младежи
Ще го видя отново
Татко караше всяко от нас, децата, да се чувства специално. Той ни обичаше и лесно ни прощаваше. Правеше най-доброто, на което бе способен, за да е сигурен, че всяко от нас бе щастливо и ясно ни даваше да разберем, че желае за нас най-доброто. Толкова го обичах.
Когато бях в шести клас, татко почина при автомобилна злополука. Семейството ми и аз бяхме напълно съсипани. В семейството ни зейна голяма дупка. Татко бе човекът, на когото разчитах, човекът, при когото отивах, когато имах проблеми. Вместо да потърся помощ, чувствах как гневът и болката оставаха. Накрая реших, че Бог е виновен за това. Спрях да чета Писанията и да казвам молитви. Ходех на църква само защото мама искаше така. Опитвах се да стоя далеко от моя Небесен Отец.
После за пръв път отидох на лагер на Младите жени. Хареса ми да се срещам с приятелки, но все още не четях Писанията си. В последната вечер имахме събрание за споделяне на свидетелство. Почувствах нещо, което не бях чувствала от дълго време: Духът. Възхищавах се на момичетата, които ставаха и даваха свидетелство, но си седях, защото мислех, че нямам такова. Внезапно почувствах, че трябва да се изправя. Отворих уста, чудейки се какво да кажа. Така че казах, че се радвам за лагера на Младите жени. После установих, че говоря, че знам, че Исус Христос е умрял за мен и че моят Небесен Отец ме обича, и че Църквата е истинна.
Бях преизпълнена с един забележителен мир. Благодарение на това преживяване мога да кажа, че знам, че отново ще видя своя татко, благодарение на Единението и възкресението на Спасителя.