Чаеното предизвикателство

Един зимен ден с приятелите ми Алис и Тревър се разхождахме из училищния двор, докато стигнахме до табела, на която пишеше: „Вече в наличност – чаши чай“. Развълнуван, Тревър предложи да ни купи по чаша чай. „Не, благодаря“ – отговорих.

Тревър ми предлагаше чаша чай всеки ден, но аз продължавах да отказвам. Накрая той ме попита защо не искам да пия от чая. Казах му за Словото на мъдростта, надявайки се да разбере. Но Тревър го обърна на голяма шега. Той се опита да ме накара да наруша Словото на мъдростта.

„Не е като да приемаш наркотици – каза той. – Чаша чай е безобидна!“

Следващата седмица той и приятелите му започнаха да ми се подиграват още повече. Опитах се да се справя със ситуацията, но не беше лесно.

След време те се почувстваха зле в резултат на действията си и спряха да ми се подиграват. Един ден моят учител ми каза: „Винаги си била пример за своята вяра и религия. Гордея се с теб“.

Аз също се гордея със себе си. Невинаги е лесно, но знам че ще бъда благославяна за отстояване на стандартите си.

Никол М., Уест Мидландс, Обединеното кралство