Всички познават Блек
За Оноре “Блек” Боне баскетболът бил всичко. На 15 години Блек бил изгряваща звезда във Френска Полинезия – един от най-добрите играчи в един от най-добрите отбори в групата за юноши старша възраст на страната. Макар прякорът му да е неправилно изписаната английска дума black, нямало грешка или съмнение относно таланта му.
Но той искал повече. Искал да бъде професионален играч в Европа. И повече от всичко искал да спечели златен медал на Южно-Тихоокеанските игри.
Единственото препятствие, което изглеждало, че стои на пътя му, била Църквата
Човек с мисия
Макар че отборът, за който играел на времето, да бил спонсориран от Църквата, Блек малко се интересувал от Църквата или от призива на пророка всеки достоен и способен млад мъж да отслужи мисия.
Той вече бил казал на епископа си, че няма да ходи на мисия. Не виждал как може да бъде професионален играч, ако прекъснел за две години.
Нещо повече, Южно-Тихоокеанските игри – провеждани всеки четири години, щели да се проведат по време на мисията му, а баскетболната федерация на Таити била заинтересувана той да играе за националния отбор. Най-накрая щял да има възможност да сложи край на приказките на баща си, които последният казвал всеки път когато Блек започвал да проявява прекалено високо самомнение: “Всеки познава Блек, но той няма злато”.
Бащата на Блек, Жан-Батист, казвал тези думи с добро чувство. Но те влудявали Блек. Били едно напомняне, че макар запалянковците на баскетбола в Таити да го познавали, той нямал медал от игрите. Баща му бил спечелил златен медал с мъжкия отбор на първите Южно-Тихоокеански игри.
Мисията на Блек била да докаже, че тези думи не били верни. Той нямал време за никаква друга мисия.
Промяна в ума, промяна в сърцето
Независимо от чувствата си относно ходенето на мисия, Блек все пак участвал в църковни дейности. На една танцова забава на Църквата, когато бил на 16 години, той събрал кураж да покани Миранда Маритераги на танц. Миранда също била добра баскетболистка – с мечти за нейния собствен златен медал. Нейният баща също бил в онзи първоначален отбор, спечелил медал.
Секунди след като я поканил, песента свършила. Тъй че те изтанцували и следващата песен, която се оказала последна за вечерта. Към онзи момент Блек не желаел танцът да свършва.
Всъщност, Блек не бил планирал брак в храма, нито дори въобще брак, с член на Църквата. Но това започнало да се променя, когато той опознавал по-добре Миранда през следващите две години. Един ден у дома й пано, което тя била направила в Младите жени, привлякло вниманието му. То гласяло, “Ще сключа брак в храма”.
Интересът на Блек към Миранда и твърдият й ангажимент за брак в храма били достатъчни да го накарат да премисли плановете си. Той решил да започне да приема Църквата сериозно. Решенията му довели до действия, които позволили на Светият Дух да заработи в живота му.
Решението
Едно от тези решения било да се подготви да получи патриархална благословия на 18-годишна възраст. Когато в благословията патриархът заявил, че Блек ще служи на мисия и ще сключи брак в храма, той почувствал Духа. “Знаех, че това е нещото, което Бог желае да върша”, казва той.
Макар че изглеждало, че националният отбор имал шанс за медал, Блек с подкрепата на семейството си решил, че ще постави това, което желаел Бог, над онова, което искал той самият. Решението не било лесно. Натискът да играе бил голям. И той бързо научил, че решението му да се подчини на Божията воля ще бъде изпитвано неведнъж.
След като служил като мисионер на Таити една година, баскетболната федерация попитала дали би могъл да се върне в отбора само за един месец, за да участва в игрите.
Президентът на мисия на Блек, угрижен от последиците, които преживяването би имало върху способността на Блек да се върне и да служи, се почувствал вдъхновен да му каже, “Може да напуснеш, ако искаш, но не можеш да се върнеш обратно”.
Блек искал онзи медал, но вече не го желаел повече от всичко останало. Мисията му била удивителна. Той не желаел да се откаже от последната година, дори и заради баскетбола.
Блек останал.
Отборът спечелил златото.
Различни обстоятелства, едно решение
След като почетно завършил мисията си, Блек сключил брак с Миранда в храма Папеете Таити и те създали семейство. Също така той почнал отново да играе за националния отбор.
Миранда играела централен защитник за женския национален отбор и самата тя се готвела за Южно-Тихоокеанските игри.
Обаче с наближаването на игрите двойката все по-силно започвала да чувства, че трябва да си имат второ дете.
Тъй като до игрите оставала по-малко от година, би било лесно да отложат раждането на друго дете достатъчно дълго, за да може Миранда да играе. Женският отбор имал добри шансове да вземе медал.
Но двойката от опит била научила, че да подчиняват желанията си на Бог носи по-големи благословии от всичко друго, на което биха могли да се надяват, следвайки собствените си желания. След внимателно разучаване и молитва те решили на първо място да поставят семейството си.
През 1999 г., на осмия месец от бременността на Миранда, женският отбор спечелил златото.
Всички познават Блек
През последното десетилетие Блек и Миранда могли да играят баскетбол на най-високо равнище във Френска Полинезия – печелейки шампионати на националната лига и турнирни купи, и играейки за националния отбор на игрите през 2003 и 2007 г.
На игрите през 2011 г. участвали и двамата, само че този път Блек бил там като треньор на мъжкия отбор. Докато Миранда и женският отбор спечелили златен медал, мъжкият отбор взел бронзовия, като отново не могъл да сбъдне мечтата на Блек за златото.
Понякога Блек се пита какъв би бил животът му, ако беше правил онова, което желае, вместо онова, което иска Бог.
“Вероятно бих имал златен медал”, казва той. “Може би бих играл като професионалист, може би не”.
Но двойката не съжалява за решенията, които взели. Те не са сигурни как биха могли да бъдат щастливи.
“Сключих брак в храма”, казва Блек. “Имам страхотна жена, четири прекрасни деца и още съм в Църквата. Само баскетболът не би могъл да ми даде всичко това. Това са благословии, които могат да дойдат в резултат на това, да поставиш Господ на първо място”.
Да сложи Господ на първо място не прекратило дразненето от страна на баща му, но дало нов смисъл на тези думи. Преди няколко години, когато федерацията обмисляла да насрочи мачове от лигата в неделите, президентите на клубове се срещнали, за да обсъдят това. Някой рекъл, “Попитахте ли Блек?”
Предложението отпаднало.
Понеже Блек поставил Господ на първо място в живота си, не само всички познават Блек – те знаят в какво вярва той.
Оноре “Блек” и Миранда Боне са включени в баскетбола на Таити от много време.
За Блек и Миранда успехът в техния спорт отстъпил първенството на успеха в собственото им семейство.
Снимки Адам C. Олсън, освен ако не е посочено друго
Снимка на баскетболна топка от Тамара Ратиета © IRI