Послание за обучение при посещение, декември 2010 г.
Нашата отговорност да участваме в храмовата работа и работата по семейна история
Изучете този материал и ако е уместно, го обсъдете с посетените от вас сестри. Използвайте въпросите, за да помогнете в укрепването на сестрите и за да превърнете Обществото за взаимопомощ в активна част от собствения си живот.
Вяра • Семейство • Помощ
През вековете много хора са починали без знание за Евангелието. Някои от тези хора са ваши близки и далечни роднини. Те очакват от вас да свършите нужното издирване, за да свържете семействата си заедно и да извършите спасителните обреди за тях.
Много от храмовете по света не са достатъчно ангажирани. Господ е обещал сърцата ви да бъдат обърнати към вашите бащи, та земята да не бъде напълно опустошена при Неговото пришествие (вж. У. и З. 2:2–3).
Има и лични благословии, които получавате в резултат на участието в храмовата работа и работата по семейна история. Една от тях е радостта, че ще чувствате как служите на вашите предци. Друга е, че можете да отговорите на условията за храмова препоръка, която показва, че сте достоен пред Господ. Онези от вас, които не са достойни днес за привилегията да носят препоръка, трябва да работят със своя епископ или президент на клон, за да отговорят на изискванията колкото е възможно по-скоро. Моля, не оставайте без този жизнено важен документ. Свидетелствам, че Единението е действително и че греховете след подходящо покаяние могат да бъдат опростени.
Като участваме в храмовата работа и работата по семейна история, ние със сигурност трябва да имаме Духа с нас да ни утешава в предизвикателствата и да ни води във всичките важни решения, които вземаме. Храмовата работа и работата по семейна история е част от нашата работа за осигуряване на помощ или служба на нашите предци.
От нашата история
“Пророкът Джозеф Смит казва, “Най-голямата отговорност, която Бог ни е възложил в този свят, е да търсим нашите мъртви” (History of the Church, 6:313). От началото сестрите от Обществото за взаимопомощ са подкрепяли тази велика работа. През 1842 г. в Наву желанието на Сара М. Кимбъл да помогне на строителите на храма подтикнало една група сестри да се организират, така че да могат да служат по-ефективно. Като започнали да се събират, Пророкът … организирал първото Общество за взаимопомощ по модела на свещеничеството. Оттогава насам, сестрите от Общество за взаимопомощ помагали за напредване на работата на храмът в Наву. …
През 1855 г., осем години след като светиите за пръв път пристигнали в Юта, бил изграден Домът за надаряване. Илайза Р. Сноу, която била един от първите членове на първото Общество за взаимопомощ и запазила архивите на тази организация, била призована от президент Бригъм Йънг през 1866 г. да бъде обща президентка на Обществото за взаимопомощ. Тя и други сестри били верни работници в Дома за надаряване. После, като били завършени храмовете в Сейнт Джордж, Логан и Манти, тези сестри пътували до всеки храм, така че да могат да работят за мъртвите там.”1
© 2010 на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/09. Одобрено за превод: 6/09. Превод на Visiting Teaching Message, December 2010. Bulgarian. 09372 112
Какво мога да направя?
-
Как мога да помогна на моите сестри в търсенето на предците им и да изпълня храмовите обреди за тях? Помислете над условията на всяка сестра, докато размишлявате как да посрещнете техните нужди. Можете да обсъдите, че работата по семейна история често подсилва нови, завърнали се и слабо активни членове.
-
Кога храмовата работа и работата по семейна история ме е утешавала в моите предизвикателства или ме е насочвала при вземането на важни решения?
За повече информация посетете www.reliefsociety.lds.org.