Утешителят
От президент Хенри Б. Айринг
Първи съветник в Първото президентство
Давам ви моето свидетелство, че живият Христос изпраща Светия Дух, Утешителя, на хората, които сме обещали да утешаваме.
Мои обични сестри, за мен е радост да бъда с вас. Замислих се за моята майка, съпругата ми, дъщерите ми, снахите ми, внучките ми – много от които са тук. Това прекрасно събрание увеличи моята признателност към тях. Осъзнавам, че възможността да се радвам на такова прекрасно семейство и семеен живот произлизат от това, че Спасителят е в центъра на живота на всяка една от тях. Ние си припомнихме за Него тази вечер чрез музиката, молитвите и чрез вдъхновените речи. Една от чертите на Спасителя, които най-много ценим, е Неговото безгранично състрадание.
Тази вечер почувствахте, че Той ви познава и ви обича. Почувствахте и обичта Му към сестрите около вас. Те са ваши сестри, духовни дъщери на нашия Небесен Отец. Той се грижи за тях, така както се грижи за вас. Той разбира всички техни скърби. Желае да ги подкрепя.
Моето послание към вас тази вечер е следното: вие можете и трябва да играете важна роля в утешаването на всички, които имат нужда от утеха. Можете да играете тази роля най-добре ако знаете как Той дава отговор на тези молитви за помощ.
Мнозина се молят на Небесния Отец за облекчение, за помощ, за да могат да носят бремето си от скръб, самота и страх. Небесният Отец чува тези молитви и разбира техните нужди. Той и Неговият Възлюбен Син, възкресеният Исус Христос, са обещали помощ.
Исус Христос ни дава следното обещание:
„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.
Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.
Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко“1.
Тегобите, които верните Му служители трябва да носят в живота, са облекчени чрез Неговото Единение. Бремето на греха може да бъде снето, но изпитанията на добрите хора в смъртния живот пак могат да са тежко бреме.
Виждали сте такива изпитания в живота на добри хора, които обичате. Чувствали сте желание да им помогнете. Има причина да изпитвате състрадание към тях.
Вие сте заветни членове на Църквата на Исус Христос. Когато дойдохте в Неговата Църква, в сърцето ви започна голяма промяна. Вие сключихте завет и получихте обещание, което започна да променя самата ви природа.
Алма описва чрез словата си при водите на Мормон, какво сте обещали при кръщението си и какво ще означава то за вас и всички около вас – особено в семейството ви. Той говори на онези, на които им предстои да сключат заветите, които вие сте сключили, и те също получават обещанието, което Господ е дал на вас:
„Ето, тука са водите на Мормон (защото така се наричаха те), и сега, като желаете да влезете в стадото Божие и да бъдете наречени Негов народ, и сте готови да носите един другиму тегобите си, за да може те да са леки;
да, и сте готови да скърбите с онези, които скърбят; да, и да утешавате онези, които се нуждаят от утешение, и да бъдете свидетели Божии по всяко време, за всяко нещо на всяко място, където може да се намирате, даже и до смърт, за да може да бъдете изкупени от Бога и бъдете причислени към онези от първото възкресение, та да може да имате вечен живот“2.
Ето защо изпитвате желание да помогнете на човек, на когото е трудно да продължи напред, под бреме от скръб и трудности. Вие сте обещали, че ще помагате на Господ да облекчава тегобите им и така те да бъдат утешени. Била ви е дадена силата да помагате в облекчаването на тези тегоби, когато сте получили дара на Светия Дух.
Спасителят описва начина, по който Той помага да се облекчат тегобите и дава сила за тяхното носене, когато Му предстои да бъде разпънат на кръста. Той знае, че учениците Му ще скърбят. Знае, че може да се боят от бъдещето. Знае, че може да се чувстват неуверени да продължат напред.
Затова им дава обещанието, което дава на всички Негови истински ученици:
„И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века.
Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде“3.
След което обещава:
„А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.
Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои“4.
През последните няколко седмици видях как това обещание за Светия Дух се изпълва в живота на Божиите чеда, които бяха изпълнени с молитви тегобите им да бъдат облекчени. Чудото на облекчаването на бремето дойде по начина, по който го обеща Господ. Той и Небесният Отец изпратиха Светия Дух като Утешител, Който да помага на Неговите ученици.
Неотдавна три поколения на едно семейство тъгуваха за смъртта на едно петгодишно момче. Той почина при злополука, докато семейството му бе на почивка. Беше ми дадена възможността още веднъж да видя как Господ благославя верните с облекчение и силата да устоят.
Наблюдавах начина, по който Господ облекчи тежкото им бреме. Бях с тях като Господен заветен служител, както и вие ще бъдете много пъти в живота си, за да скърбя с онези, които скърбят … и да утешавам онези, които се нуждаят от утешение5.
Тъй като знаех, че това е истина, почувствах одобрителен мир, когато бабата и дядото ме поканиха да се срещна с тях и родителите на малкото момче преди погребението.
Молих се да знам как мога да им помогна Господ да ги утеши. Те седнаха с мен в нашия хол. Аз бях затоплил стаята в студената вечер с малък огън в камината.
Почувствах напътствието да им кажа, че ги обичам. Казах им, че чувствам Господната любов към тях. С няколко думи се опитах да им кажа, че тъгувах с тях, но че единствено Господ може да знае и изпита тяхната болка и тъга.
След като казах тези няколко думи, бях упътен с обич да изслушам как те описват чувствата си.
По време на часа, който прекарахме заедно, те говориха много повече от мен. Чувствах в гласовете им и виждах в очите им, че Светият Дух ги докосваше. Те говореха за случилото се и как се чувстваха с думи, които бяха просто свидетелство. Светият Дух вече им бе дал мира, съпътстващ надеждата за вечен живот, през който техният син, умрял без да има грях, ще бъде техен завинаги.
Когато дадох на всеки от тях свещеническа благословия, аз благодарих за влиянието на Светия Дух, което беше там. Утешителят бе дошъл, давайки надежда, смелост и нараснала сила на всички ни.
През тази вечер аз видях как Господ работи с нас, за да облекчава тегобите на Неговите хора. Помните в Книгата на Мормон, когато Неговият народ е почти смазан от бремето, положено върху техните гърбове от жестоките им владетели.
Хората умоляват за облекчение, както правят и мнозина от хората, които обичаме и на които служим. Ето как е записано това и знам, че е истина:
„И Аз ще облекча тегобите, поставени на раменете ви, та даже вие да не можете да ги чувствате на гърбовете си, дори докато сте в робство; и това Аз ще направя, за да можете да Ми бъдете свидетели отсега насетне и за да знаете със сигурност, че Аз, Господ Бог, посещавам Моя народ в страданията му.
И сега стана така, че тегобите, които бяха наложени върху Алма и братята му, станаха леки; да, Господ ги усили, за да могат да понесат тегобите си с лекота, и те се подчиняваха с желание и търпеливо на волята Господна“6.
Виждал съм много пъти това чудо. Ние най-добре облекчаваме бремето на другите като помагаме на Господ да ги укрепи. Ето защо Господ включва в задачата ни да утешаваме другите заповедта да бъдем свидетели за Него по всяко време и навсякъде.
Бащата и майката на малкото момче през тази вечер в хола ми свидетелстваха за Спасителя. Светият Дух дойде и всички бяхме утешени. Родителите бяха укрепени. Бремето на скръбта не изчезна, но стана така, че те да могат да понесат скръбта. Тяхната вяра се увеличи. И тяхната сила ще продължи да нараства, когато се молят за нея и живеят за нея.
Даденото ни онази вечер свидетелство на Духа за Единението е това, което укрепва Иов, за да може да носи бремето си:
„Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последно време ще застане на земята;
И, като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога“7.
Точно това свидетелство на Духа му дава силата да издържи. Той трябва да премине през скръб и липса на утеха от хората около него, за да види радостта, която ще дойде при верните, след като с вяра са преминали през изпитанията.
Това е валидно за Иов. В живота му се дават благословии. Историята на Иов приключва със следното чудо:
„И така Господ благослови последните дни на Иова повече от първите му. …
И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви както Иововите дъщери; и баща им даде на тях наследство както на братята им.
Подир това Иов живя сто и четиринадесет години, и видя синовете си и внуците си (до) четири поколения.
И тъй, Иов умря, стар и сит от дни“8.
Именно от свидетелството на Духа за предстоящото Единение помага на Иов да премине през изпитанията, които животът на всеки от нас трябва да включва. Това е част от великият план на щастие, който Отец ни е дал. Той позволява на Сина Си да предостави чрез единителната Си жертва надеждата, която ни утешава, независимо от това колко може да е труден пътят ни към Него.
Отец и Синът изпращат Светия Дух да утешава и укрепва учениците на Учителя по пътя им.
Видях чудото на утехата, когато пристигнах пред сградата за събрания, където щеше да се проведе погребалната служба за малкото момче. Посрещна ме една прекрасна млада жена, която не познавах. Тя каза, че е дошла на погребението, за да тъжи и да предложи утеха, ако може.
Каза, че е дошла на погребението отчасти и да потърси утеха и за себе си. Разказа как наскоро е починало първото й дете. Носеше в ръцете си едно малко красиво момиченце. Наведох се и погледнах усмихващото се лице на момиченцето. Попитах майка й как се казва. Нейният бърз и радостен отговор бе следния: „Казва се Джой (радост). Радостта винаги идва след скръбта“.
Тя ми казваше свидетелството си. Виждах, че мирът и утехата й бяха дошли от единствения сигурен източник. Само Бог познава сърцата и само Той може да каже наистина: „Знам как се чувстваш“. Затова мога само да си представя както радостта, така и предшестващата я тъка, но Господ, Който я обич, знае.
Мога да знам само частично колко радост чувства Той всеки път, когато вие, като Негов ученик, Му помагате да даде момент на мир и радост на едно от чедата на нашия Небесен Отец.
Свидетелствам, че Господ е помолил всеки от нас, Неговите ученици, да си помагаме да носим взаимно тегобите си. Обещали сме да го правим. Свидетелствам, че Господ, чрез Своето Единение и Възкресение, е победил силата на смъртта. Давам ви моето свидетелство, че живият Христос изпраща Светия Дух, Утешителя, на хората, които сме обещали да утешаваме.
Всички вие сте свидетели, какъвто съм и аз, за истината върху значката, която моята майка носеше за повече от 20 години като член на общия съвет на Обществото за взаимопомощ. Той гласеше: „Милосърдието никога не отпада“9. Все още не съм осъзнал пълното значение на тези думи. Но то се е проявявало пред мен, когато съм я виждал да помага на нуждаещите се. Писанията ни казват следната истина: „Милосърдието е чистата любов Христова“10.
Неговата любов никога не отпада и ние никога няма да престанем да чувстваме в сърцата си подтика да „скърби(м) с онези, които скърбят … и да утешава(ме) онези, които се нуждаят от утешение“11. Нито пък обещаният от Него мир някога ще ни напуска, когато служим на околните в Негово име.
Като Негов свидетел, аз изказвам благодарност за вашите така старателни усилия да помагате на живия Господ Исус Христос и на Светия Дух, Утешителя, да усилват немощните колене и да издигат ръцете, които са отпуснати12. От цялото си сърце съм благодарен за жените в живота ми, които са ми помагали и благославяли като истински последователки на Исус Христос. В името на Исус Христос, амин.