До следващата среща
Надежда в Единението
Из духовно послание, отправено в университет “Бригъм Йънг” на 4 ноември 2008 г. За пълния текст на английски посетете speeches.byu.edu.
Надеждата трябва да се основава не само на знание и свидетелство, но и на това да направим Евангелието реално в живота ни.
Срещал съм хора, които са изгубили всяка надежда. Струва им се, че покаянието и опрощението са извън досега им. Те не разбират очистващата сила на Единението. Или ако я разбират, не са превърнали смисъла на страданието на Исус Христос в Гетсиманската градина и на кръста в част от своето вътрешно “аз”. За всеки от нас да се откаже от надеждата за очистване на живота ни е отказ от дълбочината, силата и широтата на Неговото страдание заради нас.
Преди няколко години, докато бях на една конференция на кол, имах задачата да интервюирам един 21-годишен мъж, за да определя дали е достоен да отслужи мисия. Сега, висшите ръководители обикновено не интервюират бъдещи мисионери. Така че това беше необичайно. Докато четях предисторията за причините да проведа това интервю, сърцето ме заболя. Това момче бе извършило сериозни прегрешения. Чудех се защо бях помолен да посетя човек с такова минало, като заключих, че би било напълно необичайно за мен да го препоръчам за одобрение като мисионер.
След съботната вечерна сесия на конференцията се оттеглих в офиса на президента на кола за интервюто. Докато чаках, приближи хубав младеж с прекрасно изражение на лицето. Чудех се как бих могъл да се извиня, защото бе очевидно, че той желаеше да говорим, а аз имах уговорена среща с един младеж в голяма беда. После той се представи. Това бе младежът, заради когото бях там.
В уединението на офиса аз зададох само един въпрос: “Защо ви интервюирам?”
Той разказа миналото си. Когато свърши с това, започна да обяснява стъпките и личното страдание, през което бе преминал. Говори за Единението – безпределната сила на Единението. Даде свидетелството си и изрази своята обич към Спасителя. И после каза, “Вярвам, че личното страдание на Спасителя в Гетсиманската градина и жертвата Му на кръста са достатъчно силни да спасят дори човек като мен”.
Развълнуван от смирението му и от Духа, казах, “Ще ви препоръчам да служите като представител на Исус Христос”. И после добавих, “Ще поискам от вас само едно нещо. Искам да бъдете най-добрият мисионер в цялата Църква. Това е всичко”.
Три или четири меса по-късно сестра Еджли и аз говорехме в един център за обучение на мисионери. В края на посланието аз разговарях с мисионерите, когато видях един младеж с познато лице.
Той ме попита, “Помните ли ме?”
Малко объркан, казах, “Съжалявам. Знам, че би трябвало, но просто не се сещам”.
Тогава той каза, “Нека ви кажа кой съм аз. Аз съм най-добрият мисионер в центъра за обучение на мисионери”. И аз му повярвах.
Надеждата на този млад мъж се основаваше не само на знание и свидетелство за Единението, но и на това да направим този дар реален. Той разбираше, че това е лично за него! Той знаеше силата на Единението и надеждата, която то дава, когато всичко може да изглежда загубено или безнадеждно.