Книгата на Мормон ключовият камък на нашата религия
Езра Тафт Бенсън става 13-ти президент на Църквата на 10 ноември 1985 г. Той става известен със непоклатимото си свидетелство за силата на Книгата на Мормон и значението, което придава на всекидневното изучаване на Писанията, мисионерската работа и преподаването на Евангелието. Тази година отбелязва 25-годишнината от тази реч, произнесена на обща конференция през октомври 1986 г.
Мои обични братя и сестри, днес бих искал да говоря за един от най-важните дарове, предоставени на човечеството в тези времена. Дарът, който имам предвид, е по-важен от всичките изобретения, произлезли от индустриалната и технологичната революции. Това е дар с по-голяма стойност дори от всичките прекрасни постижения на съвременната медицина. Той е по-ценен за човечеството от постиженията във въздухоплаването и космическите пътувания. Говоря за дара на Книгата на Мормон, даден на човечеството преди 156 години.
Този дар бил подготвен от ръката Господна за период от над хиляда години, след което бил скрит от Него, така че да може да бъде запазен в своята чистота за нашето поколение. Може би няма нещо, което по-ясно да свидетелства за важността на този съвременен том с Писания от думите на Самия Господ за него.
Със Собствената Си уста е дал свидетелство (1) че е истинен (У. и З. 17:6), (2) че съдържа Неговото слово (У. и З. 19:26), (3) че е преведен със сила свише (У. и З. 20:8), (4) че съдържа пълнотата на Евангелието на Исус Христос (У. и З. 20:9; 42:12), (5) че е даден чрез вдъхновение и е потвърден чрез служението на ангели (У. и З. 20:10), (6) че доказва, че Светите писания са истинни (У. и З. 20:11), и (7) че онези, който го приемат с вяра, ще получат вечен живот (У. и З. 20:14).
Второ силно свидетелство за важността на Книгата на Мормон е да се обърне внимание къде Господ поставя нейното появяване в графика на разгръщащото се Възстановяване. Единственото нещо, което я предхожда, е Първото видение. При това изумително видение Пророкът Джозеф Смит научава за истинската природа на Бог и че Той имал да му възложи едно дело. Следва появата на Книгата на Мормон.
Помислете какво означава това. Появата на Книгата на Мормон предшества възстановяването на Евангелието. Тя била публикувана само няколко дни преди организирането на Църквата. На светиите им била дадена за четене Книгата на Мормон преди да получат откровенията, описващи такива велики учения като трите царства на слава, селестиалния брак или работата за мъртвите. Дошла преди свещеническите кворуми и организацията на Църквата. Това не ни ли говори нещо за начина, по който Господ гледа на това свято дело?
Когато веднъж осъзнаем какво е отношението на Господ към тази книга, не трябва да се изненадваме, когато ни предупреждава за това как се отнасяме към нея. След като отбелязва, че онези, които приемат Книгата на Мормон с вяра и вършат праведност, ще получат венеца на вечния живот (вж. У. и З. 20:14), Господ продължава със следното предупреждение: “Но онези, които вкоравят сърцата си и (я) отхвърлят, (тя) ще се обърне в осъждане за самите тях” (У. и З. 20:15).
През 1829 г. Господ предупреждава светиите да не се отнасят лекомислено към свещени неща (вж. У. и З. 6:12). Със сигурност Книгата на Мормон е нещо свещено, но въпреки това мнозина се отнасят лекомислено към нея, тоест не я вземат на сериозно, отнасят се с нея сякаш тя не е от значение.
През 1832 г., когато някои от ранните мисионери се завърнали от мисия, Господ ги порицал за това, че се отнасяли несериозно към Книгата на Мормон. В резултат на това отношение, Той казва, че умовете им се помрачили. Несериозното отношение към тази свята книга не само довело до загуба на светлина от тях самите, но също довело цялата Църква под осъждане, дори всички чеда Сионови. След това Господ казва, “И те ще останат под това осъждане докато не се покаят и не си спомнят новия завет, тъкмо Книгата на Мормон” (У. и З. 84:54–57).
Дали фактът, че разполагаме с Книгата на Мормон вече повече от век и половина, я прави нещо по-маловажно за нас днес? Дали помним новия завет, тъкмо Книгата на Мормон? В Библията имаме Стар завет и Нов завет. Думата завет идва от гръцка дума, която може да бъде преведена и като свидетелство. Това ли има предвид Господ, когато нарича Книгата на Мормон “нов завет”? Тя наистина е още един завет или свидетелство за Исус. Това е една от причините, поради които неотдавна добавихме думите “Още едно свидетелство за Исус Христос” към заглавието на Книгата на Мормон.
Ако ранните светии били порицавани, че се отнасяли несериозно към Книгата на Мормон, ние, ако вършим същото, не попадаме ли под същото осъждане? Сам Господ дава свидетелство, че тя е от вечно значение. Възможно ли е малък брой от нас да довеждат цялата Църква под осъждане, защото се отнасяме лекомислено към свещени неща? Какво ще кажем, когато бъдем съдени и застанем пред Него и Той ни погледне с проницателния Си поглед и се окажем сред хората, забравили новия завет?
Имат три основателни причини светиите от последните дни да превърнат изучаването на Книгата на Мормон в цел за цял живот.
Първата е, че Книгата на Мормон е ключовия камък на нашата религия. Това са думи на Пророка Джозеф Смит. Той свидетелства, че “Книгата на Мормон е най-вярната от всички книги на земята, че тя е ключовият камък на религията ни”1. Ключовият камък заема централното място в една арка. Той държи останалите камъни на местата им и ако бъде отстранен, арката ще падне.
Има три начина, по които Книгата на Мормон е ключов камък на нашата религия. Тя е ключов камък на свидетелството ни за Христос. Тя е ключов камък на нашето учение. Тя е ключов камък на свидетелството.
Книгата на Мормон е ключовият камък в свидетелството ни за Исус Христос, като Той Самият е крайъгълен камък на всичко, което правим. Тя свидетелства за реалното Му съществуване със сила и яснота. За разлика от Библията, минала през поколения преписвачи, преводачи и безчестни църковници, които променяли текста, Книгата на Мормон иде от автора до читателя само чрез една вдъхновена стъпка на превод. Поради това нейното свидетелство за Учителя е ясно, чисто и пълно със сила. Но тя постига дори още повече. Много от християнския свят днес отхвърля божествеността на Спасителя. Те поставят под въпрос Неговото чудотворно раждане, съвършения Му живот и реалността на славното Му възкресение. Книгата на Мормон учи с ясен и безпогрешен език за истинността на всичко това. Тя дава също най-пълното обяснение на учението за Единението. Наистина, тази боговдъхновена книга е ключовият камък в даване на свидетелство на света, че Исус е Христос2.
Книгата на Мормон е също ключовият камък в нашето учение за Възкресението. Както бе споменато преди, Сам Господ заявява, че Книгата на Мормон съдържа “пълнотата на Евангелието на Исуса Христа” (У. и З. 20:9). Това не означава, че съдържа всяко наставление, всяко учение, откривано някога. По-скоро означава, че в Книгата на Мормон ще открием пълнотата на онези учения, нужни за нашето спасение. И те са преподавани ясно и просто, за да може дори децата да научат пътищата на спасение и възвисяване. Книгата на Мормон предлага толкова много от това, което разширява разбирането ни за ученията за спасението. Без нея много от онова, което е проповядвано в други Писания, не би било толкова ясно и ценно.
Накрая, Книгата на Мормон е ключов камък на нашето свидетелство. Точно както арката ще падне, ако ключовият камък бъде отстранен, така и всичко в Църквата ще устои или ще падне с истинността за Книгата на Мормон. Враговете на Църквата знаят това много добре. Ето защо те полагат толкова усилия в опитите си да опровергават Книгата на Мормон, защото ако тя бъде дискредитирана, същото става с Пророка Джозеф Смит. А така също и с твърденията ни за ключовете на свещеничество, откровението и възстановената Църква. Но по същият начин, ако Книгата на Мормон е истинна – а милиони досега са свидетелствали, че са получили свидетелство от Духа, че тя е истинна – тогава човек трябва да приеме твърденията на Възстановяването и всичко свързано с него.
Да, мои обични братя и сестри, Книгата на Мормон е ключовият камък на нашата религия – ключовия камък на нашето свидетелство, ключовия камък на нашето учение и ключовия камък на нашето свидетелство за нашия Господ и Спасител.
Втората основателна причина, поради която трябва да превърнем Книгата на Мормон във фокус на нашето изучаване, е че тя е написана за нас днес. Нито нефитите, нито ламанитите някога са разполагали с тази книга в древността. Тя е предназначена за нас. Мормон я написал в залеза на цивилизацията на нефитите. Според вдъхновението на Бог, Който вижда нещата от началото, той съкратил летописи, водени векове наред, избирайки разказите, речите и събитията, които да ни бъдат от най-голяма полза.
Всеки от основните автори на Книгата на Мормон свидетелства, че я пише за бъдещите поколения. Нефи казва: “Господ Бог ми е обещал, че нещата, които пиша ще бъдат съхранени и запазени, и предадени на моето потомство от поколение на поколение” (2 Нефи 25:21). Неговият брат Яков, който го наследява, пише подобни думи: “Защото (Нефи) каза, че историята на неговия народ трябва да бъде издълбана върху други негови плочи и че трябва да запазя тези плочи и да ги предам на моето потомство, от поколение на поколение” (Яков 1:3). Както Енос, така и Яром казват, че те пишат не за своя народ, а за бъдещи поколения (вж. Енос 1:15–16; Яром 1:2).
Сам Мормон казва, “да, аз ви говоря на вас, остатъка от дома Израилев” (Мормон 7:1). А Мороний, последният от вдъхновените писатели, дори видял нашия ден и време. “Ето,” казва той, “Господ ми показа велики и чудни неща относно онова, което трябва скоро да стане в него ден, когато тези неща се появят между вас.
Ето, аз ви говоря като че ли сте тук, обаче вие не сте. Но ето, Исус Христос ви показа на мен и аз познавам делото ви”(Мормон 8:34–35).
Ако те са видели нашето време и са избрали тези неща, които са с най-голяма стойност за нас, не е ли това начинът ние да изучаваме Книгата на Мормон? Трябва постоянно да си задаваме въпроса, “Защо Господ е вдъхновил Мормон (или Мороний или Алма) да включи това в летописа си? Какъв урок мога да науча от това, за да ми помогне той да живея в този ден и епоха?”
И съществуват редица примери как може да бъде отговорено на този въпрос. Например, в Книгата на Мормон намираме модел, по който да се подготвим за Второто пришествие. Голяма част от книгата е съсредоточена над няколкото десетилетия преди идването на Христос в Америка. Чрез внимателно изучаване на този период от време, можем да определим защо някои били унищожени в ужасните възмездия, предшестващи Пришествието Му, и какво отвело други да застанат в храма в земята Изобилие, за да докоснат с ръцете си раните по Неговите ръце и нозе.
От Книгата на Мормон научаваме как ученици на Христос живеят в условия на война. В Книгата на Мормон виждаме злините на тайните заговори описани по един реалистичен и смразяващ начин. От Книгата на Мормон разбираме как да се справяме с преследване и вероотстъпничество. Научаваме много за това как да вършим мисионерска работа. И повече от където и да било другаде, в Книгата на Мормон виждаме опасностите от материализма и привързването на сърцата ни към нещата от света. Може ли някой да се усъмни, че тази книга е предназначена за нас, и че в нея откриваме голяма сила, голяма утеха и силна защита?
Третата причина, поради която Книгата на Мормон е толкова ценна за светиите от последните дни, е дадена във вече цитираните думи на Пророка Джозеф Смит. Той казва, “Казах на братята, че Книгата на Мормон е най-вярната от всички книги на земята, че тя е ключовият камък на религията ни и че човек се приближава по-близо до Бога, спазвайки нейните наставления, отколкото чрез която и да било друга книга”. Това е третата причина да изучаваме книгата. Тя ни помага да се доближаваме до Бог. Няма ли дълбоко в сърцата ни нещо, което копнее да се доближи до Бог, да бъдем по-подобни на Него в своите всекидневни дела, да чувстваме присъствието Му с нас постоянно? Ако е така, Книгата на Мормон ще ни помогне да направим това повече от всяка друга книга.
Книгата на Мормон не просто ни учи на истина, макар че наистина го прави. Книгата на Мормон не просто дава свидетелство за Христос, макар наистина да го прави. Има още нещо. Има сила в тази книга, която ще започне да струи в живота ви в момента, в който започнете сериозно да я изучавате. Ще намирате по-голяма сила да устоявате на изкушението. Ще намирате сила да избягвате заблудата. Ще намирате сила да останете на стеснената и тясна пътека. Писанията са наречени “словата на живот” (вж. У. и З. 84:85), като за нищо друго това не е толкова вярно, колкото за Книгата на Мормон. Когато започнете да гладувате и жадувате за тези слова, ще намирате живот все по-изобилно.
Нашият обичан брат, президент Марион Г. Ромни … свидетелства за благословиите, които идват в живота на хората, които четат и изучават Книгата на Мормон. Той казва:
“Сигурен съм, че ако в нашите домове родителите редовно и с молитва четат от Книгата на Мормон, както самостоятелно, така и със своите деца, духът на тази велика книга ще насити нашите домове и всички, които живеят в тях. Духът на благоговение ще расте; взаимното уважение и загриженост един към друг ще нарастват. Духът на раздора ще си тръгне. Родителите ще съветват своите деца с повече обич и мъдрост. Децата ще бъдат по-отзивчиви и послушни на съвета на своите родители. Праведността ще се увеличи. Вярата, надеждата и милосърдието – чистата любов Христова – ще изобилстват в нашите домове и в живота ни, носейки със себе си мир, радост и щастие”3.
Тези обещания – повече любов и хармония у дома, повече уважение между родители и деца, повече духовност и праведност – не са празни обещания, а точно това, което Пророкът Джозеф Смит има предвид, когато казва, че Книгата на Мормон ще ни доближи повече до Господ.
Братя и сестри, умолявам ви с цялото си сърце да обмислите с голяма сериозност колко важна е Книгата на Мормон лично за вас и за Църквата като цяло.
Преди повече от 10 години казах следните думи за Книгата на Мормон:
“Дали има вечни последици от нашето отношение към тази книга? Да, за наша благословия или наше осъждане.
Всеки светия от последните дни следва да направи изучаването на тази книга цел за цял живот. Ако това не стане, той поставя душата си в опасност и пренебрегва онова, което може да даде духовна и интелектуална цялост на целия му живот. Има разлика между обърнат във вярата, чиито живот е изграден върху канарата на Христос чрез Книгата на Мормон и продължава да се държи за пръта от желязо, и такъв, при който това не е така”4.
Днес наново потвърждавам тези думи пред вас. Нека не оставаме под това осъждане, придружено от бич и възмездие, като се отнасяме несериозно към този велик и удивителен дар, който Господ ни е дал. Нека вместо това реализираме обещанията, които имаме ако я пазим в сърцето си.
В Учение и Завети, раздел 84, стихове 54 до 58 четем:
“И в минали времена умовете ви бяха помрачени поради неверие и понеже се отнасяхте несериозно към нещата, които получихте.
И тази суета и неверие доведоха цялата църква под осъждане.
И това осъждане почива върху чедата Сионови, тъкмо върху всичките.
И те ще останат под това осъждане, докато не се покаят и не си спомнят новия завет, тъкмо Книгата на Мормон и предишните заповеди, които Аз съм им дал, и не само да говорят, но и да действат според това, което съм написал,
та да може да принесат плод, достоен за царството на Отца им, иначе остава бич и възмездие да се изливат върху чедата Сионови”.
От изминалата конференция получих много писма от светии, млади и стари, живеещи по целия свят, които са взели присърце задачата да четат и изучават Книгата на Мормон.
Развълнуван съм от техните разкази как животът им се е променил и как са се доближили до Господ в резултат на тяхната отдаденост. Тези славни свидетелства затвърдиха в душата ми думите на Пророка Джозеф Смит, че Книгата на Мормон е наистина “ключовият камък на религията ни” и че мъжете и жените се “приближава(т) по-близо до Бога, спазвайки нейните наставления, отколкото чрез която и да било друга книга”.
Това е моята молитва, Книгата на Мормон да стане ключовият камък на живота ни.