Огън, който гори в мен
В деня, в който Едуардо се научил да чете, той получил свидетелство за Книгата на Мормон и нейната сила.
“Моят дядо казваше, “Ако искаш да станеш някой, трябва да се научиш да четеш” казва Едуардо Контрерас. “Дядо ми беше прав”.
За Едуардо обаче, пътят към грамотността се оказал дълъг. Едно от петте деца на овдовяла майка в град Кордоба, Аржентина, на шест години той напуснал училище и започнал да работи, за да помага в издръжката на своето семейство.
“Бяхме много бедни”, си спомня той. За да могат да вържат двата края, Едуардо лъскал обувки, правил тухли, вадил картофи, продавал вестници и се заемал в други разнообразни задачи, докато като млад мъж си намерил работа в кметството на града.
С годините Едуардо се оженил и създал свое собствено семейство. Когато повечето от децата му пораснали и напуснали дома, той все още не можел да чете и нямало надежди някога да се научи. Един ден това се променило, когато той изгонил няколко момчета, които закачали двама мисионера на Църквата пред неговия дом. Той поканил мисионерите да влязат и не след дълго той и неговата съпруга, Мария, започнали да слушат беседите.
“Беше ми трудно да ги разбирам, защото говореха малко испански”, си спомня Едуардо, “но ми показаха брошура с картини на Спасителя и Пророка Джозеф Смит в свещената горичка. Картините бяха прекрасни, както и нещата, на които ни учиха”.
Скоро тези мисионери били сменени от други, за единия от които испанският език бил роден. Едуардо и Мария, които били изгубили малката си дъщеря няколко години по-рано, се впечатлили от църковния филм Families Are Forever (Семейство завинаги). Заедно с най-малкия си син Освалдо те скоро били кръстени.
Когато Едуардо се кръстил през 1987 г., той почувствал желанието да укрепи своето свидетелство, като чете Книгата на Мормон. “Как да се науча да чета?”, попитал той съпругата си. Мария му казала да гледа буквите, да ги обедини в ума си, да се опита да произнесе думата, след което да се опита да чете на глас. С търпение, уверила го тя, накрая той щял да се научи да чете.
Едуардо, тогава на 45 години, знаел как се произнасят много от буквите, но не бил опитвал да чете, откакто престанал да ходи на училище почти четири десетилетия по-рано.
Почувствах един огън
С молитва в сърцето, един горещ летен ден Едуардо седнал на сянка в задния си двор. “Там”, казва той, “бях решен да опитам”.
Мария споделя, че нямало как да си представи случилото се след това. Тя работела в кухнята и могла да чува опитите на Едуардо да чете на глас букви и думи. “Изведнъж го чух да говори бързо”, казва тя. “Вслушах се и осъзнах, че той четеше – без да се запъва. Беше изминал по-малко от половин час, а той четеше!”
Едуардо бил толкова погълнат от своя опит да чете, че не осъзнавал, че го прави. Но си спомня, че при четенето “Почувствах как в мен гори огън”. Изплашен и изненадан, Едуардо извикал на жена си, “Мами, какво става с мен?”
“Това е Духът Господен”, отговорила Мария. “Ти четеш гладко!”
Спомняйки си за преживяното, Мария казва, “Това беше нещо, което никога на можем да отречем”.
Едуардо добавя, “В деня, в който се научих да чета, получих свидетелство за Книгата на Мормон и нейната сила”.
От онзи ден Едуардо започнал да става в 4 сутринта, за да чете Книгата на Мормон преди да тръгне за работа. След това прочел Учение и Завети, след това Библията. Сега домът на семейство Контрерас се украсява от библиотека, като преди 1987 г. там могли да се намерят малко книги.
С нарастването на знанието на Едуардо и Мария, израствали и техните свидетелства. Когато техния син Освалдо починал след автомобилна катастрофа през 2001 г., техните свидетелства – заедно с въздействащи духовни преживявания, докато се молели в храма Буенос Айрес Аржентина, където били запечатани за Освалдо – им помогнали да приемат загубата.
“Вероятно други родители щяха да полудеят”, казва Едуардо, “но ние чувствахме едно спокойствие, което ни казваше, “Синът ви е добре”. Разбира се, че плакахме. Той беше добър син, и ни липсва. Но ние бяхме запечатани в храма и знаем къде се намира сега”.
Светлината на грамотността
Благодарение на подкрепата на член на неговия район, Едуардо също се научил да пише. “Преди”, казва той, “не можех дори да напиша името си”.
В светлината на грамотността, Едуардо осъзнал колко верни са думите на неговия дядо.
“Ние сме тук на земята, за да можем всеки ден да се развиваме по малко”, казва той. Понеже се научил да чете и пише, добавя той, неговите деца и внуци могат да видят, че никога не е твърде късно да се учим, да ставаме по-добри и да се превръщаме в това, което Бог желае да бъдем. “Понеже мога да чета, аз научавам нещо ново всеки ден”, казва той.
Днес брат Контрерас може да прочете всичко, което пожелае, включително вестниците, които някога продавал като неграмотно дете. Писанията си остават неговите любими книги, особено Книгата на Мормон. Прочел я е отначало докрай осем пъти.
“За мен Книгата на Мормон бе врата”, казва той, все още благодарен за начина, по който грамотността и Евангелието променили живота му. “Книгата на Мормон бе всичко за мен. Тя е всичко за мен. Чувствам Духа всеки път, когато я отворя, за да чета”.
За Едуардо Контрерас, на снимката по-горе със своята съпруга Мария, Книгата на Мормон се оказала врата към грамотността. “Чувствам Духа всеки път, когато я отворя, за да чета”, казва той.
Снимка Майкъл Р. Морис