„Великата кауза на Възстановяването“, За укрепването на младежите, ян. 2021 г., с. 3–5.
Великата кауза на Възстановяването
Делото, започнато от Джозеф и Хайръм Смит, заедно с толкова много други предани хора, продължава в Църквата днес.
Когато младият Джозеф Смит отива в горичката, за да се моли, той получава едно чудно видение, известно днес като Първото видение.
В това видение Спасителят казва на Джозеф, че греховете му са простени. Той също така отговаря на въпроса на Джозеф и казва, че нито една от църквите по това време не са „признати от Бог за Негова църква и царство“.
Джозеф си спомня: „В същото време получ(их) обещание, че пълнотата на Евангелието ще ми бъде сторена знайна в някой бъдещ момент“1.
След това славно видение, Джозеф излиза от Свещената горичка, за да започне своята подготовка да стане Божий пророк.
Мороний и Книгата на Мормон
Три години по-късно, през 1823 г., небесата се разтварят отново като част от продължаващото Възстановяване на Евангелието на Исус Христос в последните дни. Ангел на име Мороний му се явява и му казва , „че Бог имал работа, която трябвало да изпълн(и) … (и че) имало една предадена на съхранение книга, написана върху златни плочи“, която „съдържа пълнотата на вечното Евангелие“ (Джозеф Смит – История 1:33–34).
В крайна сметка, Джозеф придобива, превежда и публикува древния летопис, известен днес като Книгата на Мормон.
Верни братя
Братът на Джозеф, Хайръм, е винаги постоянен поддръжник на Джозеф. През живота си Джозеф и Хайръм заедно се сблъскват с тълпи и преследване. Например те страдат при ужасни условия в затвора Либърти в Мисури в продължение на пет месеца по време на студената зима на 1838 – 1839 г.
Когато е преследван, Хайръм проявява вяра в Господните обещания, включително уверението, че ще бъде избавен от враговете си, ако избере това. През юни 1844 г. Хайръм е поставен пред избора да живее или да положи живота си, за да прослави Бог и да „запечата… своето свидетелство с кръвта си“, рамо до рамо със своя възлюбен брат Джозеф (вж. Учение и завети 136:39).
Седмица преди да бъдат хладнокръвно убити, Джозеф казва на Хайръм да вземе семейството си и да си тръгне. Все още се трогвам дълбоко, като си спомням отговора на Хайръм: „Джозеф, не мога да те изоставя“2.
И така, Джозеф и Хайръм отиват в Картидж, където стават мъченици за делото и името Христово. „През живота си не се разделиха и в смъртта си бяха неразделни!“ (Учение и завети 135:3, курсив добавен).
Призив за действие
Трябва винаги да помним цената, заплатена от Джозеф и Хайръм Смит, и толкова много други верни мъже, жени и деца за установяването на Църквата, така че вие и аз да можем да се радваме на многото благословии и всички тези разкрити истини, с които разполагаме днес. Тяхната вярност никога няма да бъде забравена!
Преди смъртта си през 1844 г., Джозеф пише въздействащо писмо до светиите. То е призив за действие, който е отправен и към членовете на Църквата днес:
„Братя (и сестри), не трябва ли да продължаваме в такова едно велико дело? Вървете напред, а не назад. Кураж, братя (и сестри), и напред, напред към победата! …
… Прочее, нека и ние като църква и като народ, и като светии от последните дни да принесем на Господа приношение в праведност“ (Учение и завети 128:22–24, курсив добавен).
Помислете какво приношение ще предложите на Господ в праведност през идните дни. Бъдете смели, споделете мислите си с доверен човек, и най-важното, отделяйте време да правите нужното!
Аз знам, че Спасителят е доволен, когато Му принасяме приношения в праведност от сърце, точно както е доволен от направените с вяра приношения на изключителните братя Джозеф и Хайръм Смит и всички други верни светии.