Приятел на приятел
Една праскова и след нея друга
От интервю с Амбър Хийли
Когато бях малко момиче, родителите ми заведоха сестра ми и мен в една овощна градина, собственост на Църквата. Отидохме там, за да помагаме при брането на праскови. Качвахме се по високи стълби и бъркахме през гъсти листа, за да берем прасковите от дърветата.
Отначало бяхме ентусиазирани. Но скоро мъхът на плодовете предизвика сърбеж по ръцете ни! Казахме на майка ни: „Не искаме повече да правим това. Искаме да спрем“.
Майка ни попита, дали знаем къде отиват всичките праскови. Когато отговорихме с „не“, тя ни обясни.
„Всяка от тези праскови се изпраща в сграда, където доброволци ги затварят в консерви. След това тези консерви се раздават на хора, нуждаещи се от храна. Всяка година Църквата дарява хиляди консерви с храна“.
Изведнъж, сестра ми и аз престанахме да се тревожим за сърбящите ни ръце. Ние помагахме на хора, нуждаещи се от храна! Впоследствие се забавлявахме, качвайки се по стълбите и берейки мъхестите, оранжеви плодове.
Тази година ви помолихме да участвате в инициативата „Помагащи ръце“ (вж. Приятел от януари 2021 г.). Да служите на другите, подобно на Христос, е едно от най-важните неща, които можете да правите. Децата имат способността да забелязват хората в нужда и безкористно да им помагат. На пръв поглед, един малък акт на служба може да изглежда като нещо незначително. Но ако всички деца по света търсят начини да служат, ще се случват невероятни неща!
Илюстрации от Тоби Нюсъм