Свещеничеството и личната молитва
От президент Хенри Б. Айринг
Първи Съветник в Първото президентство
Бог може да ни дарява със сила в свещеничеството при всички обстоятелства. Просто е нужно да молим със смирение.
Благодарен съм за оказаното ми доверие да се обърна към Божиите свещеници по цялата земя. Чувствам важността на тази възможност, защото знам нещо относно доверието, което ви е гласувал Господ. Приемайки свещеничеството, вие сте получили правото да говорите и действате в името на Бог.
Това право ще се превърне в реалност единствено, като получавате вдъхновение от Бог. Само тогава ще можете да говорите в Негово име. И само тогава ще можете да действате в Негово име. Може да сте допуснали грешката да смятате: „О, това не е толкова трудно. Бих могъл да получа вдъхновение, ако някога съм помолен да изнеса реч или ако някога ми се наложи да дам свещеническа благословия“. Или, младият дякон или учител може да се успокояват от мисълта: „Когато стана по-голям или когато съм призован като мисионер, тогава ще узная какво би казал и направил Бог“.
Но помислете си за деня, когато трябва да знаете какво би казал и направил Бог. Този ден вече е дошъл за всички нас – където и да се намираме в свещеническото си призование. Израснах в област с много малко членове на Църквата по време на Втората световна война в източните Съединени щати. Членовете на Църквата живееха далеч едни от други и имаше стриктни ограничения в продажбата на бензин. Аз бях единственият дякон в клона. Членовете даваха пликовете си с даренията от пост на президента на клона, когато идваха на събранията за пост и споделяне на свидетелства в нашия дом.
На 13 годишна възраст, ние се преместихме в щата Юта и заживяхме в по-голям район. Спомням си първата ми задача да ходя пеш по домовете, за да събирам даренията от пост. Видях името на един от пликовете, които ми бяха дадени, и забелязах, че фамилното име бе същото като на един от тримата очевидци на Книгата на Мормон. С увереност почуках на вратата. Мъжът, който я отвори, ми хвърли един поглед, навъси се и след това ме нахока да се махам. Тръгнах си с наведена глава.
Това се случи преди около 70 години, но все още си спомням чувството в онзи ден пред вратата, че имаше нещо, което трябваше да кажа и направя. Ако само бях се помолил с вяра в онзи ден преди да изляза, може и да съм бил вдъхновен да остана за миг по-дълго пред тази врата, да се усмихна и да кажа нещо от сорта на: „Приятно ми е да се запознаем. Благодаря ви за това, което вие и вашето семейство сте дарили в миналото. Очаквам да ви видя отново следващия месец“.
Ако бях казал и направил това, той може би щеше да се подразни още повече и дори да се обиди. Но знам как аз бих се почувствал. Вместо да изпитвам чувство на тъга и провал, тръгвайки си, можеше да изпитам нежната похвала в сърцето и ума си: „Добра работа!“
Всички ние трябва да говорим и действаме в името Божие в моментите, когато нашата безпомощна преценка не е достатъчна без вдъхновение. Тези моменти може да ни сполетят на места, където няма време за подготовка. Това често ми се е случвало. Случи се преди години в една болница, където един баща каза на мен и колегата ми, че докторите са го уведомили, че три-годишната му дъщеря, критично ранена, ще умре след броени минути. Полагайки ръцете си върху едничкото място на главата й, необвързано с бинт, аз трябваше да зная, като Божий служител, какво би направил и казал Той.
Думите изпълниха ума ми и аз произнесох, че тя ще живее. Докторът, намиращ се наблизо, изсумтя от отвращение и ми каза да се разкарам от пътя му. Излязох от болничната стая с чувство на мир и любов. Малкото момиченце оживя и вървя между редиците на събранието за причастие в последния ми ден в този град. Все още си спомням радостта и удовлетворението от това, което бях казал и направил в служба на Господ за това малко момиченце и нейното семейство.
Разликата между чувствата ми в болницата и тъгата, която изпитах, тръгвайки си от онази врата като дякон, произлезе от наученото от мен за връзката между молитвата и свещеническата сила. Като дякон, не бях научил все още, че силата да говорим и действаме в Божието име изисква откровение, а за да го имаме, когато ни е нужно, трябва да се молим и трудим с вяра за спътничеството на Духа.
Вечерта преди да отида до онази врата за даренията от пост, се бях молил преди лягане. Но в продължение на седмици и месеци, преди да получа телефонното обаждане от болницата, аз бях следвал образец за молитва и бях положил усилието, за което президент Джозеф Ф. Смит учи, че ще позволи на Бог да ни дава нужното вдъхновение, за да имаме сила в свещеничеството. Той се изразява простичко:
„Не е нужно да Го призоваваме многословно. Не е нужно да Го отегчаваме с дълги молитви. Това, от което настина се нуждаем, и което трябва да вършим като светии от последните дни, за собственото си добро, е да се обръщаме към Него често, да Му свидетелстваме, че си Го спомняме и че имаме желанието да вземем върху си Неговото име, да спазваме Неговите заповеди, да вършим праведност и че желаем неговия Дух да ни помага“.1
И след това президент Смит ни казва за какво трябва да се молим, в ролята си на Негови служители, обещали да говорят и действат в Божието име. Той казва: „За какво се молите? Молите се Бог да ви разпознае, да може да чуе вашите молитви“.2
Не е от значение какви думи използвате, но може да ви се наложи да сте търпеливи. Това е подход към вашия Небесен Отец, с намерението Той да ви разпознае лично. Той е Бог над всички неща, Отецът на всичко, и при все това желае да удостои с цялото си внимание едно от Неговите чеда. Това може да е причината Спасителят да използва думите: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име“.3
По-лесно е да се сдобиете с подходящото чувство на почит, когато коленичите или свеждате глава, но е и възможно да се почувствате близо до Небесния Отец в по-малко официална и дори казана наум молитва, както често ще ви се налага да постъпвате в своето свещеническо служение. Ще е шумно и ще ви заобикалят хора в по-голямата част от будния ви ден. Бог чува тихите ви молитви, но може да ви се наложи да се научите да притъпявате разсейващите фактори, защото моментите на нужда от връзка с Бог може да не идват в моменти на тишина.
Президент Смит навежда на мисълта, че ще ни се наложи да се молим Бог да разпознае призованието ни да Му служим. Той вече знае всичко за вашето призование в подробности. Той ви е призовал, и като Му се молите относно призованието си, Той ще ви разкрива допълнително знание.4
Ще ви дам един пример за това, което може да прави един домашен учител, докато се моли. Може вече да знаете, че трябва да:
„посещава(те) домовете на всички членове, и да ги увещава(те) да се молят на глас и в тайно, и да изпълняват всички семейни задължения. …
да бди(те) винаги над църквата и да бъде(те) с членовете, и да ги подсилва(те)
и да гледа(те) да няма беззаконие в църквата, нито грубост един към друг, нито лъжа, одумване или злословене,
и да гледа(те) църквата да се събира често, и също да гледа(те) всичките членове да вършат задълженията си“.5
Сега, дори за опитния домашен учител и за неговия младши колега, това е просто невъзможно без помощта на Светия Дух. Помислете си за семействата или дори за отделните хора, на които сте били призовани да служите. Човешката преценка и добрите намерения не са достатъчни.
Затова вие ще се молите да опознавате техните сърца, да знаете какво не е наред в живота и в сърцата на хората, които не познавате добре и които не изгарят от особено желание да ги познавате. Ще ви се налага да узнаете какво иска Бог от вас да правите, за да им помагате, и да го правите възможно най-пълно, чувствайки Божията любов към тях.
Поради толкова важните и трудни свещенически призования, които имате, президент Смит напомня, когато се молите, винаги да умолявате Бог да ви благославя с Неговия Дух. Ще се нуждаете от Светия Дух не веднъж, а толкова често, колкото Бог ще ви дарява с Него за ваш постоянен спътник. Затова трябва винаги да се молим Бог да ни ръководи в службата ни към Неговите чеда.
Тъй като не можете да достигнете потенциала си в свещеничеството без спътничеството на Духа, вие ставате лична мишена за врага на цялото щастие. Ако той може да ви изкуши да прегрешавате, той може да намали силата ви да бъдете водени от Духа и така да намали силата ви в свещеничеството. Затова президент Смит казва, че винаги трябва да се молите Бог да ви предупреждава и защитава от злото.6
Той ни предупреждава по много начини. Предупрежденията са част от плана на спасението. Пророци, апостоли, президенти на колове, епископи и мисионери – всички издигат в предупреждение гласовете си да избягваме бедствието чрез вяра в Исус Христос, покаяние, сключването и спазването на свещени завети.
Като носител на свещеничеството, вие следва да станете част от предупредителния глас на Господ. Но сами трябва да чуете предупреждението. Няма да оцелеете духовно без защитата от спътничеството на Светия Дух в ежедневния ви живот.
Трябва да се молите за него и да полагате усилия, за да разполагате с него. Само с този спътник вие ще можете да си проправяте път на правата и тясна пътека, сред мъглите от зло. Светият Дух ще бъде вашият водач, разкривайки ви истината, когато изучавате словата на пророците.
За да се сдобиете с това напътствие няма да е достатъчно просто да слушате и да четете. Ще трябва да се молите и да се трудите с вяра, за да посадите словата на истината в сърцата си. Трябва да се молите Бог да ви благославя с Неговия Дух, да Ви води в пълната истина и да ви показва правилния път. По този начин Той ще ви предупреждава и напътства в правилния път във вашия живот и свещеническа служба.
Общата конференция предоставя прекрасна възможност да позволите на Господ да увеличи силата ви да служите в Божието свещеничество. Може да се подготвите с молитва, както съм сигурен, че сте направили за тази конференция. Може да обедините вярата си с онези, които се молят на конференцията. Те ще се молят за множество благословии за много хора.
Ще се молят Духът да дойде върху пророка в ролята му на Господен говорител. Ще се молят за апостолите и всички призовани от Бог служители. Това включва вас, от най-новия дякон до опитния висш свещеник, и неколцина възрастни и млади, които скоро може да отидат в света на духовете, където ще чуят: „Хубаво, добри и верни слуго!“.7
Това приветствие ще достигне до някои хора, които ще се изненадат от него. Те може никога да не са заемали висок пост в Божието царство на земята. Някои може да чувстват, че не са видели резултат от труда си или че някои възможности за служба никога не са им били давани. Други може да считат, че времето им за служба в този живот е било по-кратко отколкото са се надявали.
На Господната везна не ще бъдат отмервани изпълняваните длъжности или отслуженото време. Знаем това от Господната притча за работниците в лозето, които получават едно и също заплащане независимо колко дълго или къде са служили. Те биват възнаградени за начина си на служба.8
Познавам човек, скъп приятел, чието земно служение в лозето приключи снощи в 11 ч. В продължение на години той се лекува от рак. През тези години на лечение, той прие призование да провежда седмични събрания с членове от неговия район и да отговаря за хора, чиито деца са напуснали дома; някои от тях са вдовици. Призованието му цели да им помага да намират утеха в общуването и изучаването на Евангелието.
Когато получава последната си тревожна прогноза, че му остава кратко време живот, епископът му бил заминал на път по работа. Два дни по-късно, той изпраща съобщение на своя епископ посредством ръководителя на своята група висши свещеници. Той казва следното за поставената му задача: „Разбирам, че епископът е извън града, но аз ще действам. Планирам нашата група да се събере следващия понеделник. Двама членове могат да ни заведат на обиколка в Центъра за конференции. Бихме могли да поканим някои членове да ни закарат и някои скаути да бутат инвалидните колички. В зависимост от записалите се желаещи, може да се съберем достатъчно старчета, за да се справим сами, но ще е добре да знаем, че имаме подкрепление, ако ни се наложи. Това може да е и добра семейна вечер за помощниците да доведат и своите семейства. Както и да е, информирайте ме преди да изложа плана. … Благодаря“.
И тогава той изненадва епископа с телефонно обаждане. Без да се позовава на собственото си състояние или на храброто усилие в своята задача, той пита: „Епископе, има ли нещо, което мога да направя за Вас?“ Само Светият Дух би могъл да му позволи да почувства бремето на епископа, когато неговото собствено е толкова смазващо. И само Духът е могъл да направи възможно за него да измисли план, за да служи на своите братя и сестри със същата точност, с която планира дейностите на скаутите в младостта си.
С молитва на вяра, Бог може да ни дарява със сила в свещеничеството при всички обстоятелства. Просто е нужно да молим със смирение духът да ни показва това, което Бог би желал от нас да казваме и вършим, да го правим и след това да продължаваме да живеем достойно за този дар.
Давам ви моето свидетелство, че Бог Отец е жив, че ни обича и чува всяка молитва. Свидетелствам, че Исус е живият Христос, чието Единение прави възможно за нас да се пречистим и така да бъдем достойни за спътничеството на Светия Дух. Свидетелствам, че с вярата и прилежността си, един ден ние можем да чуем думите, които ще ни донесат радост: „Хубаво, добри и верни слуго!“9 Моля се да получим това прекрасно приветствие от Учителя, на когото служим. В името на Исус Христос, амин.