Стабилни основи

Намиране на радост в музикалната служба

млад мъж свири на пиано

Илюстрация от Емили Джоунс

Започнах да ходя на уроци по пиано, когато бях на седем години. Първоначално ми беше трудно да чета нотите и да внимавам по време на уроците. Просто не обичах да се упражнявам на пианото.

Тогава майка ми ме помоли да изсвиря „Когато се кръстя“ (Сборник детски песни, с. 53) на кръщението си. Това беше първият път, когато свирих в църквата. Бях нервен, но горд със себе си, когато го направих.

Скоро бях зает с училище и исках да се откажа да свиря на пиано, но родителите ми ме насърчиха да продължа да се уча. Казаха ми, че ако продължа да свиря, ще намирам радостта в това да служа на Господ.

Оттогава обичам да свиря на пиано. Започнах да свиря на събранието за причастие и бях официално призован като пианист на района, когато станах на 12. Бях толкова щастлив! Свирех в Неделното училище за деца и на конференциите и духовни послания акомпанирах на хора на района. Дори ме призоваха за пианист на кола и свирих по време на колови конференции.

Благодарен съм на родителните си, че ме насърчаваха да давам най-доброто от себе си. Винаги ще съм благодарен на Небесния Отец за таланта, който ми е дал. Знам, че ще имам възможността да използвам талантите си, когато служа на мисия, като ще имам и други възможности. Наистина намирам радост в службата на Господ.

Джайл С., Национален столичен регион, Филипините