѝ.
Когато синът на Джулия научил, че ще дойдат, бил шокиран. „Защо ги покани? – казал той. – Те са бели. Не е безопасно“.
Но Джулия имала доверие на мисионерите. „Тези мъже са различни – казала Джулия. – Те проповядват мир“.
Когато мисионерите дошли, Джулия ги поканила да влязат. Един от тях забелязал снимка над камината. Била от сватбата на Джулия.
„Кой е това?“ – попитал мисионерът, сочейки снимката.
„Съпругът ми, Джон“. Джулия погледнала надолу. „Той загина в автомобилна катастрофа“.
Мисионерът кимнал с глава. „Ние вярваме, че семействата могат да бъдат заедно завинаги, дори и след като умрат“.
Чувство на мир обляло Джулия. Тя се зарадвала да научи за Божия план и продължила да се среща с мисионерите. Любовта към Евангелието нараствала в сърцето на Джулия, също както растенията в градината ѝ. Скоро тя решила да бъде кръстена.
Джулия се запознала с много нови хора в църквата. Някои били чернокожи. Някои били бели. Но те всички служели и се учели заедно.
Джулия показала на децата от църквата как да помагат в градината ѝ. „Трябва сърцата ни да са меки като тази почва – казвала тя. – Трябва да направим място за Евангелието вътре в нас. Трябва да направим място за любовта“.
Тринадесет години след кръщението на Джулия, законите, разделящи чернокожите и белите хора в Южна Африка, били премахнати.
Днес има почти 70 000 членове на Църквата в Южна Африка.
В Южна Африка има 11 официални езика.
Джулия помогнала за създаването на групата „Жени за мир“, която насърчава единството и мира в Южна Африка.
Тя била една от първите храмови работнички в храма Йоханесбург Южна Африка.
Джулия била учителка. Тя учела децата да четат, когато работели в нейната градина.