Нашият Добър Пастир
Исус Христос, нашият Добър Пастир, Се радва да види как болните Му овце започват да оздравяват.
Получаваме представа за характера на Небесния Отец, когато осъзнаем изключителното състрадание, което Той изпитва към грешниците и вникнем как Той прави разлика между греха и грешниците. Тази представа ни помага да имаме „правилно (разбиране) за неговата личност, съвършенства и качества“ и е основа за упражняването на вяра в Него и Неговия Син, Исус Христос. Състраданието на Спасителя към нашите несъвършенства ни доближава към Него и ни мотивира в опитите ни да се покайваме и да Му подражаваме. Като ставаме по-подобни на Него, ние се научаваме да се отнасяме с другите така като Той се отнася, независимо от тяхната външност или поведение.
Ефектът от различаването между външността на човека и същността му заема централно място в романа Клетниците, от френския автор Виктор Юго. В началото на повествованието разказвачът представя монсеньор Мюриел, епископът на Дин, и обсъжда дилемата, пред която се изправя епископът. Трябва ли да посети един човек, който е изявен атеист и е презиран от обществеността поради миналото си поведение през Френската революция?
Разказвачът казва, че епископът естествено може да изпитва дълбока неприязън към мъжа. После разказвачът задава един прост въпрос: „Въпреки това, крастата по овцете трябва ли да накара пастира да се отдръпне?“ Отговаряйки вместо епископа, разказвачът дава отрицателен отговор и след това добавя хумористичния коментар: „Ама каква овца!“
В този откъс Юго сравнява човешкото „нечестие“ с кожна болест по овцете, a епископа с пастир, който не се отдръпва, когато някоя овца е болна. Епископът е състрадателен, а по-нататък в романа проявява подобно състрадание към един друг човек, главният герой в романа, един деградирал бивш затворник, Жан Валжан. Милостта и състраданието на епископа мотивират Жан Валжан да промени посоката на живота си.
Тъй като Бог използва в Писанията болестите като метафора за греха, разумно е да попитаме: „Как реагира Исус Христос, когато се изправя пред нашите метафорични болести – нашите грехове?“ В крайна сметка, Спасителят казва, че „не мо(же) да гледа на греха и с най-малка степен на позволение“; но как тогава може да гледа на нас, в цялото ни несъвършенство, без да се отдръпва от ужас и погнуса?
Отговорът е прост и ясен. Бидейки Добрият Пастир, Исус Христос гледа на болестите на овцете Си като на състояние, което се нуждае от лечение, грижи и състрадание. Този пастир, нашият Добър Пастир, Се радва да види как болните Му овце започват да оздравяват.
Спасителят предрича, че ще „пасе стадото Си като овчар“, „(ще) потърс(и) изгубената и ще докар(а) изгонената, ще превърж(е) ранената и ще подкреп(и) немощната“. Макар и отстъпилият от вярата Израил да е описан като покрит с греховни „струпеи и синини, и гноясали рани“, Спасителят насърчава, увещава и обещава изцеление.
Земното служение на Спасителя действително се характеризира с любов, състрадание и съчувствие. Той не върви презрително по прашните пътища на Галилея и Юдея, потръпвайки при гледката на грешници. Не ги отбягва с погнусен ужас. Напротив, Той яде на една трапеза с тях. Той помага и благославя, въздига и поучава, и замества страха и отчаянието с надежда и радост. Бидейки истински пастир, Той ни издирва и намира, за да ни предлага помощ и надежда. Разбирането на състраданието и любовта Му ни помага да упражняваме вяра в Него – да се покайваме и да бъдем изцелявани.
Евангелието на Йоан описва последствията от съчувствието на Спасителя към една грешница. Книжниците и фарисеите довеждат пред Спасителя една жена, хваната във прелюбодеяние. Обвинителите намекват, че трябва да бъде убита с камъни, съгласно Моисеевия закон. Исус, в отговор на настойчивите въпроси, накрая им казва: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея“.
Обвинителите се разотиват и „Исус остана сам с жената, която стоеше насред.
И когато се изправи, Исус ѝ каза: Жено, къде са онези? Никой ли не те осъди?
И тя отговори: Никой, Господи. Исус каза: И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече“.
Спасителят определено не извинява прелюбодеянието. Но и не заклеймява жената. Той я насърчава да промени живота си. Тя е мотивирана да се промени поради състраданието и милостта Му. Преводът на Джозеф Смит на Библията свидетелства за това, че тя в последствие става ученичка. „И жената прославяше Бог от този час и повярва в Неговото име“.
Макар и Бог да съчувства, не трябва погрешно да считаме, че Той приема и няма нищо против греха. Не е така. Спасителят дойде на земята да ни спаси от греховете ни и най-важното – Той не може да ни спаси в греховете ни. Умелият във въпросите Зиезрам се опитва веднъж да хване в капан Амулик, като запитва: „Ще спаси ли (идващият Месия) Своя народ в греховете му? И Амулик му отговори и му каза: Аз ти казвам, че Той не ще го направи, защото Му е невъзможно да се отрече от словото Си. … Той не може да ги спаси в греховете им“. Амулик изрича една основна истина, че за да бъдем спасени от греховете ни, трябва да спазваме „условията на покаянието“, което задейства силата на Изкупителя да спасява душите ни.
Състраданието, любовта и милостта на Спасителя ни привличат към Него. Чрез Неговото Единение вече не сме доволни от греховното си състояние. Бог е пределно ясен относно това кое е правилно и приемливо за Него и кое е неправилно и греховно. Това не е така, защото желае да има немислещи, послушни последователи. Не, нашият Небесен Отец желае чедата Му съзнателно и с готовност да избират да станат като Него и да се подготвят за вида живот, който Той води. По този начин чедата Му изпълняват божествената си съдба и стават наследници на всичко, което има Той. Затова църковните ръководители не могат да променят Божиите заповеди или учения противно на волята Му, за да бъдат удобни или популярни.
Обаче, в доживотния ни стремеж да следваме Исус Христос, Неговият пример за доброта към онези, които грешат, е особено показателен. Ние, които сме грешници, трябва, подобно на Спасителя, да помагаме на другите със състрадание и обич. Нашата роля също е да помагаме и благославяме, въздигаме и поучаваме, и заместваме страха и отчаянието с надежда и радост.
Спасителят заклеймява хората, които се отдръпват от другите, считайки ги за нечисти, и които егоистично съдят другите като по-грешни от себе си. Това е урокът, който Спасителят насочва към онези, които „уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите“. Той казва следната притча:
„Двама души се изкачиха в храма да се помолят, единият – фарисей, а другият – бирник.
Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци – грабители, неправедници и прелюбодейци, и особено не като този бирник.
Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.
А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника“.
Тогава Исус заключава: „Казвам ви, че този (бирникът) си отиде у дома оправдан, а не онзи (фарисеят); защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат“.
Посланието за нас е ясно – каещият се грешник се доближава повече до Бог, отколкото себичният човек, който заклеймява този грешник.
Човешката склонност към себичност и осъждане съществува и по времето на Алма. Когато хората „започнаха по-пълно да установяват църквата … хората на църквата започнаха да стават горделиви… (и) те се издигнаха в гордостта на очите си, … започ(наха) да бъдат високомерни един към друг и… започ(наха) да преследват онези, които не следват волята и желанието им“.
А именно това преследване е забранено: „Сега, съществуваше строг закон сред хората на църквата, че не трябва да има нито един човек, принадлежащ към църквата, който да се вдигне и да преследва онези, които не принадлежат към църквата, и че не трябва да имат преследване помежду си“. Светиите от последните дни спазват същия ръководен принцип. Не трябва да бъдем виновни в преследване на когото и да било в или извън Църквата.
Хората, които са били преследвани поради каквато и да е причина, знаят какво е несправедливост и тесногръдие. Като бях тийнейджър, живеещ в Европа през 60-те, чувствах, че постоянно ме обвиняват и тормозят заради това, че съм американец и член на Църквата. Някои от съучениците ми се отнасяха с мен все едно, че бях лично отговорен за непопулярни практики във външната политика на САЩ. Отнасяха се с мен и все едно религията ми бе обида за народите, в които живеех, защото бе различна от субсидираната от държавата религия. По-късно, в различни страни по света, съм виждал грозотата на предразсъдъците и дискриминацията, на които някои са подлагани поради тяхната раса или етнос.
Преследването може да приеме много форми: присмех, тормоз, отхвърляне и изолиране или омраза към другия. Трябва да се пазим от тесногръдието, което извисява грозния си глас към хората с различно мнение. Тесногръдието се проявява донякъде в нежеланието ни да предоставяме равна свобода на изразяване. Всички, включително религиозните хора, имат правото да изразяват мнението си на публично място. И никой няма правото да мрази другите, когато те изразяват тези мнения.
Църковната история предоставя достатъчно доказателства за това как към наши членове са проявявани омраза и тесногръдие. Колко тъжно би било, ако се отнасяме към другите така, както са се отнасяли към нас. Спасителят учи: „Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях“. За да изискваме уважение, трябва да сме уважителни. Освен това, искреното ни обръщане носи „кротост и смиреност на сърцето“, които канят „Светия Дух (и ни изпълват със) съвършена любов“, „нелицемерно братолюбие“ към другите.
Нашият Добър Пастир е непроменлив и отношението Му днес към греха и грешниците е същото, както и когато е ходил по земята. Той не се отдръпва от нас, защото грешим, дори и понякога вероятно да си мисли: „Ама каква овца!“ Той ни обича толкова много, че е предоставил начина, по който да се покайваме и да станем чисти, за да можем да се завърнем при Него и Небесния ни Отец. По този начин Исус Христос ни е дал и пример, който да следваме – да не изразяваме омраза към никой, а само уважение към всички.
Като Негови ученици, нека изцяло подражаваме на Неговата любов и се обичаме един друг толкова открито и изцяло, че никой да не се чувства изоставен, сам или безнадежден. Свидетелствам, че Исус Христос е нашият Добър Пастир, Който ни обича и е загрижен за нас. Той ни познава и е положил живота Си за Своите овце. Той живее и за нас и желае да Го познаваме, и да упражняваме вяра в Него. Обичам Го и Го обожавам, и съм изключително благодарен за Него. В името на Исус Христос, амин.