Послание на Първото Президентство, януари 2010 г.
Продължете напред още малко
Един от основните уроци на периода Къртлънд е следния – нашите духове имат нужда от постоянно подхранване. Необходимо е всеки ден да бъдем близо до Господ, за да можем да устоим на противопоставянето, пред което всички ще се изправим.
Това лято съпругата ми и аз заведохме внуците си в Къртлънд, Охайо. За нас това бе една специална и безценна възможност да прекараме известно време с тях, преди те да заминат на мисия.
По време на посещението ни там ние получихме по-добро разбиране относно житейските обстоятелства на Пророка Джозеф Смит и на живелите в Къртлънд светии. Този период от историята на Църквата е известен като време на тежки изпитания, но и на върховни благословии.
В Къртлънд Господ дава някои от най-забележителните небесни проявления и духовни дарове, които този свят някога е виждал. Шестдесет и пет раздела на Учение и Завети са получени в Къртлънд и околностите му – откровения, които дават светлина и ново познание по теми като Второто пришествие, грижата за нуждаещите се, плана на спасение, свещеническата власт, Словото на мъдростта, десятъка, храма и закона за посвещението1.
Това е период на несравним духовен растеж. През него Духът Божий наистина гори като огън. Тогава се явили Моисей, Илия и много други небесни същества, включително Нашият Небесен Отец и Неговият Син Исус Христос, Спасителят на света2.
Едно от многото откровения, които Джозеф получава в Къртлънд, е откровение, наречено от него “маслинов лист … откъснат от Дървото на Рая, Господното послание до нас за мир” (въведение към У. и З. 88). Това изключително откровение включва небесната покана, “Приближете се до Мен и Аз ще се приближа до вас; търсете Ме усърдно и ще ме намерите” (У. и З. 88:63). Когато светиите в Къртлънд се приближават до Господ, Той наистина се приближава до тях, изливайки небесните благословии върху главите на верните.
Едно духовно излияние
Може би кулминацията на тези духовни проявления се случва по време на освещаването на храма Къртлънд на 27 март 1836 г. Един от присъстващите е 28 годишния Уилям Дрейпър, който описва този ден като “денят на Петдесетница”. Той пише: “Толкова силно се изля Духа Господен, че нито писалката ми може да опише станалото, нито езика да го изкаже. Но тук ще кажа, че Духът се изля и бе почувстван като внезапен силен вятър и изпълни Дома, че мнозина от присъстващите говориха на езици и имаха видения, и видяха ангели, и пророкуваха, и се възрадваха заедно по начин, непознат за това поколение”3.
Тези духовни проявления не стават достояние единствено на хората в храма, а “живеещите наоколо дотичали пред храма (след като чули необикновен звук, идещ отвътре, и видели ярка светлина като огнен стълб да се спуска над храма) и били учудени от случващото се”4.
Лоренцо Сноу (1814–1901), който по-късно става президент на Църквата, живее в Къртлънд през този изпълнен с благословии период. Той прави следното наблюдение, “Човек би си представил, че след тези чудни проявления не може да има изкушение, което да пребори светиите”5.
Но, разбира се, изключителните духовни преживявания не ни освобождават от противопоставяне и изпитания. Само няколко месеца след освещаването на храма САЩ са разтърсени от всеобща икономическа криза, която дълбоко се усеща в Къртлънд. Фалират банки, като мнозина изпадат във финансови трудности. И още по-лошо, мнозина от светиите, които имигрират в Къртлънд, пристигат със съвсем малко лични притежания и нямат представа какво ще правят след пристигането си, нито с какво ще преживяват.
Не след дълго се развихря преследване и се организират шайки срещу светиите. Членове на Църквата – дори хора най-близки на Пророка, много от които присъствали на освещаването на храма – отстъпили от вярата и обявили Джозеф за провалил се пророк.
Докато минавах покрай храма Къртлънд със своята съпруга и внуци, аз размишлявах колко трагично е, че някои хора не могли да останат верни след получените от тях духовни проявления. Колко е тъжно, че те не могли да устоят на присмеха и критиката на невярващите. Колко е тъжно, че когато се изправили пред финансови изпитания или други проблеми, те не могли да потърсят сила от преживяното и да останат верни. Колко е жалко, че те някак забравили за чудните духовни проявления, които видели при освещаването на храма.
Уроците
Какво можем да научим от този забележителен период в историята на Църквата?
Един от големите и основни уроци на периода Къртлънд е следния – нашите духове имат нужда от постоянно подхранване. Както учи президент Харолд Б. Лий (1899–1973): “Свидетелството не е нещо, което имате днес и ще запазите завинаги. Свидетелството е нещо, което или ще се развие и израсте до яркостта на сигурността, или ще се смали до нищо; всичко зависи от начина, по който подходим към него. Казвам ви, свидетелството, което ден след ден преоткриваме, е нещото, което ни спасява от капаните на противника”6. Необходимо е всеки ден да бъдем близо до Господ, за да можем да устоим на противопоставянето, пред което трябва да се изправим всички.
В известен смисъл светът днес се намира в положение, подобно на това в Къртлънд през 30-те години на ХІХ век. Ние също живеем във времена на финансови трудности. Има хора, които преследват Църквата и нейните членове и им се надсмиват. Личните и общите изпитания понякога може да изглеждат непреодолими.
И точно сега, повече от всякога, имаме нужда да се приближаваме до Господ. Когато правим това, ние ще разберем какво означава Господ да се приближава до нас. Когато Го търсим все по-усърдно, ние със сигурност ще Го открием. Ние ясно ще видим, че Господ не изоставя Своята Църква, нито Своите верни светии. Ще ни бъде дадено разбиране и ще видим как Той разкрива небесните отвори и ни облива с повече от Неговата светлина. Ще намерим духовна сила да преживеем дори най-тъмната нощ.
Макар някои от светиите в Къртлънд забравили духовните си преживявания, повечето от тях не допуснали това да стане. Мнозинството, включително Уилям Дрейпър, се хванали здраво за духовното знание, което Бог им дал, и продължили да следва Пророка. По пътя те преминали през по-горчиви изпитания, но също и по-сладък духовен растеж, докато устоялите накрая били “приети в … състояние на нескончаемо щастие” (Мосия 2:41).
Можете да продължите напред
Ако някога бъдете изкушени да се обезсърчите и да изгубите вярата си, спомнете си за онези верни светии, които останали верни в Къртлънд. Продължете напред още малко. Можете да го направите! Вие сте едно специално поколение. Били сте подготвени и запазени да живеете в този важен период от съществуването на нашата красива планета земя. Вие имате небесен произход и затова разполагате с всички необходими таланти да превърнете живота си в един вечен успех.
Господ ви е благословил със свидетелство за истината. Чувствали сте Неговото влияние и сте били свидетели на Неговата сила. И ако продължите да Го търсите, Той ще продължи да ви дава свещени преживявания. С тези и други духовни дарове вие ще можете не само да промените своя живот към по-добро, но също и да благословите с вашата добрина своите домове, райони или клонове, общности, градове и държави.
Понякога това може да изглежда непостижимо, но все пак продължете напред още малко, защото “око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това, (което) е приготвил Бог за тия, които Го любят” и Го очакват (1 Коринтяните 2:9; вж. и У. и З. 76:10; 133:45).
Давам свидетелство за истинността на възстановеното Евангелие на Исус Христос и на тази Негова Църква. Свидетелствам с цялото си сърце и душа, че Бог е жив, че Исус Христос е Неговия Син и Той че стои начело на тази велика Църква. Отново имаме на земята един жив пророк, тъкмо президент Томас С. Монсън.
Нека завинаги помним урока даден ни в Къртлънд и продължим напред още малко – дори когато всичко ни изглежда мрачно. Знайте и помнете следното: Господ ви обича. Той не ви е изоставил. И винаги ще подкрепя онези, които “устоят с вяра до края” (У. и З. 20:25).
© 2009 г. на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/09. Одобрено за превод: 6/09. Превод на First Presidency Message, January 2010. Bulgarian. 09361 112