Нека да поканим всички
Авторката живее в щата Юта, САЩ.
Джеръм искал всички негови близки да дойдат на кръщението му.
„Искам винаги да съм със семейството си и Господ ми е показал как“ (Children’s Songbook, 188).
Джеръм седнал на тревата пред мараето на своята баба. Почти било време за началото на семейното парти!
Той погледнал нагоре към червените дърворезби по стената на сградата. „Мамо, как да кажа името на баба на жестомимичен език?“ – попитал той. Бабата на Джеръм е била глуха. Понякога използвали жестомимичен език, за да си спомнят за нея.
„Ето така“ – казала Mама. Тя бавно показала името с жестове на ръцете си. Джеръм също го показал с жестове. Той обичал да учи за семейството си.
„Искам да се опитам!“. Братовчедката на Джеръм, Кати, седнала до тях. Мама отново показала името с жестове.
„Следващия месец за кръщението ми може ли да изпеем песен на жестомимичен език?“ – попитал Джеръм.
„Разбира се“ – казала Мама.
„Какво е кръщение?“ – попитала Кати.
Повечето от близките на Джеръм не били членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. „Да се кръстиш е нещо специално в моята църква – казал Джеръм. – Тогава даваш обещание да следваш Исус, а Той обещава да ти помага“.
„Готино“ – казала Кати.
„Искаш ли да дойдеш на моето кръщение?“ – попитал Джеръм.
„Разбира се!“ – усмихнала се Кати. След това Джеръм се обърнал към майка си.
„Може ли да поканим и другите братовчеди да дойдат? И лелите и чичовците ми?“
Мама кимнала. „Мисля, че това е страхотна идея“.
Джеръм и Мама помолили другите близки да дойдат на кръщението. Лелите и чичовците също не знаели много за кръщението. Но те знаели, че това е специален ден за Дежръм. „Ще бъдем там!“ – казали те.
Изминали седмици. Най-сетне дошъл денят на кръщението на Джеръм! Когато Джеръм влязъл в залата, той се усмихнал широко. Всички редове били запълнени с негови близки!
Първо, таткото на Джеръм изнесъл реч за кръщението и дара на Светия Дух. Той говорил и за това колко са важни семействата. „Толкова сме щастливи, че Джеръм ще бъде кръстен днес. Много сме щастливи и че близките ни са с нас!“ – казал той. „Кое е най-важното нещо на света?“ – попитал той. „Хората, хората, хората“.
Всички се усмихнали. Това била една обичана от всички маорска поговорка.
След речта на Татко бил ред на Джеръм и на Мама. Те изпели една песен от Неделното училище за деца на жестомимичен език. Това накарало Джеръм да се почувства близо до своята баба.
След това той и Татко влезли в басейна за кръщения. Докато стоял във водата, Джеръм погледнал нагоре към близките си. Братовчеди, лели, чичовци. Всички били там!
Джеръм затворил очи. Почувствал топлина и спокойствие. Все едно някой силно го прегръщал. Той си мислел за своята баба. Мислел си за предците си. Знаел, че и те се гордеят с него.
Джеръм се преоблякъл със сухи дрехи. След това прегърнал всеки от близките си. Бил благодарен за всички тях. Бил благодарен и за близките си в небесата, които някой ден щял да види. Джеръм искал да продължава да взема добри решения, за да ги кара да се гордеят с него.
Илюстрации от Оксана Гривина