Пригответе пътя
Въпреки че са свързани с различни отговорности и власт, свещеничеството на Аарон и свещеничеството на Мелхиседек са неразделни партньори в делото на спасението.
Когато бях на 30 години, започнах работа в една търговска верига във Франция. Един ден директорът на фирмата, добър човек от друга вяра, ме повика в своя офис. Неговият въпрос ме учуди: „Току-що научих, че си свещеник в твоята църква. Това вярно ли е?“
Отвърнах: „Да, вярно е. Носител съм на свещеничеството“.
Видимо заинтригуван от моя отговор, той попита още: „Но учил ли си в духовна семинария?“
„Разбира се – отговорих, – между 14 и 18-годишна възраст изучавах уроците в Семинара почти всеки ден!“ Той едва не падна от стола си.
За мое голямо учудване, няколко седмици по-късно, той ме повика отново в своя офис, за да ми предложи длъжността изпълнителен директор на една от фирмите на веригата. Бях смаян и изразих своето притеснение за това, че съм твърде млад и неопитен, за да поема такава важна отговорност. С любезна усмивка, той каза: „Това може и да е вярно, но не е от значение. Запознат съм с твоите принципи и знам какво си научил в твоята църква. Имам нужда от теб“.
Той беше прав за това, което бях научил в Църквата. Последвалите години бяха изпълнени с предизвикателства и не знам дали бих имал какъвто и да било успех без опита, който натрупах, служейки в Църквата от времето, когато бях млад мъж.
Имах благословията да израсна в малък клон. Понеже имаше малко на брой членове, младежите бяха призовани да участват активно във всички дела на клона. Бях много зает и ми харесваше да се чувствам полезен. В неделите подготвях масата за причастие, служех в своя свещенически кворум и изпълнявах различни други призования. През седмицата често придружавах баща ми и други мъже, носители на свещеничеството, докато преподавахме на членовете като домашни учители, утешавахме болните и страдащите и помагахме на нуждаещите се. Никой изглежда не мислеше, че бях твърде млад да служа и дори да ръководя. За мен, всичко изглеждаше нормално и естествено.
Службата, която извършвах през младежките си години, ми помогна да изграждам своето свидетелство и укрепвам живота си в устоите на Евангелието. Бях заобиколен от добри и състрадателни мъже, които бяха отдадени на упражняването на свещеничеството, за да благославят живота на околните. Исках да бъда като тях. Служейки с тях, се научих, много повече отколкото осъзнавах по онова време, да бъда ръководител в Църквата, а също и в света.
Много млади мъже, които са носители на свещеничеството на Аарон, тази вечер присъстват, гледат или слушат това събрание. Като гледам присъстващите в залата, виждам, че много от вас седят до зрели мъже, вероятно вашите бащи, дядовци, по-големи братя или свещенически ръководители – всички те носители на свещеничеството на Мелхиседек. Те ви обичат и са дошли тук главно, за да бъдат с вас тази вечер.
Това събиране на поколенията дава чудесна представа за единството и братството, съществуващи между двeте Божии свещеничества. Въпреки че са свързани с различни отговорности и власт, свещеничеството на Аарон и свещеничеството на Мелхиседек са неразделни партньори в делото на спасението. Те вървят ръка за ръка и взаимно се нуждаят едно от друго.
Взаимоотношенията между Исус и Йоан Кръстител са съвършен модел на тясната връзка, която съществува между двете свещеничества. Би ли могъл изобщо някой да си представи Йоан Кръстител без Исус? Каква щеше да бъде мисията на Спасителя без подготвителната работа, извършена от Йоан?
На Йоан Кръстител се дава една от най-прекрасните мисии, съществували някога: „да подготви пътя на Господа“, да Го кръсти с вода и да подготви хората да Го приемат. Този праведен и свят човек, който е ръкоположен в по-низшето свещеничество, е добре запознат както с важността, така и с границите на своята отговорност и на своята власт.
Хората се тълпят около Йоан, за да го чуят и да бъдат кръстени от него. Хората го почитат и уважават, защото е Божий човек. Но когато Исус идва, Йоан смирено се подчинява на Онзи, Който е по-велик от него и заявява: „Аз кръщавам с вода. Но сред вас стои Един, … Който идва след мене, Който беше преди мене, на Когото аз не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му“.
Исус Христос, Единородният на Отца, Който е носител на по-висшето свещеничество, смирено признава властта на Йоан. Спасителят казва за него: „Между родените от жени не се е издигнал по-голям от Йоан Кръстител“.
Замислете се само какво ще се случва в нашите свещенически кворуми, ако отношенията между носителите на двете свещеничества се вдъхновяват от модела, установен от Исус и Йоан Кръстител. Мои млади братя от свещеничеството на Аарон, също като Йоан, вашата роля е да „подготв(яте) пътя“ за славната работа на свещеничеството на Мелхиседек. Вие вършите това по много различни начини. Вие отслужвате обредите на кръщението и причастието. Вие подготвяте хора за Господ, като преподавате Евангелието, като „посещава(те) домовете на всички членове“ и като „бди(те)… над църквата“. Вие помагате на бедните и на нуждаещите се, като събирате даренията от пост и участвате в поддръжката на сградите за събрания на Църквата и на другите материални ресурси. Вашата роля е важна, необходима и свещена.
Мои възрастни братя – дали сте бащи, епископи, съветници в Младите мъже или просто носители на свещеничеството на Мелхиседек – вие можете да следвате примера на Спасителя, като се обръщате към вашите братя, носители на по-низшето свещеничество и ги каните да работят с вас. В действителност, тази покана идва от Самия Господ. Той казва: „Затова вземайте със себе си онези, които са поставени в по-низшето свещеничество и ги изпращайте преди вас да правят уговорки и да подготвят пътя, и да изпълняват уговорки, които вие самите не можете да изпълните“.
Когато каните по-младите си братя „да подготвят пътя“, вие им помагате да разпознават и почитат свещената власт, която имат. Така им помагате да се подготвят по свой собствен начин за деня, в който ще получат и упражняват по-висшето свещеничество.
Позволете ми да споделя истинската история на Алекс – един скромен, спокоен и интелигентен млад свещеник. Една неделя, епископът на Алекс го забелязал да стои сам и тъжен в една класна стая. Младият мъж обяснил колко непосилно трудно е за него да идва на църква без баща си, който не бил член. След това той просълзено казал, че вероятно ще е по-добре за него, ако напусне Църквата.
С истинска тревога за този млад мъж, епископът веднага мобилизирал съвета на района да помогне на Алекс. Той имал простичък план: за да поддържат Алекс активен и да му помагат да развива истинско свидетелство за Евангелието, те трябвало да „го обградят с добри хора и да му възложат да върши важни неща“.
Братята свещеници и всичките членове на района бързо се събрали да помагат на Алекс, изразявайки своята обич и подкрепа. Ръководителят на групата на висшите свещеници, мъж с огромна вяра и любов, бил избран да бъде неговият колега домашен учител. Членовете на епископството го взели под крилото си и го направили техен най-близък сътрудник.
Епископът казал: „Ние поддържахме Алекс активно зает. Той разпределяше хората по техните места при сватби и погребения, присъстваше на освещаването на гробове, кръсти няколко нови члена, ръкополагаше млади мъже в сановете на свещеничеството на Аарон, преподаваше уроци на младежите, преподаваше заедно с мисионерите, отключваше сградата за конференции и я заключваше късно вечер след конференции. Той изпълняваше проекти за служба, придружаваше ме при посещения на възрастни членове в хосписи, изнасяше речи в събранието за причастие, раздаваше причастието на болни членове в болници или в техните домове и се превърна в един от шепата хора, на които изцяло можех да разчитам като епископ“.
Малко по малко, Алекс се променил. Неговата вяра в Господ нараснала. Той придобил увереност в себе си и в силата на свещеничеството, на което бил носител. Епископът заключил: „Алекс беше и винаги ще си остане една от най-големите ми благословии като епископ. Беше привилегия да общувам с него. Искрено вярвам, че няма млад мъж, който някога да е отивал на мисия по-подготвен от своето свещеническо служение“.
Скъпи мои епископи, вие имате свещеното призование да служите като президенти на Аароновото свещеничество и на кворума на свещениците, като част от вашето ръкополагане и отделяне като епископ на вашия район. Наясно съм с тежкото бреме, което носите, но вие трябва да превърнете изпълнението на своя дълг към тези млади мъже в един от най-големите си приоритети. Не бива да пренебрегвате или да делегирате ролята си в тази отговорност на други.
Каня ви да помислите за всеки от младите носители на свещеничеството на Аарон във вашия район. Нито един от тях не бива да се чувства отхвърлен или безполезен. Сещате ли се за млад мъж, на когото вие и другите братя свещеници бихте могли да помогнете? Поканете го да служи рамо до рамо с вас. Прекалено често, ние се опитваме да забавляваме нашите млади мъже и ги поставяме в ролята на странични наблюдатели, когато е най-благоприятното време за развиване на техните вяра и любов към Евангелието чрез отдадена служба в свещеничеството. Когато активно участват в делото на спасението, те ще бъдат свързвани с небесата и ще осъзнават своя божествен потенциал.
Аароновото свещеничество е нещо повече от просто една възрастова група, програма за обучение или дейности, или дори термин за обозначаване на младите мъже в Църквата. То представлява силата и властта да се участва във великото дело по спасяването на души – както душите на тези млади мъже, негови носители, така и душите на онези, на които те служат. Нека поставим Аароновото свещеничество на полагащото му се, специално място – място за служба, подготовка и постижения за всички млади мъже на Църквата.
Мои скъпи братя от свещеничеството на Мелхиседек, каня ви да укрепвате най-важната връзка, обединяваща двете свещеничества на Бог. Вдъхвайте сили на младежите от Аароновото свещеничество, за да подготвят пътя пред вас. Заявявайте им с увереност: „Нуждаем се от вас“. За вас млади носители на свещеничеството на Аарон, аз се моля, че докато служите с вашите по-големи братя, ще чувате гласа Господен да ви казва: „Благословен си ти, защото ще извършиш велики неща. Ето, ти беше изпратен тъкмо както Иоана, за да подготвиш пътя пред Мен“. В името на Исус Христос, амин.