„Никога не се усещаше като работа“

Мариус Димитров Черпоков е кръстен на 20 май 1990 г., докато живее в Мюнхен, Германия. В края на 1991 г. Мариус се премества в Съединените щати, където от 1992 до 1995 г. изучава бизнес науки в Университета Бригъм Йънг. Завръща се у дома в България през лятото на 1995 г.

Катя Владимирова Георгиева израства в Българската православна религия. Тя е повлияна от баба си и дядо си, които са отдадени вярващи. Катя вярва в Бог и търси напътствия, чрез молитва. След преместването си в София, за да работи като медицинска сестра, а по-късно да изучава химия в един от софийските университети, тя често посещава катедралата Александър Невски, най‑голямата православна сграда за богослужения в България, където се моли и размишлява. Катя среща мисионерите през март 1993 г. и е кръстена на 9 май 1993 г.

В края на 1995 г. Мариус и Катя се срещат за първи път в една от църковните сгради в София. Разминавайки се в коридора на сградата, те се спират, за да се здрависат. В този момент Катя получава лично откровение. Тя получава усещането, че Бог ѝ показва, че Мариус е мъжът, който Той е избрал за нея. По-късно те стават приятели и дори служат заедно в Църквата от 1997 до 1998 г., Мариус като президент на един от софийските клонове, а Катя като президент на Обществото за взаимопомощ. Те сключват брак през януари 1999 г. и са запечатани в храма във Фрайберг, Германия.

Ранният им съвместен живот е свързан с изпитания и упорита работа. Мариус страда от постоянни здравословни проблеми. И двамата работят на пълен работен ден – Катя като медицинска сестра, а Мариус в банка, докато служат и в църковните си призования. Освен това Мариус се занимава с редакцията на преводите на български език на Книгата на Мормон и Учение и завети, както и превежда общата конференция. В края на 2000 г. на Мариус и Катя им се ражда син. От 2004 до 2007 г. Мариус и семейството му се преместват в Съединените щати, където Мариус учи в бизнес училището към Университета Бригъм Йънг. Когато Катя, Мариус и синът им се завръщат в България, те се установяват в град Пловдив.

По същото това време България се присъединява към Европейския съюз и много от членовете на Църквата напускат страната, заради икономически или образователни възможности. Голямото текучество на членове води до определени трудности в живота на Църквата в България, което увеличава тежестта върху загрижения Мариус, който служи в много отговорни ръководни призования, включително президент на окръг Пловдив България (разпуснат през 2011 г.), а по-късно и като президент на клон Пловдив. Докато служи в тези призования, Мариус непрестанно обучава нови ръководители и учители и попълва дупките, за да продължава Църквата да функционира. „Да, беше работа, но никога не се усещаше като работа – споделя Мариус, когато си спомня за тези трескави години. – Просто се наслаждавах да служа“.