Послание на Първото Президентство, февруари 2013 г.
Една дума за колебливия мисионер
Учениците на Исус Христос винаги са били задължени да отнасят Неговото Евангелие на света (вж. Марка 16:15–16). При все това понякога е трудно да отворим устата си и да говорим за своята вяра на хората около нас. Макар някои членове на Църквата да имат природна дарба да разговарят с другите хора за религия, други са малко колебливи или може да се чувстват неловко, смутено или дори да се боят да го правят.
По тази причина ми позволете да предложа 4 неща, които може да направи всеки, за да следва даденото от Спасителя пълномощие да проповядваме Евангелието “на всяко създание” (У. и З. 58:64).
Бъдете светлина
Едно мое любимо заявление, често приписвано на Св. Франциск от Асизи гласи, “Проповядвайте Евангелието по всяко време и ако е необходимо, използвайте думи.”1 Онова, което се подразбира тук, е схващането, че често най-силните проповеди са безмълвни.
Когато сме почтени и живеем вярно на стандартите си, хората го забелязват. Когато излъчваме радост и щастие, го забелязват дори още повече.
Всеки желае да е щастлив. Когато ние, членовете на Църквата, излъчваме светлината на Евангелието, хората могат да видят щастието ни и да почувстват любовта към Бог, изпълваща и препълваща живота ни. Те искат да знаят защо. Те желаят да разберат тайната ни.
Това ги подтиква да задават въпроси, като “Защо сте толкова щастливи?” или “Защо винаги имате такова положително отношение?” Отговорите на тези въпроси, разбира се, водят по един перфектен начин до разговор за възстановеното Евангелие на Исус Христос.
Бъдете разговорливи
Да заговорим на тема религия – в частност с нашите приятели или хората, които обичаме, може да изглежда обезкуражаващо и пълно с предизвикателства. Не трябва да бъде така. Споменаването на духовни преживявания или разговор за църковни дейности или събития в случаен разговор може да е леко и приятно, ако вложим малко смелост и здрав разум.
Съпругата ми Хариет е чудесен пример за това. Когато живеехме в Германия, тя намираше начин да включи свързани с Църквата теми в разговорите си с приятелки и познати. Например, ако някой я питаше как е прекарала уикенда, тя казваше, “Тази неделя имахме впечатляващо преживяване в нашата църква! Един 16-годишен младеж изнесе прекрасна беседа пред 200 души от нашата конгрегация за воденето на чист живот”. Или, “Научих за една 90-годишна жена, която изплела над 500 одеала и ги дала на хуманитарната програма на нашата Църква, за да бъдат разпратени на нуждаещи се хора по целия свят”.
В повечето случаи хората, които чуят това, искат да научат повече. Те задават въпроси. И това води до възможности да говорим за Евангелието по естествен, уверен, ненатрапчив начин.
С появата на Интернет и социалните мрежи днес да водим разговор за тези неща е по-лесно от когато и да било преди. Трябва ни просто смелостта да го направим.
Бъдете пълни с благодат
За нещастие, толкова е лесно човек да е неприветлив и намусен. Това става често, когато спорим, омаловажаваме и осъждаме. Когато сме ядосани, груби или нараняваме хората, последното нещо, което те желаят, е да научат повече за нас. Невъзможно е да преценим колко души или са напуснали Църквата, или никога не са се присъединили към нея, защото някой е казал нещо, което ги е наранило или обидило.
В света днес има толкова много неучтивост. Поради анонимността в Интернет е по-лесно от всякога да кажеш отровни или резки неща онлайн. Не трябва ли ние, обещаващите ученици на нашия благ Христос, да имаме по-висок, по-милосърден стандарт? Писанията учат, “Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго” (Колосяните 4:6).
Харесва ми идеята нашите думи да са ясни като слънчево небе и пълни с благодат. Представяте ли си какво би станало с нашите семейства, райони, народи и дори със света, ако можехме да възприемем този простичък принцип?
Бъдете пълни с вяра
Понякога ние си приписваме твърде много заслуги или поемаме твърде много вина, иде ли реч за това другите да приемат Евангелието. Важно е да помним, че Господ не очаква от нас да извършваме обръщането във вярата.
Обръщането във вярата не става чрез думите ни, а чрез небесното служение на Светия Дух. Понякога това изисква само една-едничка фраза от свидетелството ни или едно преживяване, за да започне смекчаването на някое сърце или отварянето на някоя врата, което да отведе другите до това да изпитат възвишените истини чрез подтиците на Духа.
Президент Бригъм Йънг (1801–1877) казва, че разбрал, че Евангелието е истинно, когато … видях човек без красноречие или талант да говори публично, който само каза, “Аз знам чрез силата на Светия Дух, че Книгата на Мормон е истина, че Джозеф Смит е Пророк на Господа”. Президент Йънг казва, че когато чул това смирено свидетелство, “Светият Дух, излъчващ се от този човек, просветли съзнанието ми, и светлината, славата и безсмъртието бяха пред мен”.2
Братя и сестри, имайте вяра. Господ може да усили словата, които изговаряте, и да ги направи могъщи. Бог не иска от вас да обръщате във вярата, а да отваряте устата си. Задачата по обръщането не е ваша – тя е на човека, който слуша, и на Светия Дух.
Всеки член мисионер
Мои скъпи приятели, днес съществуват повече начини от всякога да отваряме устата си и да споделяме с другите радостните новини от Евангелието на Исус Христос. Има начин всеки – дори колебливия мисионер – да участва в това велико дело. Всеки от нас може да намери начин да използва собствените си таланти и интереси да подкрепи великото дело по изпълването на света със светлина и истина. Като правим това, ще открием радостта, идеща при хората, които са достатъчно верни и смели да бъдат свидетели Божии по всяко време (вж. Мосия 18:9).
© 2013 г. на Intellectual Reserve, Inc. Всички права запазени. Отпечатано в САЩ. Одобрено на английски: 6/12. Одобрено за превод: 6/12. Превод на First Presidency Message, February 2013. Bulgarian. 10662 112
Преподаване от това послание
Един ефикасен начин да преподаваме е, “Насърчавайте хората, които учите, да си поставят … цели, които могат да им помогнат да живеят според принципите, които сте преподали” (Преподаването–няма по-велико призование, 1999 г., стр. 159). Обмислете да поканите хората, които учите, с молитва да си поставят за цел този месец да споделят Евангелието с един или повече хора. Родителите могат да обсъдят по какви начини могат да участват по-малките деца. Вие също можете да помогнете на членовете на семейството да обмислят начини (“мозъчна атака”, ролеви игри) да превърнат Евангелието в редовна тема и да помислят за предстоящи църковни дейности, на които да поканят приятел или приятелка.