„Споделяне на Божията любов“, Приятел, май 2024 г., с. 32–33.

Споделяне на Божията любов

От Каролина Малдонадо

(По истинска история)

Тайс не знаеше какво да каже или направи, но тя искаше да помогне.

Тази история се случила в Боливия.

Беше една гореща утрин. Тайс и приятелката ѝ Клаудия разговаряха и се смееха, докато прекосяваха футболното игрище. Часът по физическо тъкмо бе свършил и сега те отиваха за час по математика.

По-малките деца бяха в междучасие. Тайс ги гледаше как си играят.

След това видя едно малко момиче да седи само на стъпалата. Когато се приближиха, Тайс видя, че тя плаче.

Тайс махна с ръка на Клаудия да дойде при малкото момиче.

Клаудия се намръщи и отрицателно кимна с глава. „Ще закъснеем.“

Преди Тайс да може да каже каквото и да било, Клаудия си тръгна.

Тайс погледна малкото момиче. Тя беше на около пет години. Криеше лицето си между коленете и покриваше главата си с ръце.

Тайс седна до нея. Момичето се отмести малко.

По-голямо момиче слага ръка на рамото на по-малко момиче

„Добре ли си?“ – тихо попита Тайс.

Момичето не отговори. Тайс не беше сигурна какво да каже или направи.

„Мога ли да ти помогна?“ – попита тя след това.

Момичето сви рамене.

„Казвам се Тайс. Ти как се казваш?“

Накрая момичето погледна Тайс. „Никол.“

„Защо плачеш, Никол?“

„Всички ми се подиграват, затова че съм пълничка“ – каза тя, докато хлипаше.

Тайс избърса лицето на Никол. „Съжалявам, че говорят така. Няма значение какво мислят хората.“

„Казват, че не съм хубава.“

„Ами, мисля, че грешат! – каза Тайс с усмивка. – Ти си много красива и много специална. Знаеше ли това?“

Тайс се сети за една от любимите си песни от Неделното училище за деца. Тя вече знаеше какво да каже.

„Ти си чедо на Бог“ – каза Тайс, вземайки ръцете на момичето.

По-голямо момиче, което държи ръцете на по-малко момиче

Тайс поговори малко с Никол. Тя обясни колко важна е Никол за Небесния Отец, за семейството си и много други хора, които я обичат толкова много. Малко по малко, Никол започна да се усмихва.

След няколко минути Никол стана и силно прегърна Тайс. „Благодаря“ – отговори тя.

Тайс гледаше как новата ѝ приятелка побягна с голяма усмивка. Стана ѝ хубаво да помогне на Никол да се почувства по-добре и да разбере колко много Бог я обича.

След това Тайс също скочи на крака. По-добре да тичам като Никол, иначе ще закъснея за математиката! – помисли си тя и с усмивка се забърза към урока.