Послание на Първото Президентство, юни 2012 г.
Призовани от Бог и подкрепени от людете
Като членове на Църквата ние биваме канени да подкрепяме хората, призовани да служат. Преди години един 18-годишен ученик ми показа какво означава да подкрепиш Господните служители. Все още бивам благославян от неговия смирен пример.
Той тъкмо бе започнал първата си година в колежа. Бе кръстен по-малко от година преди това, преди да напусне дома си и да започне да учи в един голям университет. Там като негов епископ служех аз.
Когато учебната година започна, проведох кратко интервю с него в офиса на епископа. Малко си спомням от онзи пръв разговор, освен че той говори за предизвикателствата пред него на новото място; но никога не забравих втория ни разговор.
Помолих го да дойде в офиса ми. Бях изненадан, когато той каза, “Може ли да се помолим заедно, и аз да кажа молитвата?” За малко да отвърна, че вече съм се молил и че очаквам от него да е сторил същото. Вместо това се съгласих.
Той започна молитвата си със свидетелство, че знае, че епископът е призован от Бог. Помоли Бог да ми каже какво трябва да прави той в резултат на важна духовна последица. Младият мъж каза на Бог, че е сигурен, че епископът вече знае неговите нужди и че ще чуе съвета, от който се нуждае.
Докато той говореше, наум ми дойдоха конкретните опасности, с които щеше да се сблъска той. Съветът бе прост, но даден пределно ясно: да се моли винаги, да спазва заповедите и да не се бои.
Този млад мъж, член на Църквата от 1 година, ми преподаде с пример какво може да направи Бог с един ръководител, който е подкрепен с вярата и молитвите на хората, които е призован да води. Този младеж ми продемонстрира силата на закона за общото съгласие в Църквата (вж. У. и З. 26:2). Макар Господ да призовава Своите служители чрез откровение, те могат да работят само след като бъдат подкрепени от хората, на които са призовани да служат.
Чрез нашият вот на подкрепа ние поемаме тържествени обещания. Ние обещаваме да се молим за Господните служители, та Той да ги води и укрепва (вж. У. и З. 93:51). Ние се вричаме, че ще търсим и ще очакваме да почувстваме вдъхновение от Бог в техния съвет и във всяко тяхно действие по време на призованието им (вж. У. и З. 1:38).
Това обещание трябва често да бъде подновявано в сърцата ни. Учителката ви в Неделното училище ще се опита да преподава чрез Духа, но също както и вие, може да допусне грешки пред целия клас. Вие обаче може да решите да слушате и гледате за моментите, когато може да почувствате как идва вдъхновението. С времето ще забелязвате все по-малко грешки и по-чести доказателства, че Бог подкрепя тази учителка.
Когато вдигаме ръка, за да подкрепим някой човек, ние се ангажираме да работим за някаква Господна цел, която този човек е призован да изпълни. Когато децата ни бяха малки, съпругата ми бе призована да учи малките деца в нашия район. Аз не само вдигнах ръката си в нейна подкрепа, но също се помолих за нея и после поисках позволение да й помагам. Уроците относно признателността, които получих, за това, което вършат жените и за Господната любов към децата, още благославят семейството и живота ми.
Неотдавна разговарях с онзи младеж, който преди години подкрепи своя епископ. Научих, че Господ и хората са го подкрепили в призованието му като мисионер, като президент на кол и като баща. В края на разговора ни той каза, “Още се моля за вас всеки ден”.
Ние можем да решим всеки ден да се молим за някого, призован от Бог да ни служи. Можем да благодарим на някого, който ни е благословил чрез своята служба. Можем да решим да пристъпим напред, когато човек, когото сме подкрепили, помоли за доброволци.1
Хората, които подкрепят Господните служители в Неговото царство, ще бъдат подкрепяни от Неговата несравнима сила. Всички ние се нуждаем от тази благословия.
© 2012 на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/11. Одобрено за превод: 6/11. Превод на First Presidency Message, June 2012. Bulgarian. 10366 112
Преподаване от това послание
След като споделите посланието, обмислете да прочетете следния цитат: “Господ ще ви направи инструмент в Своите ръце, ако сте смирен, верен и усърден. … Вие ще получите допълнително сили, когато сте подкрепени от общото събраните и бъдете отделени” (Преподаването -- няма по-велико призование 1999 г., стр. 20). Нека семейството се събере около някой тежък предмет; помолете един човек да се опита да го вдигне. Като прибавяте още хора един по един, поканете и другите членове на семейството да помогнат. Обсъдете какво става, когато всеки помага. Помислете да наблегнете върху съвета на президент Айринг за начините, по които на практика можем да подкрепяме другите в призованията им.