Време за разговори
“Ще почитам родителите си и ще давам своя дял в укрепването на моето семейство” (Моите евангелски стандарти).
“Добре, чуйте всички. Нека си поговорим”, призова мама.
Джоузи очакваше това време за разговори цял ден. Всяка вечер Джоузи и двамата й малки братя Бен и Уес се събираха в дневната стая с мама и татко да си говорят за това, което се случваше в живота им.
Тази вечер татко каза, че ще помогне на Джоузи да се упражни по сценария за утринните съобщения. Четенето на утринните съобщения бе специална привилегия в училището на Джоузи. Утре Джоузи щеше да изпее част от любимата си песен по училищните високоговорители и да обяви по микрофона дейностите за деня и обедното меню.
Джоузи се втурна в дневната, развълнувана че ще упражнява своя сценарий.
“Ето я нашата прочута говорителка!”, каза татко, когато Джоузи с подскок седна на дивана до него. “Как се чувстваш за утре?”
“Вълнувам се и съм малко нервна. Страх ме е да не объркам нещо пред цялото училище”, каза Джоузи.
“Затова се упражняваме”, каза татко. “Давай, прочети своя сценарий, а аз ще слушам за места, където можеш и по-добре”.
“Благодаря, татко”, каза Джоузи.
Тя и татко повториха сценария толкова много пъти, че Джоузи им загуби броя. После Джоузи стана и изчете сценария един последен път за цялото семейство. Мама и татко я насърчаваха. Бен я потупа по ръката, а Уес се усмихваше и ръкопляскаше.
Джоузи си легна щастлива и уверена.
На другия ден всичко мина гладко. Макар да бе нервна, Джоузи се усмихваше, когато чу своята музика, изсвирена по училищните високоговорители. Тя се радваше, че се е упражнявала по сценария с татко и го прочете бавно и ясно, без никакви грешки.
“Свърши прекрасна работа”, каза г-жа Блейк, заместник-директорката.
В края на учебния ден Джоузи стоеше на опашка за автобуса. Едно по-голямо момче се обърна и попита, “Ти ли си момичето, което чете съобщенията днес?”
Джоузи се усмихна. “Да”, каза тя.
“Защо си избрала тази песен?”, попита момчето. “Това е тъпа песен. Ти наистина съсипа утринните съобщения”. После я нарече с обидно име и се засмя с приятелите си.
Джоузи седна самичка на предната седалка на автобуса. Почувства се зле.
Когато Джоузи се върна у дома, завари майка си да играе с Уес.
“Мамо, знам, че още не е време за разговори, но се питах дали не можем все пак да поговорим веднага”, каза Джоузи.
“Разбира се, Джоузи”, каза мама. “Какво е станало? Нещо не е в ред с утринните съобщения?”
“Не”, каза Джоузи. “Всичко беше перфектно. Поне така си мислех, докато едно момче не ми каза, че съм избрала тъпа песен. Също така ме нарече с наистина обидно име”.
Мама потупа с ръка по пода до себе си. Джоузи пристъпи и седна. Мама я прегърна здраво. Джоузи и мама говориха за всичко, което се случи този ден,включително похвалата на г-жа Блейк.
“Съжалявам, че онова момче и приятелите му са били груби с теб”, каза мама. “Но ми се струва, че други хора, които ти уважаваш, като г-жа Блейк, са били много доволни от това как си прочела съобщенията. Татко и аз сме много горди с теб. Ти работи много упорито и това се изплаща!”
Джоузи отново прегърна мама. “Благодаря ти, мамо”, каза Джоузи. “Чувствам се много по-добре”. Джоузи се радваше, че всяко време може да бъде време за разговори.
Илюстрации Джаред Бекстранд