младежи
Споделяне на Евангелието с приятел
Един ден, докато учех за урока в Семинара, имах красиво и отчетливо внушение. Както си четях за урока на следващия ден, видях лицето на една моя приятелка от училище и изпитах силното чувство, че следва да споделя с нея свидетелството си.
Въпреки яснотата на внушение изпитвах страх. Тревожех се, че приятелката ми може да ме отблъсне, в частност защото не изглеждаше тип момиче, което да прояви интерес към това да се присъедини към Църквата.
Седнах и отново размишлявах над една реч на сестра Мери Н. Кук от Общото президентство на Младите жени, в която тя ни отправяше предизвикателството да работим упорито и да бъдем доблестни.1 Желаех да бъда такава, тъй че написах писмо на това момиче, в което свидетелствах за истинността на Църквата за любовта ми към Книгата на Мормон. На другия ден пъхнах в чантата й екземпляр от Книгата на Мормон заедно с писмото ми.
За голяма моя изненада приятелката ми бе много добре разположена към Евангелието. От този ден тя започна да ми разказва какво е научила при изучаването си на Книгата на Мормон. Няколко седмици по-късно я представих на мисионерите. Почти незабавно тя получи потвърждение от Светия Дух, че онова, което е научила, е истинно. Мисионерите и аз плакахме, докато тя ни разказваше за чувствата си. Приятелката ми скоро се кръсти и родителите й бяха удивени да виждат промените, които настъпваха у нея.
Толкова съм щастлива, че съумях да преодолея страховете си и да помогна Евангелието да дойде в живота й.