Влиянието на една приятелка

От Джоли Хач

През младежките ми години моят живот бе труден, но благодарение на Бог намерих приятелка, която да ми помага.

Изображение от Джуди Блумфийлд

Винаги съм се чувствала много самотна в света. Родителите ми се разведоха, когато бях бебе, а няколко години по-късно майка ми се омъжи повторно и се преместихме на 6 500 километра от щата Джорджия, САЩ, в щата Орегон, САЩ. Беше значима промяна за едно деветгодишно момиче с южен акцент, което не беше напълно прието от другите деца.

Обаче, когато постъпих в гимназия, срещнах Никол^*. Веднага усетих нейното положително и спокойно излъчване – нещо, от което имах нужда. Почувствах, че щеше да е добре да се сприятеля с това момиче!

Започнахме често да общуваме и с Никол се чувствах в безопасност и по-малко самотна. Когато бях в нейния дом се чувствах съвсем различно: Духът Божий го изпълваше. Навсякъде имаше картини на Спасителя и на огромни сгради. (По-късно научих, че тези сгради са храмове). Никол дори не разбра, че мисионерската ѝ работа започна, като просто ме покани на гости.

Сприятеляване и вярване

Никол ми служеше, като просто беше моя приятелка. Тя ми даде Книгата на Мормон и двете започнахме да я четем в нейната кола след училище.

Празнините в живота ми се запълваха, като четях от Книгата на Мормон. Но все още се чувствах самотна. Не бях член на църквата на Никол, но също не приемах напълно религията на моите родители.

Никол с доброта ме насърчи да се моля и попитам Бог, дали Книгата на Мормон е истинна. Никога не бях се молила на глас и нямах представа какво трябва да кажа. Но просто излязох навън и започнах да се моля на глас. Попитах Бог дали църквата на Никол е правилната църква и за мен. Веднага щом зададох въпроса си, почувствах тръпки по цялото ми тяло. Разбрах без съмнение, че Книгата на Мормон е истинна и тази Църква е правилната за мен.

Бях на 15 години, когато получих това свидетелство. Вярата ми продължи през следващите няколко години, въпреки че родителите ми не се интересуваха от Църквата. Но не бях сама в това, защото Никол продължаваше да ме подкрепя.

Нова религия, нови въпроси

След като завърших гимназия, се преместих в щата Юта, САЩ. Никол вече беше там и с нетърпение очакваше да пристигна, за да започна с мисионерските уроци. Планирах да бъда кръстена на 19-ия си рожден ден, само след шест седмици, и Никол ме увери, че ще ме подкрепя през цялото време.

Когато мисионерите започнаха да ми преподават, скоро разбрах колко малко всъщност знаех за Църквата. Бях чела и обичах Книгата на Мормон, но за моя изненада те ми обясниха за дара на Светия Дух, за плана за спасение, че можем да станем като Бог и за много други, нови неща. Научих твърде много неща, които не можех да разбера наведнъж.

Но Никол ме познаваше добре. Тя ми обясняваше преподаваното от мисионерите по разбираем за мен начин. При тези първи уроци, нейният търпелив подход ми помогна да не се откажа.

Окончателно чувство на принадлежност

Никол ме подкрепяше духовно до деня на кръщението ми, а също и след това. Тя помагаше на членовете на района и на мисионерите при планирането, за да мога да се кръстя на 19-ия си рожден ден. Когато излязох от водата и видях десетки хора, които радостно ми се усмихваха, вече не се чувствах толкова самотна. Никога няма да забравя усещането, че вече принадлежа на Господ и Неговата Църква.

Все още се уча от примера на Никол за постоянство във вярата и приятелството. Тя още отначало ми показа, че мисионерската работа може да се върши не само от пълновременни мисионери, носещи табелки с имената си. Мисионерската работа на Никол започна в нейното сърце, когато се сприятели с една южнячка, нуждаеща се от нечия усмивка.

Авторката живее в щата Юта, САЩ.

• Името е променено.