ПРИЯТЕЛ НА ПРИЯТЕЛ
Евангелието ни прави щастливи
„Сега какво чуваме в Евангелието, което сме получили? Един глас на радост!” (У. и З. 128:19).
Аз израстнах на Таити. Майка ми и баща ми се присъединили към Църквата, когато съм бил дете, но аз не съм бил кръстен веднага. Когато бях на 11 г., една сряда следобед отидох в Неделното училище за деца. Ние седяхме на рогозка под едно мангово дърво, докато учителката от Неделното училище за деца ни разказваше историята за Първото видение. Докато тя говореше, сърцето ми силно заби. Имах силното усещане, че Първото видение на Джозеф Смит е било истина и че той е истински пророк. След това духовно изживяване казах на родителите си „Имах свидетелство и искам да бъда кръстен”.
От деня, в който бях кръстен, докато се дипломирах от средното училище, бях единствен член на Църквата в моето училище. Съучениците ми казваха „Ти не пушиш? Не пиеш? Ти не си мъж; ти си женчо!”
В края на учебната година, когато бях в 11 или 12 клас, някои от съучениците ми купиха алкохол за едно празненство. Те ме хванаха, задържаха ме на земята и се опитаха да налеят малко шампанско в устата ми. Не искаха да ме наранят, просто да се пошегуват с мен. За щастие успях да се измъкна. Никога не съжалявах, че съм спазил Словото на мъдростта. Оттогава някои от моите съученици починаха, но аз съм благодарен, че все още съм жив, здрав и се опитвам да служа на Господ.
Един мой съученик стана много богат, когато порастна. Веднъж той ми каза „Възхищавам ти се. Семейството ми има пари, но не е така щастливо като теб”. Почувствах го като комплимент към всички светии от последните дни. Той можа да види, че животът според Евангелието ни прави щастливи.
Служих като президент на мисия Фиджи Сува. Един ден на остров Кирибати вървях с двама старейшини, когато към нас се приближи един мъж. Той беше пиян. Исках да го отпратя, но той видя табелката с името ми и ме повика по име. „Президент Тефан, бих искал вие и мисионерите ви да дойдете на вечеря у дома ми”.
Помислих си „О-хо, той май не знае какво прави”. Обърнах се към старейшините и попитах „Как смятате? Бихте ли приели поканата?” Те казаха, че биха отишли. Почувствах се подтикнат да приема предложението му.
На другата вечер всички ние имахме хубава китайска вечеря – пиле, риба, други блюда, и юфка. Мисионерите бяха щастливи, защото това бе малка промяна на всекидневното им меню от риба и ориз. В края на вечерята благодарих на човека и казах „Сега аз имам един подарък, който бих искал да ви предложа. Бихте ли желали тези мисионери да ви учат на Евангелието на Исус Христос?”
Той каза, че не се интересува, но че мисионерите могат да учат жена му и 18-годишния му син. Три месеца по-късно 18-годишният син бе кръстен. Една година по-късно бе кръстена жената, а съпругът започна да ходи на църква. Той ме помоли за благословия, която да му помогне да спре да пуши и пие и бе в състояние да се откаже. Последният път, когато посетих това семейство, синът бе приет в Университет „Бригъм Йънг” – Хаваи с пълна стипендия и бе получил също призование за мисия в Хонг Конг.
Когато си спомням за преживяването си с това семейство, съм радостен, че не отпратих „пияният мъж”, а вместо това последвах подтика на Духа да приема поканата за вечеря, отворих устата си и го поканих да чуе Евангелието.
Каня вас, деца, да отворите устата си – канете своите приятели на църква и да учат за Евангелието. Никога не знаете какви чудеса могат да последват.