„Да се придържаме към истината“, За укрепването на младежите, юли 2023 г.
Да се придържаме към истината
Илюстрация от Бен Саймънсен
Когато за първи път видях сграда на Църквата, помислих, че е болница. Изглеждаше толкова чисто и тихо. Обикнах Евангелието на Исус Христос още в момента, когато започнах да посещавам църковните събрания.
Преподаваха ми сестрите мисионерки и реших да бъда кръстена. Това беше най-хубавият ден!
Научих за Евангелието от моя съседка, която е завърнала се мисионерка. Тя ми се обади една неделна сутрин и ме покани да отида на църква с нея и семейството ѝ. Отначало моята майка ми каза, че не може да отида, защото нямаме пари за билет за автобуса. Когато съобщих на съседката ми, тя ми отговори, че ще ме закара и майка ми позволи да отида.
Дори, когато крачим сами
След като бях кръстена, имах много проблеми с моите близки. Понякога те искаха да остана вкъщи в неделя, но вместо това аз избирах да отида на църква. През повечето време ми беше трудно да остана на заветната пътека.
Някои мои близки бяха против Църквата и ми казваха, че съм сгрешила да се присъединя към нея. Когато ми говореха така, се сещах за следните думи: „Знам, че Небесният Отец и Исус Христос са живи. Знам, че Църквата е истинна“. Тези мисли ми помагаха да се придържам към истината.
Нашите постъпки могат да влияят на другите
Когато не можех да разбера как се плаща десятък, мой съсед ми обясни. Сега, когато майка ми даде джобни пари, винаги плащам своя десятък. Благодарение на това, близките ми и аз получаваме благословии. Те даже започнаха да ми дават от своите пари, за да ги дарявам като десятък! Това бе изненада.
През повечето време ходя сама на църква, но понякога майка ми идва с мен. Майка ми реши да научи повече за Евангелието и откри, че то носи щастие, въпреки че все още не е кръстена.
Молитвата и вярата променят сърцата
Виждала съм Господната ръка в живота на моето семейство, когато съм се молила за тях и съм молила другите да се молят за тях в храма. Роднините ми започнаха да ме подкрепят повече и сега ме насърчават да ходя на църква и да бъда вярна на своята същност.
Дядо ми почина наскоро и въведох името му, докато работех по семейната си история. Попитах моя татко дали може да направя обредите за дядо в храма. Той ми отговори: „Ако това е правилно, действай“.
Истинска радост и щастие
Четенето на Писанията и знанието за Единението на Исус Христос ми носят радост, щастие, мир и утеха.
Знам, че чрез единителната жертва на Спасителя мога завинаги да бъда отново с моя Небесен Отец и със семейството си, ако един ден бъдем запечатани в храма.
Авторката е от Вануату и живее във Фиджи.