Тайни и изненади
Авторката живее в щата Айова, САЩ.
Беше ли правилно да пазя тайната на Кейт?
„Духът на Христа е даден на всеки човек, за да може да различава той доброто от злото“ (Мороний 7:16).
„Хей, виж!“ Кейт взе една смачкана хартиена кукла от пода в магазина. „Ето, сложи я в джоба си“.
„Искаш да я взема ли?“ – попита Мади.
„Магазинерите и без това не могат да я продадат“ – каза Кейт. – Те просто биха я хвърлили на боклука. Това е спасителна мисия. Ние спасяваме тази кукла!“
Кейт се усмихна на Мади. Мади също ѝ се усмихна.
„Добре“. Мади пъхна хартиената кукла в джоба си. Почувства, че е на специална спасителна мисия!
Въпреки това, на излизане от магазина хартиената кукла натежа като камък в джоба на Мади. Така ли трябваше да се чувства при спасителна мисия?
Когато се прибраха в дома на Мади, Кейт внимателно залепи и изглади хартиената кукла възможно най-добре.
„Какви дрехи да ѝ нарисувам? – попита тя, вземайки пастел. – Какво ще кажеш за красива бална рокля?“
Мади кимна нетърпеливо. „После можем да я покажем на майка ми!“
„Не! Не можем да споделим с никого – отвърна Кейт. – Никога. Това е наша тайна, нали? Обещай ми, че няма да казваш“.
„Ох… Добре. Обещавам – отговори Мади. – Но, защо не можем да кажем?“
„Ако кажеш, майка ти ще се ядоса и може повече да не ни позволява да си играем заедно“.
„Защо би се ядосала?“ – попита Мади. Стомахът я присви от безпокойство.
Кейт хвърли пастела си. „Ако не кажеш, ще ти подаря куклата с всичките дрехи, които ще ѝ нарисувам“.
Сега Мади осъзна защо се чувства разтревожена. „Ние… ние я откраднахме, нали?“ – прошепна тя.
„Хей, ти си тази, която я набута в джоба си и я измъкна от магазина“.
„Защото ти ме накара!“
„Не съм!“ – каза Кейт. „Отивам си вкъщи, преди да ми навлечеш неприятности“. Тя стана и изтича навън през вратата.
Точно тогава в стаята влезе мама. „Защо Кейт си тръгна така внезапно?“ Тя видя хартиената кукла в ръцете на Мади. „Откъде се взе това?“
Мади си прехапа устната. Нямаше да ѝ е приятно да крие от мама. Но какво, ако Кейт е права и мама се ядоса?
Чувството на безпокойство в стомаха ѝ не я оставяше. Мади си пое дълбоко въздух и разказа цялата случка.
„Кейт ме караше да обещая, че ще пазя това в тайна – каза тя. – Но аз почувствах, че е грешно“.
Мама седна на леглото до Мади. „В повечето случаи, пазенето на тайни е грешно. Особено ако някой те убеждава да не казваш никога, на никого. От друга страна, ако е с цел изненада, като за подарък или за парти, може да е нещо добро. Тогава е с цел да бъде забавно за всички“.
Мади кимна. „Благодаря, че не ми се ядоса – каза тя. – Кейт каза, че ще се ядосаш“.
Мама прегърна Мади силно. „Наистина се гордея с теб, че се вслушваш в Светия Дух и ми казваш истината“.
„Ще ме закараш ли обратно до магазина, за да върна куклата?“ – попита Мади.
„Разбира се!“ Мама се усмихна: „А когато се върнем, може да ми помогнеш да направя торта, за да изненадаме татко ти“.
Мади се засмя. „Ето нещо, от което да се почувствам добре!“
Илюстрации от Девин Макшери