„Чиста отново“, Приятел, май 2024 г., с. 18–19.
Чиста отново
Не можах да избирам правилното дори за един ден! – помисли си Емили.
Тази история се случила в САЩ.
Емили стоеше във водата с Татко и се усмихваше. Тя чакаше този ден от седмици! Сърцето ѝ се разтуптя, защото никога преди не беше влизала под вода. Но тя беше толкова развълнувана да бъде кръстена като Исус Христос.
Тя затвори очи и слушаше как Татко казва молитвата за кръщение. След това запуши носа си, затвори очите си и сви колене, докато Татко я потапяше във водата.
Татко бързо я дръпна обратно нагоре и водата се изля от нея. Емили трябваше да я избърше от очите си, но се усмихваше. Сега тя се почувства различна. Ново чувство на щастие изпълни сърцето ѝ. Тя искаше винаги да се чувства така!
Татко силно я прегърна. Знам как да запазя това добро чувство – помисли си Емили. Всичко, което трябва да правя, е да избирам правилното и да бъда като Исус Христос! Тя се почувства уверена, че може да се справи.
Когато се прибраха вкъщи, Емили изтича от колата до входната врата. Това направи и нейният четиригодишен брат Джона. Точно когато Емили стигна до вратата и започна да я отваря, Джона сграбчи полата ѝ и я дръпна силно назад.
„Недей!“ – извика Емили. Тя издърпа полата си от ръцете му. След това му препречи пътя, за да не може да влезе пръв. Тя много се ядоса!
Но изведнъж замръзна. Обзе я ужасно чувство. Тя се отдръпна и позволи на Джона да влезе вътре.
„Съжалявам!“ – каза тя след него. Току-що беше направила погрешен избор. Спасителят нямаше да се развика на Джона. Как можеше вече да е объркала нещата? Нейното ново щастливо чувство изчезна.
Провалих се – помисли си тя. Не можах да избирам правилното дори за един ден!
Следващият ден беше неделя. Докато Емили се подготвяше за църква, си мислеше за това как се бе развикала на Джона. Тя все още се чувстваше ужасно.
По време на събранието за причастие епископът помоли Емили да излезе отпред. Щеше да бъде потвърдена. Това означаваше, че щеше да получи дара на Светия Дух. Тя седна на един стол. Татко внимателно положи ръце върху главата ѝ.
Емили затвори очи, когато Татко започна. Тя го чу да казва думите: „Приеми Светия Дух“.
Емили продължи да слуша.
„Емили, винаги помни, че благодарение на Исус Христос можеш да се покайваш, когато направиш погрешен избор – каза Татко. – Всеки път, когато взимаш от причастието, можеш да си мислиш за завета, който си сключила при кръщението си. Можеш отново да обещаваш да следваш Исус Христос.“
Когато Татко завърши благословията, Емили се почувства щастлива и спокойна. Знаеше, че Светият Дух ѝ казва, че всичко ще бъде наред. Нямаше нищо страшно, че не беше съвършена. Благодарение на Исус Христос и Неговото Единение, тя можеше да се покае и да получи опрощение! Съжаляваше, че се развика на Джона и Небесният Отец знаеше, че тя щеше да продължава да се опитва.
Емили се усмихна широко, докато тя и Татко се връщаха по местата си. След това беше ред на причастието, а Емили го очакваше с нетърпение.
Илюстрации от Одри Дей