Готов за храма
Тази история се случва в Ямайка.
„Как да получа препоръка?“ – попитал Ейджан.
„Гледайте да вършите всяко нещо в достойнство“ (Мормон 9:29).
Ейджан се усмихнал широко, когато чул почукване на вратата. Мада (Мама) била поканила техния служещ брат да помогне за една специална домашна вечер.
Той отворил вратата. „Уаа гуан, брат Уилямс!“ („Какво става?“)
„Евритинг из айри!“ – отвърнал брат Уилямс. („Всичко е наред!“) Той подал на Ейджан торба с манго от своето дърво.
Брат Уилямс седнал на дивана. Мада помолила сестричката на Ейджан, Дана, да каже молитва.
След като приключила, брат Уилямс казал: „Ейджан, тази година ще навършиш 12 години. Някой знае ли защо това е специална година за него?“.
Братчето на Ейджан, Теджаун, силно се развълнувало. „Защото може да получи свещеничеството и да раздава причастието!“
„Точно така! – казал брат Уилямс. – Но има и друга причина“.
Той отворил портфейла си и извадил малко листче. „Това е храмова препоръка“.
Той я подал на Ейджан.
„Супер!“ Ейджан прокарал пръстите си по златния храм на листчето. „Какво се прави с нея?“
„Показвам я на човека, стоящ на рецепцията в храма. Тя му показва, че съм достоен да вляза вътре“.
„Искам да видя!“ Дана я грабнала от Ейджан и я разгледала внимателно.
„Как според теб би се чувствал ти, ако имаше своя препоръка?“ – попитал брат Уилямс.
„Бих се чувствал специален!“ Ейджан вдигнал поглед от листчето. „Но не знам дали мога да отида в храма. Много е скъпо да се купи самолетен билет, за да се отиде там“.
„И аз не мога да ходя в храма много често – казал брат Уилямс. – Но моята препоръка ми напомня винаги да съм готов да вляза в него“.
Ейджан се замислил за минута. „И аз искам да съм готов – казал той. – Как мога да получа препоръка?“
„Срещаш се с епископа – казал брат Уилямс. – Той ще ти зададе няколко въпроса, за да провери дали си готов“.
„Значи е като тест?“ – попитал леко притеснено Ейджан.
„По-скоро е като разговор – казал брат Уилямс. – Епископът е твой приятел и иска да ти помогне да си готов“.
Ейджан кимнал. Той харесвал епископа.
„Искаш ли да видиш въпросите?“ Брат Уилямс подал един лист хартия с няколко въпроса на Ейджан. Дана и Теджаун се сгушили до него, за да виждат и те.
„Първо – прочел Ейджан. – Вярвате ли в Бог, Вечния Отец, Неговия Син Исус Христос и Светия Дух, и имате ли свидетелство за Тях?“
Той се оживил. Това било лесно. „Да!“
Продължил да чете въпросите един по един. Мада и брат Уилямс обяснили какво означават няколко от нещата.
След това Ейджан прочел още един въпрос: „Разбирате ли Словото на мъдростта и живеете ли според него?“. Той се намръщил. „Един път Д’андре ми даде пунш с ром, когато бях у тях – казал той. – Но не искам никога повече да го пия. Това означава ли, че не мога да имам храмова препоръка?“
„Спазването на Словото на мъдростта означава да не се пие никакъв алкохол, а пуншът с ром има алкохол – казал брат Уилямс. – Но винаги можеш да се покаеш и да бъдеш достоен да влезеш в храма“.
„Благодарение на Исус!“ – казал Теджаун.
„Точно така! – отвърнал брат Уилямс. – Тогава твоята храмова препоръка може да ти напомня да продължаваш да спазваш Словото на мъдростта. И да бъдеш винаги готов да отидеш в храма“.
Ейджан се усмихнал широко. Почувствал се много по-добре.
„Може би скоро ще мога да отида в храма – казал Ейджан. – И когато го направя, ще бъда готов!“
Илюстрация от Шона Дж. Ч. Тени