Пророкът Джозеф Смит
Преводачът на Книгата на Мормон
Книгата на Мормон е една уникална книга с Писания. Макар са я писали древни пророци, ние не сме я получили по начина, по който сме получили Библията. Библията била записана главно на свитъци като отделни книги в Стария свят и в продължение на векове преписвана от писари. Чак през ІV век след Христа тези отделни книги били събрани и включени в една книга, която днес наричаме Светата Библия.
Книгата на Мормон, напротив, е написана на метални плочи от древни пророци в Новия свят, съкратени главно от един пророк – Мормон (затова тя се нарича така) – през V век сл. Хр., за да образуват един летопис на златни плочи. По-късно неговият син Мороний заровил плочите, на което място те останали до 1827 г., когато Мороний, вече възкресен, ги предал на един млад мъж на име Джозеф Смит.
Онова, което следва, е разказ как Джозеф получава, превежда и публикува книгата, която сега се нарича Книгата на Мормон: още едно свидетелство за Исус Христос. Сам Спасителят свидетелства, че книгата е истинна (вж. У. и З. 17:6).
-
През 1820 г. едно 14-годишно момче на име Джозеф Смит живее край Палмира, Ню Йорк. Макар да е млад, той е загрижен за своето положение пред Бог и объркан от доводите на различни християнски религии, които привличат членове, като омаловажават доводите на останалите християни. Подтикнат от своето изучаване на Библията, Джозеф решава да потърси мъдрост, като попита Бог, Който “дава на всички щедро без да укорява” (Яковово 1:5). Той отива в една горичка близо до неговия дом, за да се помоли.
-
Когато Джозеф коленичи и се моли, един ярък стълб светлина го огрява. В Него той вижда две Личности. Небесният Отец му проговаря и казва, “Този е Моят Възлюбен Син. Него слушай!” (Джозеф Смит – История 1:17). Господ казва на Джозеф да не се присъединява към никоя Църква, защото нито една от тях не била истинна, но обещава, че “пълнотата на Евангелието щяла да (му) бъде дадена в бъдеще”1.
-
Изминават три години, през които Джозеф Смит споделя своето преживяване с други хора – и е преследван затова. Той пише: “И въпреки че бях мразен и преследван за това, че казвах, че съм видял видение, все пак, това бе истината. И … аз си казвах в сърцето: Защо ме преследват, че казвам истината? Аз наистина видях видение; и кой съм аз, че да мога да се противопоставя на Бог? Защо светът мисли да ме накара да се отрека от това, което наистина съм видял? Защото аз видях видение; аз го знам и знам, че и Бог го знае, и не мога да го отрека” (Джозеф Смит – История 1:25).
-
На 21 септември 1823 г. Джозеф се моли, когато неговата таванска стая се изпълва със светлина и се явява един ангел на име Мороний. Мороний казва на Джозеф за съществуването на летописи, водени от древни пророци. Един от тях, издълбан върху златни плочи, бил заровен на близък хълм. На Джозеф е казано, че трябвало да преведе летописа.
-
Най-накрая, на 22 септември 1827 г., на Джозеф му е разрешено да вземе плочите от каменна кутия, заровена под голям камък на един хълм край Палмира, Ню Йорк.
-
Както е обичайно в селскостопанските райони по онова време, като цяло Джозеф Смит е необразован. За да му помогне с превода, Бог му осигурява древен преводачески инструмент, наречен Урим и Тумим. Той също така е благословен с помощта на писари, които пишат продиктуваното от него в процеса на превода. Сред тези писари са неговата съпруга Ема, Мартин Харис, заможен фермер, и Оливър Каудъри, детски учител. Почти целият обем на превода е завършен за по-малко от три месеца след като Оливър започва да служи като писар.
Ема описва как е служила като писар на Джозеф: “Никой човек не би могъл да диктува текста в ръкописа, освен ако не бе вдъхновен; защото когато (аз) работех като негов писар, (Джозеф) ми диктуваше часове наред, и когато се връщахме след храна или почивка, той веднага продължаваше оттам, където бе спрял, без дори да поглежда ръкописа или да иска да му прочета някоя част от него”2.
Джозеф описва колко е важно даването на Книгата на Мормон: “Чрез силата Божия аз преведох Книгата на Мормон от йероглифи, знанието за които бе загубено за света, като при това чудно събитие се изправих сам, един неук младеж, да се боря срещу световната мъдрост и натрупаното невежество на 18 века с помощта на едно ново откровение”3.
-
През 18-те месеца, през които разполага с плочите, Джозеф Смит не е единственият човек, който ги вижда и държи в ръце. Трима мъже – Оливър Каудъри, Дейвид Уитмър и Мартин Харис, официално свидетелстват, че ангелът Мороний им показал златните плочи и че знаят, че плочите са били “преведени чрез дарбата и силата Божии, защото гласът Му ни го заяви”. Още осем мъже свидетелстват, че са виждали и са държали в ръце златните плочи4.
-
Към август 1829 г. Джозеф се свързва с издателя Егбърт Б. Грандин от Палмира, Ню Йорк, за да отпечата книгата. Мартин Харис ипотекира своята ферма, за да плати за отпечатването на книгата, и на 26 март 1830 г. Книгата на Мормон вече може да бъде закупена.
-
На 6 април 1830 г. около 60 човека се събират в една къща от трупи във Файет, Ню Йорк. Там, според напътствията на Господ Исус Христос, Джозеф Смит официално организира Църквата на Спасителя, възстановена според първоначалната й организация, когато била ръководена от апостоли и пророци, упълномощени да говорят от името на Бог. По-късно откровение до Джозеф Смит дава на Църквата нейното име: Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (вж. У. и З. 115:4).
Отляво надясно: Брат Джозеф, от Дейвид Линдзли © 1998; Джозеф Смит търси мъдрост от Библията, от Дейл Килбърн © 1975 IRI; Първото видение на Джозеф Смит, от Грег Олсън, да не се копира; сцена от Джозеф Смит: Пророкът на Възстановяването, от Матю Риър © IRI
Отляво надясно: Ангелът Мороний се явява на Джозеф Смит, от Том Лъвел © 2003 IRI; сцена от Джозеф Смит: Пророкът на Възстановяването, от Матю Рейър © IRI; сцена от Джозеф Смит: Пророкът на Възстановяването, от Джон Люк © IRI; Чрез дара и силата Божии, от Саймън Дюи; фрагмент от картина на Уилям Моън © 1998; фотография Крег Даймънд © IRI; сцена от Джозеф Смит: Пророкът на Възстановяването, от Матю Рейър © IRI