„Клуб „Да вършим добри дела“, Приятел, юли 2023 г., с. 20–21.
Клуб Да вършим добри дела
Джоузи знаеше един начин, по който да следва примера на Исус Христос.
Тази история се случила в САЩ.
Джоузи седеше с братовчедка си Ашлин под едно дърво пред дома си.
„Ще ми се да правим нещо, за да изкарваме пари“ – каза Джоузи.
„Можем да изкарваме пари, като правим разни неща за хората“ – отговори Ашлин.
„Какво ще кажеш да създадем клуб? – Джоузи скочи развълнувано. – Например клуб-занималня за домашни любимци или клуб за разхождане на кучета“.
„Можем да извършваме всякакви услуги – добави Ашлин. – Хората постоянно имат нужда от помощ. И ще ни плащат за услугите“.
Ашлин имаше право. Всеки ден Джоузи виждаше хора, които се нуждаеха от помощ.
Внезапно, на нея и хрумна още една идея. Тя почувства топлина вътре в себе си. Това ѝ напомни за нейното кръщение миналата година. Джоузи бе обещала винаги да си спомня за Исус и да следва Неговия пример. Тя знаеше един начин, по който да прави това.
„Ами ако създадем клуб, в който да помагаме на хората безплатно?“ – попита Джоузи. Топлото чувство в нея се усили.
Ашлин широко отвори очи. „Това ще бъде наистина забавно – отговори тя. – Можем да помагаме на хората в училище и на църква – почти навсякъде“.
Можем да наречем клуба „Да вършим добри дела“! – каза Джоузи. – Нека започнем утре на училище“.
През междучасието на следващия ден, Ашлин и Джоузи изтичаха до края на детската площадка.
„Виждаш ли някого, на когото можем да помогнем?“ Ашлин се повдигна на пръсти и погледна към вълнистата пързалка с цветовете на дъгата.
„Още не“. Джоузи погледна към катерушките и люлката. Децата се пързаляха и люлееха. Те тупкаха топки и си играеха с въжета за скачане. Не изглеждаше някое от тях да се нуждае от помощ. Изглежда всяко дете имаше приятел до себе си. Тогава тя забеляза едно по-малко момиче, което беше само и държеше въже за скачане.
Джоузи хвана Ашлин за ръката. „Погледни натам!“
Джоузи и Ашлин намериха въжета за скачане и се приближиха до момичето.
„Здравей. Аз съм Джоузи“.
„А аз съм Ашлин. Как се казваш?“
Момичето се изненада. „Аз съм Лесли“.
„Искаш ли да играеш с нас?“ Джоузи показа своето въже за скачане.
Лесли се усмихна. „Да!“
Ашлин и Джоузи научиха Лесли на някои нови начини за скачане на въже. Когато звънецът би, те си взеха довеждане. Джоузи се почувства добре. Тя знаеше, че това е от Светия Дух.
След това, когато Джоузи и Ашлин виждаха Лесли в коридора, те я поздравяваха.
Джоузи и Ашлин търсеха и други хора, на които могат да помогнат. Понякога те им казваха мили неща на хората и се опитваха да ги развеселят. В други случаи канеха деца да играят заедно с тях.
Един ден Джоузи се усмихна на едно момче пред училището. „Харесва ми твоята фланелка с динозавър“ – каза тя.
Момчето се усмихна и погледна надолу към фланелката си. „Благодаря“.
Когато Джоузи седна за малко, тя осъзна, че дори не си е помислила да го направи заради клуба! Просто го направи.
Джоузи се замисли за всички нови приятели, които бе спечелила, откакто тя и Ашлин създадоха своя клуб. Джоузи наистина обичаше да помага на хората. Това я вдъхнови да върши още повече добро за другите. Клубът „Да вършим добри дела“ я правеше все по-добра. И тя се чувстваше прекрасно.
Илюстрации от Таня Рекс