Семейството е от Бога
От Керъл М. Стивънз
Първа съветничка в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ
Всяка от нас принадлежи в Божието семейство и е нужна в него.
Има ли нещо по-красиво и дълбоко от простите и чисти истини на Евангелието, които се преподават в една песен от Неделното училище за деца? А всички вие, момичета от Неделното училище за деца, тази вечер знаете песента, за която ще говоря. Научихте я за миналогодишното ви представяне в събранието за причастие.
В текста на песента „Семейството е от Бога“1 – която се изпя по-рано в това събрание – ни се напомня за чисто учение. Научаваме не само, че семейството е от Бога, но и че всички ние сме част от Божието семейство.
Първият ред на песента ни учи: „Семейство има Бог Отец. Това сме ти и аз и всички други хора“. От прокламацията за семейството научаваме, че „в доземната действителност духовните синове и дъщери познавали и почитали Бог като техен Вечен Отец“. В тази действителност сме научили за вечната ни женска същност. Знаели сме, че всяка от нас е „възлюбен(а) … дъщеря на небесни родители“2.
Нашето земно пътуване тук не променя тези истини. Всяка от нас принадлежи в Божието семейство и е нужна в него. Земните семейства до едно се различават. И докато даваме най-доброто от себе си, за да създадем силни традиционни семейства, членството в Божието семейство не зависи от статусa – брачен, родителски, финансов, социален или дори вида статус, който публикуваме в социалните медии.
Ние сме част от него. „Ние сме дъщери на нашия Небесен Отец, Който ни обича, и ние Го обичаме“3.
Вторият ред на песента допълва първия. „Тук праща ни (Той) да се родим – в семейства да живеем и учим“.
В доземния живот сме научили, че ще ни трябва смъртен период. Ние сме „приели план(а на Небесния Отец), чрез който децата Му могат да получат физически тела и да придобият земен опит, за да напреднат към съвършенство и напълно да осъзнаят своята божествена съдба като наследници на вечен живот “4.
Старейшина Ричард Г. Скот обяснява: „В доземния си живот сме били учени, че целта ни е да дойдем тук, за да бъдем изпитвани, проверявани и натоварвани“5. Това натоварване идва във всевъзможни форми за различните хора. Никога не ми се е налагало да преживея развод, болката и несигурността, които идват от изоставянето или отговорността, свързана с това да съм самотен родител. Не съм изпитала смъртта на дете, безплодие или привличане към моя пол. Не ми се е налагало да изтърпя насилие, хронично заболяване или пристрастяване. Не тези са били моите възможности за натоварване.
И сега сигурно някои от вас си мислят: „Значи, сестра Стивънз, вие не разбирате!“ А аз казвам, че вероятно е така. Не разбирам напълно вашите предизвикателства. Но чрез моите лични изпитания – тези, които са ме накарали да падна на коленете си – аз добре съм се запознала с Този, който наистина разбира – Който бе „навикнал на печал“6, Който е преживял всичко и разбира всичко. Освен това, аз съм преживяла всички смъртни изпитания, които току що споменах, през призмата на дъщеря, майка, баба, сестра, леля и приятелка.
Нашата възможност като Божии дъщери, които спазват заветите си, не е само да се учим от предизвикателствата си; тя е да се обединим в съчувствие, и състрадание, докато подкрепяме други членове на Божието семейство в техните трудности, за което вече сме сключили завет.
Когато правим това, ние започваме да разбираме и се доверяваме, че Спасителят знае трудностите на пътя и може да ни води през всички скърби и разочарования, които може да възникнат. Той е истинско милосърдие и Неговата любов „устоява навеки“7 – отчасти чрез нас – като Го следваме.
Като Божии дъщери и ученици на Исус Христос, ние „действаме съгласно онези разбирания, които Бог е поставил“ в нашите сърца8. Нашата сфера на влияние не се ограничава само до членовете на семейството ни.
Наскоро имах възможността да поговоря със сестра Язи от кол Чинле Аризона, в нейната кирпичена колиба. Когато тя ме приветства в дома си, първото нещо, което забелязах, бяха многото снимки на близки и мисионери по стените и масите й. Аз я попитах: „Сестрс Язи, колко внуци имате?“
Изненадана от въпроса ми, тя вдигна рамене. Объркана от реакцията й, аз погледнах към дъщеря й, сестра Йелоухеър, която отговори: „Тя не знае колко внуци има. Не ги броим. Всички деца я наричат „бабо“, тя е баба на всички“.
Сестра Язи не ограничава любовта и влиянието си само за биологичното си семейство. Тя разбира какво означава да разширява сферата си на влияние, докато върши добрини, благославя, отглежда и защитава Божието семейство. Тя разбира, че „всеки път, когато някоя жена укрепи вярата на едно дете, тя допринася за силата на семейството – сега и за в бъдеще“9.
Третият ред на песента обяснява още за целта на смъртността: „Бог дава ни семейства да сподели любовта Си със нас“. Спасителят учи: „Бъдете едно и ако не сте едно, не сте Мои“10. Прокламацията за семейството ни учи, че, като възлюбени дъщери на небесни родители, ние имаме божествено естество, вечна същност и цел. Бог желае да бъдем единни. Нужно е да бъдем единни – спазващи заветите си дъщери, обединени в разнообразието на личния си живот11, които желаят да научат всичко, което е необходимо, за да се завърнем в Неговото присъствие, запечатани за Него като част от Неговото вечно семейство.
„Свещените обреди и завети, достъпни в светите храмове, дават възможност на отделните хора да се завърнат в присъствието Божие, а на семействата да бъдат свързани за вечността“12. Обредите, които получаваме, и заветите, които сключваме при кръщението и в светите храмове, свързват семейството на Бог и от двете страни на завесата – свързвайки ни с нашия Отец чрез Неговия Син, Който Се моли: „Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат едно, както Ние сме едно“13.
Като използваме времето си в смъртността да изучаваме и прилагаме ученията на Спасителя, ние ставаме по-подобни на Него. Ние започваме да разбираме, че Той е пътят, единственият път, по който можем да преодолеем предизвикателствата в смъртността, да бъдем изцелени и да се завърнем в небесния си дом.
Последният ред на песента се връща в началото й: „и помага ни да станем туй, което Той желае (защото семейството е от Бог)“. Планът на Отец за Неговите чеда е план на любовта. Това е план, който да обедини Неговите чеда – Неговото семейство – с Него. Старейшина Ръсел М. Нелсън учи: „Небесният Отец има само две желания за чедата Си … : безсмъртие и вечен живот, „което означава живот с Него отново у дома“14. Тези желания могат да бъдат осъществени само ако ние също споделяме любовта, която Небесният Отец изпитва към семейството Си, като помагаме на другите и споделяме Неговия план с тях.
Преди двадесет години, Първото президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли се обърнаха към целия свят, когато издадоха една прокламация за семейството. Оттогава атаките срещу семейството са се увеличили.
Ако искаме да имаме успех в свещените ни отговорности като Божии дъщери, ние трябва да разбираме вечната значимост на нашата лична отговорност да преподаваме истини за плана на Небесния ни Отец за Неговото семейство. Президент Хауърд У. Хънтър обяснява:
„Има голяма нужда сестрите в Църквата да се обединят с братята, за да препречат прилива от зло, който ни заобикаля, а също и в придвижването напред на делото на нашия Спасител. …
… Затова ви умоляваме да служите със силното си влияние за добро, като усилвате семействата ни, църквата ни, и общностите ни“15.
Сестри, ние принадлежим. Обичани сме. Нужни сме. Имаме божествена цел, работа, място и роля в Църквата и царството Божие и в Неговото вечно семейство. Знаете ли дълбоко в сърцето си, че вашият Небесен Отец ви обича и желае вие и обичните ви хора да бъдете с Него? Също както „Небесният Отец и Неговият Син Исус Христос са съвършени …, Техните надежди за нас са съвършени“16. Техният план за нас е съвършен, а обещанията им са сигурни. С благодарност свидетелствам за тези истини в името на Исус Христос, амин.