2012 г.
Обучението при посещение, една свещена задача
юни 2012 г.


Послание за обучение при посещение, юни 2012 г.

Обучението при посещение -- една свещена задача

Изучете този материал с молитва и, ако е уместно, го обсъдете с посетените от вас сестри. Използвайте въпросите, за да помогнете в укрепването на сестрите и за да превърнете Обществото за взаимопомощ в активна част от собствения си живот.

Изображение
печат на Обществото за взаимопомощ

Вяра, семейство, взаимопомощ

Като посещаващи учителки ние имаме да изпълним една важна духовна мисия. “Епископът, който е ръкоположеният пастир на района, не е в състояние да бди над всички Господни овце едновременно. Той зависи от помощта на вдъхновените посещаващи учителки”1. Търсенето и получаването на откровение кой следва да получи задачата да бди над всяка сестра е съществено.

Вдъхновението започва, когато членовете на президентството на Обществото за взаимопомощ с молитва обсъждат нуждите на отделните хора и семейства. После, с одобрението на епископа, президентството на Обществото за взаимопомощ възлага задачи по начин, който помага на сестрите да разберат, че обучението при посещение е една важна духовна отговорност.2

Посещаващите учителки идват, за да опознаят и обикнат искрено всяка сестра, да й помогнат да укрепи вярата си и при нужда да й служат. Те търсят лично вдъхновение, за да узнаят как да откликнат на духовните и материални нужди на всяка посещавана сестра.3

“Обучението при посещение става Господно дело, когато се съсредоточим над хората, а не над процентите. В действителност обучението при посещение никога не свършва. То е по-скоро начин на живот, отколкото задача”4.

От Писанията

Матея 22:36–40; Иоана 13:34–35; Алма 37:6–7

От нашата история

Илайза Р. Сноу, втората обща президентка на Обществото за взаимопомощ, учи, “Аз намирам службата на учителя за висока и свята”. Тя съветва посещаващите учителки да бъдат “изпълнени с Духа Божий, с мъдрост, със смирение, с любов”, преди да посещават домовете, тъй че да са в състояние да установят и да посрещнат както духовните, така и материалните нужди. Тя казва, “може да почувствате нужда да говорите с думи на мир и утеха, и ако видите, че на някоя сестра й е студено, вземете я до сърцето си, както бихте взели дете в скута си, за да го сгреете.”5

Като вървим напред с вяра, както правели сестрите от ранното Общество за взаимопомощ, ще имаме Светият Дух със себе си и ще бъдем вдъхновени да узнаваме как да помогнем на всяка посещавана сестра. “Нека (ние) се стрем(им) към мъдрост, вместо към сила, и ще има(ме) всичката сила, която (нашата) мъдрост може да упражни”, казва сестра Сноу11.

Бележки

  1. Джули Б. Бек, “Обществото за взаимопомощ: едно свято дело”, Лиахона, ноем. 2009 г., стр. 114.

  2. Вж. Ръководство 2: служение в Църквата, 2010 г., 9.5; 9.5.2.

  3. Вж. Ръководство 2, 9.5.1.

  4. Джули Б. Бек, Лиахона, ноем. 2009 г., стр. 114.

  5. Илайза Р. Сноу в Daughters in My Kingdom: The History and Work of Relief Society, 2011 г., стр.108.

  6. Илайза Р. Сноу в Daughters in My Kingdom, стр. 45--46.

Отпечатай