Защитници на прокламацията за семейството
Нека помогнем в изграждането на царството Божие като смело защитаваме брака, родителството и дома.
За мен е привилегия и радост да участвам в това прекрасно събрание на момичета и жени. Колко благословени сме ние като жени да бъдем заедно тази вечер в единство и в обич.
Наскоро четох историята на Мари Маделейне Кардън, която със семейството си приема посланието за възстановеното Евангелие на Исус Христос от първите мисионери, призовани да служат в Италия през 1850 г. Тя е млада жена на 17–18 г., когато те се кръщават. Една неделя, докато семейството провежда събрание за богослужение в дома си високо в Алпите на северна Италия, една разгневена тълпа мъже, в която участват някои от местните свещенослужители, се събират около къщата и започват да крещят, викат и изискват мисионерите да излязат навън. Не мисля, че това е станало от голямо желание да бъдат учени на Евангелието – те искали да ги наранят физически. Младата Мари е тази, която излиза от къщата, за да се изправи пред тълпата.
Те продължават злобните си викове и искания мисионерите да бъдат изведени навън. Мари вдига Библията си в ръка и им заповядва да си тръгнат. Тя им казва, че старейшините са под нейна закрила и че няма да ги докосват. Чуйте думите й: „Всички бяха втрещени. … Бог бе с мен. Той сложи тези думи в устата ми, аз не бих могла да ги изрека. Всичко моментално утихна. Тази силна и злобна тълпа от мъже стоеше безпомощна пред едно слабо, треперещо, но безстрашно момиче“. Свещенослужителите молят хората да си тръгнат и те го правят със срам, страх и съжаление. Малкото стадо мирно продължава събранието си1.
Може ли да си представите тази смела млада жена, на възрастта на много от вас, как застава пред тълпата и защитава новооткритите си вярвания със смелост и убеждение?
Сестри, малко от нас ще се изправят някога пред разгневена тълпа, но на този свят се води една война, в която най-ценените и основни наши учения са атакувани. Говоря конкретно за учението за семейството. Светостта на дома и важните цели на семейството се поставят под въпрос, критикуват се и се атакуват на всеки фронт.
Когато президент Гордън Б. Хинкли за пръв път прочете „Семейството: прокламация към света“ преди 20 години, ние бяхме благодарни и оценихме яснотата, простотата и истинността на този даден чрез откровение документ. Тогава не осъзнавахме колко отчаяно ще се нуждаем от тези основни заявления в днешния свят като критерии, според които да преценяваме всеки нов повей на светска догма, идващ от медиите, Интернет, учените, телевизията и филмите, дори и от съдебната власт. Прокламацията за семейството е станала наша база за преценка на философиите на света и свидетелствам, че изложените в нея принципи са толкова верни днес, колкото бяха и когато ни ги даде един Божий пророк преди близо 20 години.
Позволете ми да отбележа нещо очевидно. Животът рядко преминава точно според плановете ни, и сме съвсем наясно, че не всички жени имат в живота си това, което описва прокламацията. Все още е важно да разберем и преподаваме Господния модел и да се стремим по най-добрия възможен начин към осъществяването му.
Всяка от нас има роля в този план и всяка от нас е еднакво ценна в Господните очи. Трябва да помним, че любящият Небесен Отец знае праведните ни желания и ще спази обещанията Си, че нищо няма да бъде отказано на хората, които с вяра спазват заветите си. Небесният Отец има мисия и план за всяка от нас, но има и Свое разписание. Едно от най-трудните предизвикателства в този живот е да имаме вяра в Господното разписание. Добре е да имаме предвид и алтернативен план, който да ни помага да спазваме заветите си, да бъдем милосърдни и праведни жени, които изграждат царството Божие, независимо в каква посока тръгне животът ни. Трябва да учим дъщерите си да се стремят към идеала, но да предвидят и неочаквани събития.
През тази 20-та годишнина на прокламацията за семейството, бих искала да поканя всички нас, жените от Църквата, да бъдем защитници на „Семейството: прокламация към света“. Също както Мари Маделейне Кардън смело защитава мисионерите и новите си вярвания, ние трябва смело да защитаваме дадените чрез откровение Господни учения, описващи брака, семействата и божествените роли на мъжете и жените и важността на домовете като свети места – дори когато светът крещи в ушите ни, че тези принципи са старомодни, ограничаващи и вече невалидни. Всяка жена, независимо от брачния си статус или броя на децата, може да бъде защитничка на Господния план, описан в прокламацията за семейството. Ако това е Господният план, той трябва и да е и нашият план!
В прокламацията се преподават три принципа, които мисля, че специално се нуждаят от постоянни защитници. Първият е бракът между един мъж и една жена. Учени сме в Писанията: „Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа“2. За да може се получи пълнотата на свещеническите благословии, са нужни съпруг и съпруга, запечатани в дома Господен, работещи в праведност и верни на заветите си. Това е Господният план за Неговите чеда и никакви обществени дебати или критики няма да променят това, което е заявил Господ. Трябва да продължим да сме пример за праведни бракове, да се стремим към тази благословия в живота ни и да имаме вяра, ако това не се осъществява бързо. Нека бъдем защитници на брака, както е постановен от Господ, като продължаваме и да изразяваме обич и състрадание към хората с различни виждания.
Следващият принцип, който изисква нашия глас на защита, е почитането на божествените роли на майките и бащите. Ние ревностно учим децата си да се целят високо в този живот. Искаме дъщерите ни да знаят, че те имат потенциал за постигане и могат да бъдат всичко, което си представят. Надяваме се, че те ще обичат ученето, ще са образовани, талантливи и може би ще станат следващата Мари Кюри или Илайза Р. Сноу.
Учим ли синовете и дъщерите си, че няма по-голяма чест, няма по-уважавана титла и по-важна роля в този живот от тази на майката и бащата? Надявам се, че като насърчаваме децата си да постигат най-доброто в живота, ние също ги учим и да почитат и възвисяват ролите, които майките и бащите играят в плана на нашия Небесен Отец.
Най-малката ни дъщеря, Аби, намери уникална възможност да бъде защитник на ролята на майката. Един ден тя видя бележка от училището на децата й, че в училището ще правят презентации за Деня на кариерата. Родителите бяха поканени да попълнят молба, ако желаят да дойдат в училището и да учат децата относно техните професии и Аби се кандидатира да отиде и да говори за майчинството. Не й се обадиха от училището и когато Денят на кариерата наближи, тя се обади на училището, мислейки си, че са изгубили молбата й. Организаторите се разтършуваха и намериха две учителки, които се съгласиха Аби да дойде да говори на класовете им в края на Деня на кариерата.
В забавната си презентация пред децата, Аби ги учи и на това, че майката трябва да е експерт по медицина, психология, религия, преподаване, музика, литература, изкуство, финанси, декориране, фризьорство, шофиране, спортове, кулинария и много други. Децата бяха впечатлени. Тя приключи, като накара децата да си спомнят за своята майка, като й напише благодарствена бележка, в която й благодари за многото любящи действия на служба, които получават ежедневно. Аби почувства, че децата видяха майките си в съвсем различна светлина и че това да си майка или баща е нещо много ценно. Тя попълни молба да участва и тази година на Деня на кариерата и бе поканена да презентира в шест класа.
Аби казва следното за преживяването си: „Мисля, че би било лесно едно дете в този свят да си мисли, че да си родител е второстепенна роля или дори понякога необходимо неудобство. Искам всички деца да чувстват, че те са най-важния приоритет за родителите си и може би ако им кажа колко важно е за мен да съм родител, това ще им помогне да осъзнаят всичко, което родителите им вършат за тях и защо го правят“.
Нашият обичан пророк, президент Томас С. Монсън, е прекрасен пример за почитане на жените и майчинството, особено на неговата майка. Относно земните ни майки, той казва: „Нека всеки от нас цени тази истина; човек не може да забрави майка си и да помни Бог. Човек не може да помни майка си и да забрави Бог. Защо? Защото тези две святи личности, Бог и (нашата земна) майка, партньори в сътворението, в любов, в жертва, в служба, са като едно“3.
Последният принцип, който трябва да прилагаме и защитаваме е светостта на дома. Трябва да вземем една дума, която понякога се произнася с презрение, и да я въздигнем. Това е думата домакиня. Всички ние, жени, мъже, младежи и деца, несемейни и семейни, можем да бъдем по-добри домакини. Трябва да превръщаме домовете си в място на убежище, святост и безопасност. Домовете ни трябва да са места, в които Духът Господен се чувства изобилно и където Писанията и Евангелието се изучават, преподават и спазват. Колко по-различен щеше да е светът, ако всички хора гледаха на себе си като на създатели на праведни домове. Нека защитаваме дома като място, което е второ само след храма по святост.
Сестри, благодарна съм да бъда жена в тези последни дни. Имаме възможности, които никое друго поколение жени на този свят не е имало. Нека помогнем в изграждането на царството Божие като смело защитаваме брака, родителството и дома. Господ има нужда да бъдем смели, постоянни и непоклатими войни, които защитават Неговия план и учат идните поколения на истините Му.
Свидетелствам, че Небесният Отец е жив и обича всяка от нас. Неговият Син Исус Христос е наш Спасител и Изкупител. Оставям ви това свидетелство в името на Исус Христос, амин.