„Моя мир ви давам“
Малко преди да напусне учениците Си, Господ им обещава мир. Той дава същото обещание и на нас.
Скъпи мои сестри, тази вечер бяхме благословени от Божия Дух. Вдъхновените послания от силните сестри ръководителки и музиката укрепиха вярата ни и увеличиха желанието ни да спазваме свещените завети, които сме сключили с Небесния Отец. Почувствахме по-силна любов към Господ Исус Христос и благодарност за чудния дар на Неговата единителна жертва.
Моето послание тази вечер е просто. Всички ние почувствахме мир тази вечер. Всички бихме искали често да усещаме този мир вътре в нас, в семействата ни и с хората около нас. Малко преди да напусне учениците Си, Господ им обещава мир. Той дава същото обещание и на нас. Но Той казва, че ще ни даде мир, както Той дава, а не както светът дава. Той описва какъв е Неговият начин:
„А Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.
Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:26–27).
Синовете на Мосия имали нужда от този дар на мир, когато започнали своята мисия при ламанитите. С известно безпокойство, когато усещат величието на задачата си, те се молят за подкрепа. И „стана така, че Господ ги посети с Духа Си, като им каза: „Утешете се“. И те се утешиха“ (Алма 17:10, вж. също Алма 26:27).
Понякога, когато се сблъсквате с несигурност и задаващите се трудности, може да копнеете за мир. Синовете на Мосия научили урока, който Мороний научил от Господ. Този урок трябва да води всички ни: „И ако човеците дойдат при Мене, Аз ще им покажа тяхната слабост. Аз давам на човеците слабост, за да бъдат смирени; и Моята благодат е достатъчна за всички човеци, които се смиряват пред Мене; защото ако те се смирят пред Мене и повярват в Мене, тогава Аз ще сторя слабите им страни да станат силни“ (Етер 12:27).
Мороний казва, че като „чу(л) тези слова“, „(се) утеши(л)“ (Етер 12:29). Те могат да бъдат утеха за всички нас. Който не вижда слабостите си, не напредва. Осъзнаването на слабостите ви е благословия, тъй като ви помага да останете смирени и ви насочва към Спасителя. Духът не само ви утешава, но е също действащата сила, чрез която Единението извършва промяна в същността ви. Тогава слабите страни стават силни.
Понякога вярата ви ще бъде разклащана от Сатана; това се случва на всички ученици на Исус Христос. Защитата ви срещу тези атаки е да опазите спътничеството на Светия Дух. Духът ще говори мир на душата ви. Ще ви подтиква да продължавате с вяра. И ще ви припомня случаите, когато сте чувствали светлината и любовта на Исус Христос.
Това припомняне може да бъде един от най-ценните дарове, които Духът може да ви дава. Той „ще ви напомни всичко, което (Господ) ви (е) казал“ (Йоан 14:26). Споменът може да е отговор на молитва, получен свещенически обред, потвърждение на свидетелството ви или мига, когато сте виждали намесата на Бог в живота си. Вероятно някой ден, когато се нуждаете от сила, Духът ще ви припомни чувствата, които сте изпитвали през това събрание. Моля се да бъде така.
Духът често ми припомня за едно вечерно събрание за причастие, проведено преди много години в една метална барака в Инсбрук, Австрия. Тя се намираше под железопътните релси. Присъстваха само десетина души, седнали на дървени столове. Повечето бяха жени, някои по-млади, други по-възрастни. Видях сълзи на благодарност, докато се раздаваше причастието сред малката конгрегация. Усещах обичта на Спасителя към тези светии и те също можеха да я усетят. Но чудото, което си спомням най-ясно, е светлината, която сякаш изпълваше тази метална барака и чувството на мир, което носеше със себе си. Беше вечер и нямаше прозорци, но стаята бе осветена като от слънцето по пладне.
Светлината на Светия Дух беше ярка и в изобилие тази вечер. А прозорците, които пропускаха светлината, бяха смирените сърца на онези светии, дошли пред Господ да търсят опрощение за греховете си и да обещаят винаги да си спомнят за Него. Не беше трудно да си спомням за Него тогава, а споменът за това свещено преживяване направи по-лесно за мен да си спомням за Него и за Неговото Единение през последвалите години. През този ден обещанието в молитвата за причастие, че Духът ще бъде с нас, беше изпълнено и донесе усещане за светлина и мир.
Като вас съм благодарен за многото начини, по които Господ ме е посещавал с Утешителя Си, когато съм се нуждаел от мир. Но Небесният Отец е загрижен не само за утехата ни, но най-вече за напредъка ни нагоре. „Утешител“ е само един от начините, по които Светият Дух е описан в Писанията. Ето друг: „И сега, истина, истина, ти казвам, уповавай се на онзи Дух, който води към вършене на добро“ (У. и З. 11:12). Най-често, доброто, което ще ви насочва да вършите, ще включва да помогнете на някой друг да получи утеха от Бог.
В мъдростта Си, Господ ви е събрал в организации и класове в Неговата Църква. Направил го е, за да увеличава силата ви да вършите добро. В тези организации имате конкретни задачи да служите на другите заради Него. Например, ако сте млада жена, може да сте помолена от епископа ви или ръководителката ви в Младите жени да помогнете на друга млада жена, която е станала, както казваме понякога, „слабо активна“. Вероятно я познавате по-добре от епископа или от ръководителката в Младите жени. Вероятно знаете, че има проблеми у дома или в училище, или и на двете места. Вашите ръководители може да не знаят защо са се почувствали подтикнати да помолят вас да ѝ помогнете, но Господ знае и Той ръководи това дело чрез вдъхновението на Духа Си.
Успехът ви предполага чудото на промяната във вашето сърце и в това на младата жена, която сте изпратени да спасявате, а това изисква спътничеството на Светия Дух. Духът може да ви позволи да погледнете на слабо активната млада жена така, както я вижда Господ. Господ познава нейното и вашето сърце и знае какви възможности има сърцата да бъдат променяни. Може да посети и двете ви с Духа Си, за да вдъхнови смирение, прошка и обич.
Този Дух може да вдъхновява словата, делата и търпението, от които се нуждаете, за да поканите едно агне обратно в стадото. И може да докосва сърцата на стадото в този клас на Младите жени, за да обичат и приветстват изгубената овца така, че когато тя се завърне, да почувства, че е у дома.
Вашата сила да вършите добро като група Божии дъщери зависи до голяма степен от единството и обичта, които съществуват сред вас. Това е един друг дар на мир, който идва чрез Светия Дух.
Алма разбира това. Ето защо умолява народа си „да нямат раздори един с друг, но да гледат напред като един, имайки само една вяра и едно кръщение, със сърца, обвързани в единство и в любов един към друг“ (Мосия 18:21).
Необходимо е единство, за да можем да имаме Духа в нашите класове и семейства. Но вие, както и аз, знаем от опит, че е трудно да се поддържа такова любящо единство. Имаме нужда Светият Дух да е наш спътник, за да отваря очите ни и да смекчава нашите чувства.
Спомням си как веднъж седем- или осем-годишния ни син скачаше на леглото си толкова силно, че си мислех, че може да го счупи. Усетих изблик на раздразнение и бързо се впуснах да въдворя ред в къщи. Сграбчих сина ми за раменцата му и го вдигнах така, че очите ни да са на едно ниво.
Духът постави думи в ума ми. Изглеждаше тих глас, който обаче прониза сърцето ми. „Държиш чудесен човек.“ Нежно го върнах на леглото и се извиних.
Сега той е прекрасният човек, когото Светият Дух ми помогна да съзра преди 40 години. Вечно ще съм благодарен, че Господ ме избави от лошите ми чувства, като изпрати Светия Дух, за да ми помогне да видя едно Божие чедо така, както Той го вижда.
Ще постигаме единството, към което се стремим в семействата си и в Църквата, като позволяваме на Светия Дух да влияе на начина, по който гледаме един на друг и мислим един за друг. Духът вижда чрез чистата любов Христова. Чуйте словата, които Мормон използва, за да опише милосърдието. Помислете за моментите, когато сте го усещали:
„И милосърдието дълго търпи и е любезно, и не завижда, не се възгордява, не търси своето си, не се дразни лесно, не мисли зло и не се радва на беззаконието, а се радва на истината, понася всичко, вярва на всичко, надява се на всичко и устоява на всичко.
Затова, възлюбени мои братя (и аз добавям сестри), ако нямате милосърдие, вие сте нищо, защото милосърдието никога не свършва. Затова дръжте се за милосърдието, което е най-великото от всичко, защото всички неща трябва да свършат,
а милосърдието е чистата любов Христова и устоява навеки; и този, който бъде намерен да го притежава в последния ден, на него ще му бъде добре.
Ето защо, възлюбени мои братя (и сестри), молете се на Отца с цялото си сърце, за да може да бъдете изпълнени с тази любов, с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син Исус Христос; за да може да станете синовете (и дъщерите) Божии, та когато Той се яви, ние да бъдем подобни на Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е; за да имаме тази надежда и да може да бъдем очистени, тъкмо както Той е чист“ (Мороний 7:45–48).
Това е целта, която вашият Небесен Отец има за вас, скъпоценните Му дъщери. Може да ви изглежда като далечна цел, но от Негова гледна точка не сте толкова далеч. Така Той ви навестява с Духа Си, за да ви утешава, насърчава и вдъхновява да продължавате напред.
Оставям ви сигурното си свидетелство, че Отца ви познава – знае какви са нуждите ви; знае името ви, обича ви и чува вашите молитви. Неговият Възлюбен Син ви кани да дойдете при Него. И Те ви изпращат Светия Дух да ви помага в усилията ви да служите на околните заради Тях.
Благодарение на Единението на Исус Христос, постоянното спътничество на Светия Дух ще има освещаващо и пречистващо влияние върху духа ви. Тогава ще чувствате мира, който Спасителят обещава да дава на Своите ученици. С този мир ще чувствате светлата надежда и усещането за светлина и обич от Отца и Неговия Възлюбен син, който ръководи Своето царство на земята чрез откровенията към Своя жив пророк. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.