„Кофта за обяд“, Приятел, юли 2023 г., с. 12–13.
Кофта за обяд
„Какво е това странно нещо, което ядеш?“
Тази история се случила в САЩ.
Рой седна на масата и извади храната си за обяд. Семейството му тъкмо се бяха преместили и това беше първият ден в новото му училище. Неговата майка му беше приготвила любимото му арменско ястие – кофта. Той нямаше търпение да си го хапне!
Рой разви восъчната хартия, увита около кофтата. Тя приличаше на дълго, тънко кюфте. Момчето обичаше миризмата на подправките в изпеченото месо. А дупката в средата го правеше като малка свирка. Той го сложи на устните си и духна. След това отхапа от него. Вкусно!
„Хей – обади се едно момче от другата страна на масата. – Какво е това странно нещо, което ядеш?“
Рой усети, че се изчервява. „Това е моят обяд“.
„Е, той не изглежда много добре“. Момчето се засмя.
Рой не знаеше какво да каже. Той не знаеше, че никой в новото му училище не е ял кофта. Не искаше да го помислят за странен! Затова прибра обяда си и изтича навън за междучасието.
След училище Рой намери Мама да разопакова кутии.
„Не искам вече да нося кофта на училище“ – каза Рой.
„Защо? – попита Мама. – това е любимото ти ядене“.
Рой ѝ разказа какво се бе случило на училище. „Беше толкова неудобно!“
„Съжалявам, че се е случило така – каза Мама. – Повечето хора тук никога не са яли кофта. Ами ако дадем и на другите деца да го опитат?“
„Защо? – попита Рой. – Те няма да искат“.
„Е, няма как да знаеш ако не ги попиташ! Знам, че е трудно да си създаваш нови приятели. Но, всички ние сме Божии чеда. Понякога трябва просто да научим малко повече един за друг“.
Рой се замисли за това. Той не искаше да му се присмиват. Но искаше по време на обяд да даде възможност на децата да го опознаят. А кофтата наистина беше вкусна.
Той кимна. „Добре. Приготви повече“.
На следващия ден на обяд, Рой си пое дълбоко въздух. Той седна до момчето, което му се бе присмяло.
Извади храната си за обяд. „Някой от вас иска ли да опита малко арменска храна?“
Другите деца се събраха около него, докато Рой разопаковаше кофтата.
„Аз ще опитам малко“ – каза момчето до Рой.
„Аз също“ – присъедини се едно момиче. Рой им даде кофтата, за да може всеки да опита. После всеки си отхапа по малко.
„Това е наистина вкусно! – отвърна момчето. – Как се нарича?“
„Кофта“ – отговори Рой.
„Супер! – Момчето се усмихна. – Аз съм Джон. Искаш ли да играем през междучасието?“
Рой можеше само да кимне с пълна уста. Майка му беше права – всичките му съученици също бяха Божии чеда! И в крайна сметка, споделянето му помогна да намери нови приятели.
Илюстрация от Марк Робисън