„Небесният Отец ме познава“, За укрепването на младежите, ян. 2022 г.
Моето мнение по темата
Младежи споделят как живеят съгласно преподаваното по темите в класовете на Младите жени и кворума на свещеничеството на Аарон
Небесният Отец ме познава
„Аз съм възлюбен син на Бог“.
Когато бях на лагер с баща си, преживяхме случка, която никога няма да забравя. Късно вечерта се изкачихме нагоре по планината и намерихме място, където и двамата да седнем. Наблюдавайки нощното небе, бяхме обгърнати от най-блестящите звезди, които някога съм виждал. Седяхме дълго време, изброявайки поред и по име планетите и съзвездията.
Наблюдавайки вселената пред мен, се почувствах много малък и незначителен. Дори не можех да си представя колко много други планети има в космоса – „светове безкрай“, нали така? Какво представлявах аз в сравнение с това?
Попитах баща ми дали има и други форми на живот в космоса, чувствайки се напрегнат от тази своя мисъл. Той изглежда разгада моите мисли, защото просто ми отговори: „Ето какво знам аз. Небесният Отец има много творения, както можеш да видиш. Но измежду всички Свои творения, Той те обича лично.
Бог вижда всичко, което ти се случва в живота, и желае повече от всичко да участва. Той желае да ти дарява радост и да ти помага, за да се завърнеш да живееш отново с Него завинаги“.
Все още се чувствах незначителен под огромното нощно небе, но повярвах на свидетелството на баща ми. Аз съм от значение за Небесния Отец. И Той желае да участва в моя живот.
Спомням си какво ни учеше президент Дитер Ф. Ухтдорф, по това време втори съветник в Първото президентство: „Това е парадоксът на човека: сравнен с Бог, човекът е нищо; при все това за Бог ние сме всичко“1.
Подобно на звездното небе, Божиите творения са безкрайни – но безкрайна е и любовта Му към всяко от Неговите чеда. Към всеки от нас. Понякога се сещам за тази случка, когато седях безкрайно удивен в планината. Аз може и да съм нищо в сравнение с Бог, но Той не мисли по този начин. Аз съм Негов син и Той ме познава.
Авторът живее в щата Калифорния, САЩ