Послание на Първото Президентство, юли 2010 г.
Верни приятели
Един от начините, по които Спасителят може да ни почете, е да ни нарече „приятели”. Ние знаем, че по един съвършен начин Той обича всички деца на Своя Небесен Отец. При все това за хората, които са били верни в службата си към Него, Той е запазил това специално обръщение. Помните думите в раздел 84 на Учение и Завети: „И отново ви казвам, приятели Мои, защото отсега насетне ще ви наричам приятели, целесъобразно е да ви дам тази заповед вие да станете тъкмо като приятелите Ми в дните, когато Аз бях с тях, пътувайки да проповядвам Евангелието с Моята сила” (У. и З. 84:77).
Ние ставаме Негови приятели, като служим на другите в Негово име. Той е съвършен пример за това какъв приятел следва да станем. Той желае единствено най-доброто за децата на Своя Небесен Отец. Тяхното щастие е Негово щастие. Той чувства тяхната тъга като Негова собствена, защото е платил цената за всички техни грехове, взел е върху Си всички техни слабости, понесъл е техните предизвикателства и е изпитал всички техни копнежи. Подбудите Му са чисти. Той не търси признание за Себе Си, а да отдаде цялата почит на Своя Небесен Отец. Съвършеният приятел, Исус Христос, е напълно всеотдаен в ощастливяването на други хора.
Всички ние, който сме сключили кръщелния завет, сме обещали да следваме Неговия пример да носим един другиму тегобите си, така както би направил Той (вж. Мосия 18:8).
През следващите няколко дни ще имате много възможности да бъдете приятели в Негово име. Може да се случи, докато се разхождате по някой прашен път. Може да се случи, докато сядате във влака. Може да се случи, докато търсите място да седнете в църковно събрание. Ако гледате внимателно, ще видите как някой носи тежко бреме. Може да бъде бреме на тъга, самота или обида. Ще можете да го видите единствено ако сте се молили Духа да ви даде способността да надниквате в сърцата и сте обещали да укрепвате отпуснатите ръце.
Отговорът на вашата молитва може да бъде образа на стар приятел, който не сте виждали от години, но чиито нужди изведнъж изплуват в ума и сърцето ви, сякаш са ваши собствени. Това ми се е случвало няколко пъти. Стари приятели са се свързвали с мен, преодолявайки голямото разстояние и изминалите години, за да предложат подкрепа, когато единствено Бог може да им е казвал за моето бреме.
Живите Божии пророци са ни молели да бъдем верни приятели на хората, които идват в Църквата като обърнати във вярата, и да излезем да спасим онези, които са се отклонили. Ние можем да го направим и ще го направим, ако винаги помним Спасителя. Когато протягаме ръка, за да подкрепим и да вдигнем нечие бреме, Той протяга ръка заедно с нас. Той ще ни отведе до нуждаещите се. Той ще ни благослови да почувстваме онова, което те чувстват. Когато постоянстваме в усилията си да им служим, ние във все по-голяма степен ще получаваме дара да чувстваме Неговата обич към тях. Това ще ни даде смелост и сила с вярност отново и отново да подаваме ръка.
И във времето и цялата вечност ние ще чувстваме радостта да бъдем приветствани в компанията на Неговите верни приятели. Моля се това да бъде благословия както за всички нас, така и за хората, на които служим.
© 2010 г. на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/09. Одобрено за превод: 6/09. Превод на First Presidency Message, July 2010. Bulgarian. 09367 112