„Гъбена стипендия“, За укрепването на младежите, януари 2021 г.), с. 6–7.
Гъбена стипендия
Какви уроци бих могъл да науча от нещо толкова гадно като гъбите?
Илюстрация от Джулия Йелоу
Не обичам гъби. Миризмата и консистенцията – изобщо не ги харесвам! Обаче родителите ми започнаха да култивират гъби, когато бях дете, затова ядяхме гъби всеки ден. По време на беритбата помагах на родителите ми до късно вечерта. Измервах по 200 г гъби, опаковах ги в торбичка и запечатвах опаковката. Помня, че се забавлявах, докато си говорех със семейството ми. Беше като семейна домашна вечер всеки ден.
Това ни осигуряваше и доходи за семейството, затова трябваше да помагаме. Обаче имаше два проблема: първо, едно от любимите ми телевизионни предавания бе по времето, когато трябваше да работим, затова не можех да го гледам. И второ, когато приключех с работата, ръцете ми бяха черни от гъбите и беше трудно да махна със сапун цвета и миризмата. Когато бях малка, понякога се оплаквах защо трябва да помагам толкова много всеки ден.
Гъбите за известно време осигуряваха добър доход, но в крайна сметка цените паднаха, тъй като се увеличи броят на гъбените фермери и родителите ми престанаха да ги отглеждат. Мислех си, че са престанали, само защото цените са паднали, но научих един факт, който ме изненада, когато завърших колежа.
Родителите ми бяха започнали да култивират гъби, за да спестят пари за следването на мен и братята ми. Бяха престанали, просто защото бяха събрали планираната сума. Когато разбрах това, се почувствах засрамена, че изобщо съм се оплаквала. Не знаех, че съм работила за бъдещите ми разходи в университета. И на всичкото отгоре, моето семейство ми бе помогнало!
Все се оплаквах, без да знам, че отглеждаме гъби за собствената ми стипендия. Недоволството ми бе като това на Ламан и Лемуил в 1 Нефи 2:12: „И така Ламан и Лемуил… роптаеха срещу баща си. И те роптаеха, понеже не познаваха делата на онзи Бог, Който ги беше сътворил“. Толкова съм благодарна, че Господ ме познава добре и ме благослови въпреки оплакванията ми.
Не мисля, че някога ще заобичам да ям гъби. Но ако нямаше гъби, всъщност щях да съм малко тъжна, защото нямаше да съм имала възможността да си спомням тези преживявания със семейството ми. Благодарение на тях се научих да ценя благословиите ми и да се уповавам на Господния план – а не да се оплаквам! Така че, въпреки че не обичам гъби, сега ги ценя. Те са важен символ за мен, за да си спомням за семейството ми.
Авторът живее в Шинагава Сити, Япония.